№ 2427
гр. София, 14.05.2025 година
В ИМЕТО НА НАРОДA
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
НИКОЛАЙ ИВАНОВ
като разгледа докладваното от съдията М. Г. частно гражданско дело № 1340 по описа за 2025 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ), с предишно наименование Комисия за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ), чрез старши инспектор Е. С., срещу въззивно определение № 2563/11.10.2024 г., постановено по възз. гр. д. № 2983/2023 г. на Софийския апелативен съд, с което е оставена без уважение молбата по чл. 248 ГПК за изменение на въззивното решение в частта, с коятото Комисията е осъдена да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, вр. с чл. 157, ал. 2 ЗОНПИ държавна такса за въззивното производство в размер на сумата 4 976,13 лв.
В частната жалба се сочи, че обжалваното определение е неправилно и се моли за неговата отмяна.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира частната жалба за допустима, но разгледана по същество – за неоснователна, предвид следното:
С решение № 769/01.07.2024 г., постановено по настоящото дело, е потвърдено решение № 3957/18.07.2023 г. по гр. д. № 10543/2021 г. на Софийския градски съд, с което предявеният от КОНПИ иск по чл. 153 ЗОНПИ срещу Н. К. К. за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество на обща стойност 248 806,60 лв. е отхвърлен като неоснователен. С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция, съдът е осъдил КОНПИ да заплати в полза на бюджета на съдебната власт (по сметка на Софийския апелативен съд) държавна такса за въззивно обжалване в размер на 4 976,13 лв. Посочил е, че съгласно чл. 157, ал. 2 ЗОНПИ с решението си съдът присъжда държавна такса и направените разноски в зависимост от изхода на делото. Изложил е съображения, че държавната такса е финансово плащане със задължителен характер, което се налага едностранно от държавата и се плаща в полза на държавния бюджет от конкретно физическо или юридическо лице заради това, че е предизвикало действието на държавен орган в свой интерес или му е предоставена исканата услуга. Посочил е, че съдебната такса има и възпиращ ефект, изразяващ се в ограничаване на неоснователните искания, като това се отнася и до случаите, когато страна по делото е държавата или неин процесуален субституент. Приел е, че КОНПИ е публично държавно учреждение, но вземането, предмет на делото по исковете по ЗПКОНПИ, е частноправно. Законодателната преценка за освобождаване от заплащане на държавни такси на основание чл.84 ГПК се определя не от вида правен субект, а от характера на правото, чиято защита се търси. Съгласно смисъла на цитираната разпоредба, държавата и държавните учреждения не дължат държавна такса, когато се защитават интереси от по-висш порядък, каквато е защитата на публичната държавна собственост и публичните държавни вземания. В производството по ЗОНПИ Комисията не брани такива интереси от по-висша степен, а се явява процесуален субституент на държавата, поради което неоснователни са доводите на жалбоподателя, че производството касае публично вземане. Разпоредбата на чл. 157, ал. 2 ЗОНПИ, съгласно която съдът присъжда държавната такса в зависимост от изхода на спора по делото, е специална по отношение на чл. 84 ГПК. Поради това, КОНПИ дължи заплащане на държавните такси по делото, включително тази за въззивното производство с оглед крайния резултат по спора в съответната инстанция.
Определението е правилно и следва да бъде потвърдено.
По въпроса дължи ли Комисията държавна такса при отхвърляне на подадената от нея жалба е създадена безпротиворечива съдебна практика (вж. определение № 50257/07.06.2023 г. по гр. д. № 3297/2022 г., IV г. о., определение № 4240/26.09.2024 г. по ч. гр. д. № 352/2024 г., III г. о., определение № 5306/20.11.2024 г. по ч. гр. д. № 4336/2024 г., IV г. о. и др.), която приема, че съгласно разпоредбата на чл. 157, ал. 2 ЗОНПИ, с решението си съдът присъжда държавната такса и разноските в зависимост от изхода на делото. На основание чл. 154, ал. 3 ЗОНПИ Комисията - ищец е освободена от внасянето на държавната такса само при подаването на исковата молба, респ. при подаването на жалби, като дължимата държавна такса се присъжда в зависимост от изхода на делото – чл. 157, ал. 2 ЗОНПИ. Неоснователен е доводът на Комисията, че е освободена от заплащане на държавната такса на основание чл. 84, т. 1 ГПК. В производството по ЗОНПИ Комисията не брани интереси от по-висш порядък, тъй като не осъществява защита на публична държавна собственост и не претендира публични държавни вземания, а се явява процесуален субституент на държавата в производство по отнемане в нейна полза на имущество, което е незаконно придобито от частноправни субекти, като до неговото отнемане с влязло в сила съдебно решение, което има конститутивно действие, това имущество няма публичноправен характер. Ето защо обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА въззивно определение № 2563/11.10.2024 г., постановено по възз. гр. д. № 2983/2023 г. по описа на Софийския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.