Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационната жалба на Л. Д. Д., представлявана от адв. Л.Д., против решение № 7340/01. 12. 2014 г. по адм. дело № 3349/2014 г. по описа на Административен съд – София град, с което е отхвърлена жалбата й против заповед № РД-23-005А от 07. 03. 2014 г. на заместник областния управител на Област С. и е осъдена да поеме съдебните разноски на ответната страна.

В касационната жалба са изложени подробни съображения относно неправилността на съдебното решение. Поддържа се, че съдът не е следвало да се съобразява единствено с представената по делото клетвена декларация, с която касаторът е определил наследствената си квота от 1/53, 57143% в хода на административното производство, а е следвало да определи действителната квота съгласно ЗН (ЗАКОН ЗЗД НАСЛЕДСТВОТО). Изразено е и несъгласие с начина на разпределение на доказателствената тежест относно продължителността на брака между И. Х. Г. и Р. С. К., както и необоснованост на установените наследствените квоти на наследниците на И. Х. Г.. Направено е искане за отмяна на обжалваното решение като неправилно и решаване на спора по същество.

Ответната страна – областния управител на област С., чрез юрк.З., оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира заплащането на юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева.

Представителят на Върховната административна прокуратура по делото дава мотивирано заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в 14 дневния срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Според прокурора, решението на Административен съд София-град е правилно и законосъобразно. Правилно съдът е приел, че са спазени правилата, разписани в разпоредбата на чл. 6 от ЗОСОИ (ЗАКОН ЗЗД ОБЕЗЩЕТЯВАНЕ НА СОБСТВЕНИЦИ НА ОДЪРЖАВЕНИ ИМОТИ) (ЗОСОИ) за издаване на заповеди, утвърждаващи оценките на имоти, заявени за обезщетяване. Правилно въз основа на доказателствата по делото, съдът е възприел изводите на административния орган,...