Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) /ДОПК/.

Образувано е по касационна жалба от Директора на Дирекция "ОДОП" - [населено място] срещу Решение № 1618/05. 08. 2015 г., постановено по адм. дело № 3131/2013 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е отменен ревизионен акт №[ЕИК]/ 21. 05. 2013 г., издаден от ТД на НАП – [населено място], потвърден с решение № 944 от 05. 09. 2013 г. на директора на дирекция ОДОП при ЦУ на НАП [населено място], в частта, с която на жалбоподателя не е признато правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 363 285. 74 лв. по 27 бр. фактури, издадени за периода 06. 2009г. - 08. 2009г., м. 10 и м. 11. 2009г. от [фирма] - [населено място], както и по фактури, издадени през м. 08. и м. 09. 2009 г. от [фирма], ведно с начислените лихви. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния и процесуалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В тези насоки излага подробни аргументи в жалбата и моли съда да отмени оспореното решение и вместо него постанови друго, по съществото на спора, с което отхвърли жалбата на дружеството, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът - [фирма], чрез процесуалния представител оспорва касационната жалба. Моли да бъде постановено решение, с което да бъде оставено в сила решението на Административен съд - Пловдив, като правилно и законосъобразно. Подробни съображения развива в писмени бележки. Претендира разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховен административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима,...