О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 1957

гр. София, 04. 07. 2023 г.

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на пети април, две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

като изслуша докладваното от съдия Първанова гр. дело № 3920/2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх.№ 15071/06. 07. 2022г. на М. Б. М.,гр.К., чрез процесуалния представител адвокат А. М., срещу въззивно решение № 779/31. 05. 2022г. по гр. д.№3081/2021г. на Софийски апелативен съд. Поддържат се оплаквания, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК.

В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба са изложени твърдения за наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК и на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение. В хипотезата на чл. 280, ал. 1,т. 1 ГПК се поставят следните въпроси: 1. Следва ли въззивният съд при изпълнение задължението си по чл. 307 , ал. 3 ГПК, да извърши указаните му процесуални действия от ВКС, респ. да формира мотиви и обсъди документ, който представлява писмено доказателство по смисъла начл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК; 2. Следва ли въззивният съд служебно да допусне изпълнение на съответната експертиза /съдебно-техническа/ с оглед приложението на специални знания, предвид преценката по реда на чл. 307, ал. 3 ГПК на писмено доказателство – в случая строителен протокол № 162/1967г.; 3. Доколко въззивният съд е длъжен да установи точно, респ. да обоснове своя краен акт по реда на чл. 235, ал. 2 ГПК само върху установените...