Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на [община] срещу решение № 110 от 26. 01. 2022 г. по т. д. № 3662/2021 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 11 състав, с което след отмяна на решение № 901070 от 27. 09. 2021 г. по т. д. № 195/2018 г. на Благоевградски окръжен съд [община] е осъдена да заплати на „ЧЕЗ Е. Б“ АД, [населено място] сумата от 36 473, 32 лв., представляваща стойността на доставена незаплатена електрическа енергия за периода от 27. 05. 2010 г. до 17. 06. 2013 г. по партида с клиентски номер № 210008714408, абонатен №[ЕИК], за адрес [населено място], площад „М. М.“, Общински младежки дом, сумата от 2659, 85 лв., представляваща лихва за забава за периода от 09. 07. 2013 г. до 14. 05. 2014 г., както и сумата от 16 268, 22 лв., представляваща лихва за забава за периода от 15. 05. 2014 г. до 22. 11. 2018 г.

В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушения на материалния закон и процесуалните правила и необоснованост. Касационният жалбоподател излагат доводи за неправилност на изводите на въззивния съд, че на основание чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД погасителната давност за вземането на ищеца е спряла да тече за времето от 20. 03. 2014 г. – датата на сезиране на съда с отрицателен установителен иск на [община] за недължимост на процесното вземане до 31. 05. 2018 г. – датата на постановяване на определението по чл. 288 ГПК на ВКС, с което не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение за потвърждаване на първоинстанционния акт за отхвърляне на този иск, като след последната дата по силата на чл. 117 ЗЗД е започнало течение на нова петгодишна давност, която не е изтекла към момента на подаване на исковата молба по настоящото дело – 22. 11. 2018 г. Счита, че съставът на апелативния съд неправилно е тълкувал разпоредбите на чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД и чл. 116, б. „б“ ЗЗД. Мотивира становище, че предявяването на отрицателен установителен иск от длъжника /равносилно на предявяването на положителен установителен иск от кредитора/, включително в хипотезата на неуспешно проведен такъв, няма последиците, предвидени в посочените материалноправни норми.

Допускането на касационно обжалване основава на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК поставя като значим за изхода на спора въпроса „Предявяването на отрицателен установителен иск от страна на длъжника като средство за защита на неговите права и законни интереси прекъсва ли погасителната давност, течаща в негова полза?“ Позовава се на разрешаването на поставения въпрос от въззивния съд в противоречие с решение № 235 от 21. 09. 2012 г. по гр. д. № 1762/2011 г. на ВКС, ІІІ г. о., решение № 57 от 27. 06. 2018 г. по гр. д. № 591/2017 г. на ВКС, ІІ г. о., решение № 99 от 23. 10. 2018 г. по гр. д. № 4991/2017 г. на ВКС, ІІ г. о., решение № 705 от 29. 10. 2010 г. по гр. д. № 1744/2009 г. на ВКС, І г. о., решение № 99 от 10. 05. 2013 г. по гр. д. № 681/2012 г. на ВКС, І г. о. и решение № 116 от 24. 11. 2014 г. на ВКС по гр. д. № 2592/2014 г. на ВКС, ІІ г. о. Твърди, че формулираният въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Ответникът по касационната жалба „Електрохолд продажби“ АД, [населено място], с предишно наименование „ЧЕЗ Е. Б“ АД, е депозирал отговор на касационната жалба, в който изразява становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, съответно – за неоснователност на касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като извърши преценка за наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че между страните по делото не се спори, че за процесния период 27. 05. 2010 г. - 17. 06. 2013 г., а и след него, те се намират в облигационни правоотношения, породени от договор за използване на електроразпределителната мрежа; че ищецът е изпълнил задълженията си за доставка на електрическа енергия до абонат с клиентски № 210008714408, с аб. № 11241024, за обект в [населено място], пл. „М. М.“ № 1, „Младежки дом” към [община], като за периода от 27. 05. 2010 г. до 17. 06. 2013 г. са издадени приетите като писмени доказателства по делото 37 бр. дебитни известия. Въззивният съд е установил, че между страните е водено гр. д. № 86/2014 г. на Благоевградски окръжен съд по предявен от [община] срещу „ЧЕЗ Е. Б“ АД отрицателен установителен иск за признаване за установено, че общината не дължи сумата от 36 473, 32 лв. – стойност на електроенергия, предмет и на главния осъдителен иск в настоящото производство. Констатирал е, че този иск е отхвърлен от първоинстанционния съд, като решението му е потвърдено с решение № 2641 от 18. 12. 2017 г. по т. д. № 5338/2017г. на Софийски апелативен съд, което не е допуснато до касационно обжалване с определение № 344 от 31. 05. 2018 г. по т. д. № 700/2018 г. на ВКС, II т. о. Въз основа на заключението на съдебно-счетоводната експертиза, прието в първоинстанционното производство, въззивният съд е установил, че по представените дебитни известия няма плащания от страна на клиента.

При така установените по делото факти, въззивният съд е направил извод, че предявените искове са допустими, тъй като независимо от установяването на главното задължение на ответника към ищеца последният не разполага с годно изпълнително основание, съответно следва да му бъде признат правен интерес от защита с предявените искове.

По основния спорен въпрос относно основателността на възражението на ответника, че вземанията на ищеца са погасени по давност, съдът е изложил съображения, че се касае до допустими и подлежащи на разглеждане възражения. Посочил е, че неуспешното провеждане на отрицателен установителен иск, предявен от длъжника срещу кредитора, е равнозначно на уважаване на положителен установителен иск относно съществуващото спорно право, поради което предявеният главен иск е доказан по основание и размер. Счел е за неоснователно възражението на ответника за погасяване по давност на главното вземане на ищеца. Изложил е съображения, че по отношение на същото следва да приложи общата петгодишна давност, тъй като в случая се касае за доплащане на цената за доставената електрическа енергия, която е еднократно определена по повод извършена корекция на сметката на абоната. Споделил е извода на окръжния съд, че вземането е изискуемо от 08. 07. 2013 г. – датата изтичане на 10 – дневния срок по чл. 19, ал. 2 от Общите условия на ищеца. Като е съобразил изричната разпоредба на чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД, че давност не тече докато трае съдебният процес относно вземането, и отхвърлянето на отрицателния установителен иск на длъжника за вземането, въззивният съд е приел, че погасителната давност за вземането е спряла да тече от 20. 03. 2014 г. – датата на сезиране на окръжния съд с отрицателния установителен иск до постановяване на определението на ВКС за недопускане до касация на въззивния акт, потвърждаващ отхвърлителното решение на окръжния съд – 31. 05. 2018 г., а след това, на основание чл. 117 ЗЗД е започнало течение на нова петгодишна давност, неизтекла към момента на подаване на исковата молба по настоящото дело от „ЧЕЗ Е. Б“ АД по куриер – 22. 11. 2018 г. Предвид изложеното решаващият състав е счел възражението за изтекла погасителна давност за неоснователно и е уважил главния и акцесорния иск на ищеца в пълен размер.

Настоящият състав на ВКС, ТК, Първо отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.

Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.

Настоящият състав на ВКС намира, че поставеният в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на касационния жалбоподател въпрос е обусловил решаващите изводи на въззивния съд и е значим за изхода на спора, поради което е налице общото основание за допускане до касация по чл. 280, ал. 1 ГПК. Не са осъществени обаче въведените допълнителни селективни предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Неоснователни са доводите на касатора, че произнасянето на въззивния съд по поставения въпрос противоречи на практиката на ВКС. Решенията, на които касаторът се позовава при обосноваване на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, не са относими към релевантния въпрос, доколкото част от тях – решения по гр. д. № 591/2017 г., ІІ г. о., гр. д. № 4991/2017 г., ІІ г. о., гр. д. № 1744/2009 г., І г. о., гр. д. № 681/2012 г., І г. о. и гр. д. № 2592/2014 г., ІІ г. о. са постановени по въпроси за прекъсването на придобивната, а не на погасителната давност, а посоченото от касатора решение по гр. д. № 1762/2011 г., ІІІ г. о. не разглежда въпроса за приложението на чл. 116, б. „б“ ЗЗД и чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД при отрицателен установителен иск за недължимост на вземането.

Същевременно, по значимия за изхода на делото въпрос е формирана практика на ВКС, намерила израз в постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 50017 от 27. 03. 2023 г. по гр. д. № 720/2022 г. на ВКС, ІV г. о. В него е прието, че погасителната давност не тече, докато трае процесът по иска за оспорване на вземането от длъжника. Основанието за спиране по чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД не изисква други условия. Длъжникът може да се позове на давност, изтекла в хода на делото, но такъв довод е винаги неоснователен. Предявеният отрицателен установителен иск за вземането прекъсва погасителната давност, ако искът бъде отхвърлен. Разяснено е, че законът свързва началото на погасителната давност с изискуемостта, т. е. с възможността кредиторът да иска изпълнение /чл. 114 ЗЗД/, и го санкционира при бездействие - с изтичане на давностния срок кредиторът губи държавната защита по принудителното изпълнение, а длъжникът може да изпълни само доброволно /чл. 118 ЗЗД/. Основанията за спиране на погасителната давност по чл. 115, ал. 1 ЗЗД са свързани с обстоятелства, които обясняват бездействието на кредитора. Положителният и отрицателният иск за вземането са с еднакъв предмет. По предявения ОУИ кредиторът не бездейства, а очаква съдът да разреши със сила на пресъдено нещо спора за съществуване на вземането. Поради това за спирането на давността по чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД е без значение дали висящият процес е иницииран от длъжника. Правото на иск по ОУИ принадлежи не само на ищеца, но и на ответника. Поради това за спирането на давността по чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД е без значение и това, дали кредиторът е предприел активна защита по ОУИ /твърди и/или доказва факти от значение за вземането/. За спирането на давността по чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД е без значение и това, дали по предявения ОУИ кредиторът ще предяви насрещен осъдителен иск. Кредиторът не разполага с насрещен осъдителен иск, когато вече е снабден с влязло в сила изпълнително основание, а длъжникът оспорва изпълняемото право/вземането, като се позовава на факти, настъпили след породената сила на пресъдено нещо. Дори когато кредиторът не е снабден с влязло в сила изпълнително основание и разполага с насрещен осъдителен иск, той може, но не е длъжен да го предяви. В общия случай по чл. 124, ал. 1 ГПК решението, с което ОУИ е отхвърлен, не е изпълнително основание, но на кредитора принадлежи преценката дали ще се довери на добросъвестността на длъжника /очаква длъжникът да зачете съдебно признатото вземане и да изпълни доброволно/ или предпочита да предяви насрещен осъдителен иск, за да породи решението и изпълнителна сила. Касационният съд е посочил, че случаят на предявен положителен или осъдителен иск за вземането е сходен със случая на предявен ОУИ /чл. 46, ал. 2 ЗНА/, поради това и по аналогия от чл. 116, б. „б“ ЗЗД следва да се приеме, че предявеният ОУИ за вземането прекъсва погасителната давност, ако искът бъде отхвърлен. От прекъсването започва да тече нова давност и новият срок е всякога пет години /чл. 117 ЗЗД/. Изводът на въззивния съд за неоснователност на възражението на ответника за погасяване по давност на вземането на ищеца при зачитане на спирането и прекъсването на давността с оглед предявения от ответника и отхвърлен с влязло в сила съдебно решение отрицателен установителен иск за недължимост на вземането съответства на тази ненуждаеща се от промяна или осъвременяване практика на ВКС, което изключва въведените от касационния жалбоподател основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за достъп до касация.

По изложените съображения не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд.

С оглед резултата по делото на основание чл. 78, ал. 8 ГПК на ответника по касация следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 100 лв.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 110 от 26. 01. 2022 г. по т. д. № 3662/2021 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 11 състав.

ОСЪЖДА [община], [населено място], пл. Г. И. № 1 да заплати на „Електрохолд продажби“ ЕАД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], бл. Б. Б. Ц сумата от 100 лв. /сто лева/ юрисконсултско възнаграждение.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.