Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба на Н. И. Ч., [населено място], общ. С., [улица] срещу решение № 27/16. 03. 2015 г. по адм. д. №201/2014 г. по описа на АС-Силистра. Касационният жалбоподател иска отмяна на решението като неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и поради необоснованост. Твърди, че съдът е кредитирал писмени сведения на неучастващи в производството лица - Н. Г. и Г. И., които обаче не са дадени и приети по съответния процесуален ред, установен в чл. 44 АПК и въз основа на тези сведения е приел за доказано фактическото основание на оспорената заповед. Неправилно не е кредитирал свидетелските показания на същите лица в съдебно заседание, с които е доказано, че не са заплащали превоз. Иска присъждане на разноски по делото.

Ответната страна директорът на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“, [населено място], не взема становище.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, VІІ отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е основателна.

С обжалваното решение съдът отхвърлил жалбата на Н. Ч. срещу заповед № РД-14-1815/28. 11. 2014 г. на директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“, [населено място], с която на основание чл. 106а, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 и т. 4 от ЗАвтП (ЗАКОН ЗЗД АВТОМОБИЛНИТЕ ПРЕВОЗИ) му е наложена принудителна административна мярка, както следва: спиране от движение за срок от 6 месеца чрез сваляне и отнемане на табела с регистрационен номер СС 7174 СВ и отнемане на свидетелство за регистрация №[ЕИК] на лек автомобил, марка“Ф. П“, собственост на жалбоподателя; определено е място за домуване – наказателен паркинг [фирма] – [населено място], като разходите във връзка с домуването на превозното...