Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) (ДОПК).

Образувано по касационна жалба на директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) – [населено място] при Централното управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), срещу решение № 1651 от 16. 07. 2014 г., постановено по адм. дело № 2534/2011 г., по описа на Административния съд – П., с което е изменен Ревизионен акт (РА) №[ЕИК] от 22. 06. 2011 г., издаден от орган по приходите при Териториалната дирекция (ТД) на НАП – [населено място], потвърден с решение № 848 от 03. 09. 2011 г. на директора на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“ (О.) (сега „ОДОП“) – [населено място] при ЦУ на НАП, в частта, с която на [фирма] е начислен допълнително ДДС в размер на 106 380 лв., ведно с прилежащата лихва в размер на 10 322. 07 лв., като е намалил размера на задължението на 43 731 лв., ведно с прилежащата лихва в размер на 4 243. 23 лв.

Касаторът, излага доводи за неправилност на съдебното решение в частта, с която жалбата на [фирма] е уважена и е определен по-малък размер на ДДС за довнасяне, като необосновано, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон, обосноваващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В настоящия случай следва да се приложи чл. 26, ал. 7 ЗДДС. Според касатора съдът неправилно е приел, че към датата на нотариалния акт, жалбоподателят дължи данък, изчислен върху данъчна основа, равна на себестойността на извършената строителна услуга, а не върху данъчната основа на полученото авансово плащане, като неправилно е определил и размера на тази себестойност. Съдът е следвало да определи пазарната цена на правата на строеж към 24. 06. 2010 г., която...