Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Регионално развитие 2007 – 2013 г.“ срещу Решение №2126 от 30. 03. 2015 г. на Административен съд, С. град, постановено по административно дело №8513/2013 г.

С обжалваното решение съдът отменил акт, изх. №99-00-6-8107 от 06. 08. 2013 г., на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Регионално развитие 2007 – 2013 г.“, с който на [община] е отказано плащане на сума в размер на 807 614, 16 лв. по договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ №BG161РО001/3. 1-03/2010 от 03. 08. 2012 г.

Касационният жалбоподател - ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма „Регионално развитие 2007 – 2013 г.“, счита обжалваното решение за недопустимо и алтернативно за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 2 и 3 АПК.

Касаторът счита обжалваното решение за недопустимо, тъй като е постановено по жалба срещу акт, който няма белезите на индивидуален административен акт. Управляващият орган не действа като орган на власт, а като страна по договор. Макар и осъществено в нормативни рамки и при почти никаква възможност на страните да излязат от тези рамки процесното правоотношение не е на власт и подчинение, а на свободно съвпадение на две насрещни волеизявления. С подписването на договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ управляващият орган придобива качеството на страна по договор. От този момент в отношенията си с бенефициера той вече не е административен орган, а контрагент и поради това актовете, които издава във връзка с изпълнението на договора, не са индивидуални или общи административни актове, а са волеизявление на страна по договор, несъгласието с което може да бъде разрешено само по общия исков ред.

Алтернативно касаторът счита обжалваното решение за неправилно. Съдът стигнал до неправилния извод, че оспореното писмо,...