Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Г.Ч, чрез пълномощника й адв.Е.Я срещу решение № 1229 от 26 февруари 2019 год., постановено по адм. дело № 7056 от 2018 год., по описа на Административен съд София – град. С него е отхвърлена жалбата й против заповед № 2554 от 01 юни 2018 год. на изпълнителния директор на Национална агенция за приходите (НАП) за прекратяване на служебното й правоотношение, на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, поради съкращаване на длъжността и е осъдена да заплати на НАП сумата от 100, 00 лв. (сто лева) направени разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
В касационната жалба се излагат съображения за неправилност на съдебното решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна на атакуваното решение като вместо него съдът постанови друго по същество на спора.
Ответникът – Изпълнителният директор на НАП, чрез процесуалния представител юрисконсулт А.Р оспорва касационната жалба като изразява становище за нейната неоснователност. Моли за отхвърлянето й присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 200, 00 лв. (двеста лева) за настоящата съдебна инстанция, с оглед представения списък по чл. 80 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.
Върховният административен съд (ВАС), състав на пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна.
Обжалваното решение е постановено след надлежно сезиране на съда с жалба против индивидуален административен акт от лице, за което същият има неблагоприятни последици, при което същото е валидно и допустимо.
Производството пред Административен съд София – град е образувано въз основа на жалба на Г.Ч срещу заповед № 2554 от 01 юни 2018 год. на изпълнителния директор на НАП. С нея, на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, е прекратено служебното й правоотношение, считано от 03 юни 2018 год., поради съкращаване на длъжността й старши инспектор по приходите в ТД на НАП – София, Дирекция „Контрол“, Отдел „Оперативни проверки“, сектор „Оперативни проверки“. В заповедта са посочените дължимите обезщетения и придобития от служителя ранг. Също така, в мотивите на административния акт, е посочено, че със заповед № ЗЦУ-560 от 23 април 2018 год. на Изпълнителния директор на НАП е утвърдено ново длъжностно разписание на ТД на НАП – София, считано от 01 май 2018 год., с което са съкратени 114 щатни бройки за длъжностите „началник отдел“, „началник на сектор“, „главен инспектор по приходите“ и „инспектор по приходите“ в Отдел „Оперативни проверки“, Дирекция „Контрол“ в ТД на НАП – София. Съдът е приел, че оспорената пред него заповед, е издадена от компетентен административен орган – по арг. на чл. 107, ал. 1 от ЗДСл, при спазване на установената писмена форма и съдържание за издаването й – по арг. на чл. 108 от ЗДСл, във връзка с чл. 13, ал. 1от Закон за НАП. Посочен е издателят на акта, правното основание за прекратяване на правоотношението – чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, изложени са фактически и правни основания за издаването й, както и е мотивирана. Изложил е подробни аргументи за правилно приложение на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, а именно че е налице реално съкращаване на длъжността, заемана от Г.Ч.У е наличието на намален брой служители в администрацията, които заемат длъжностите „инспектор по приходите“, „старши инспектор по приходите“ и „инспектор по приходите“ с 66 щатни бройки. Изложил е подробни мотиви за правилно приложение на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, а именно че е налице реално съкращаване на длъжността, заемана от Г.Ч.П е как са преразпределени част от съкратените бройки на закрития отдел „Оперативни проверки“ в други звена на администрацията – с 32 щатни бройки е увеличен броят на длъжността „инспектор по приходите“ в сектор „Проверки“ в офисите на ТД на НАП София, с една щатна бройка е увеличена числеността на длъжността „главен инспектор по приходите“ в сектор „Проверки“ в офис „Център“, с 12 щатни бройки е увеличен броят на длъжностите „главен публичен изпълнител“, „старши публичен изпълнител“ и „публичен изпълнител“ в сектор „Обезпечаване и събиране на публични вземания“, Отдел „Публични вземания“ в Дирекция „Събиране“, с 8 щатни бройки е увеличен броят на длъжността „главен инспектор по приходите“, „старши инспектор по приходите“ и „инспектор по приходите“ в Отдел „Регистрация“ и Отдел „Услуги за клиенти“ в териториалните структури на ТД на НАП, като е налице увеличаване на броя на длъжността „старши инспектор по приходите“ в офисите на ТД на НАП с три щатни бройки в Отдел „Услуги за клиенти“, Дирекция „Обслужване“, съответно в офис „Изток“ – 2 бройки и офис „Център“ – 1 бройка. Сравнението между длъжността на жалбоподателката и „инспектор по приходите“ в Дирекция „Оперативни дейности“ към Главна дирекция „Фискален контрол“ е довело до извод за значително различие между функциите и задълженията по двете длъжностни характеристики. В заключение е изложил, че оспорената заповед е законосъобразна, предвид реалното съкращаване на длъжността, заемана от Г.Ч, поради което е отхвърлил предявеното оспорване срещу нея. Решението е правилно.
Въз основа на приобщения доказателствен материал, включително и приетата и неоспорена съдебно-техническа експертиза по делото, първостепенният съд правилно е изяснил фактическите обстоятелства относно спорния момент дали е налице реално съкращаване на длъжността, заемана от Г.Ч, като обем от функции, задължения и изисквания, законосъобразен е изводът за реално съкращаване на длъжността „старши инспектор по приходите“ в ТД на НАП – София, Дирекция „Контрол“, Отдел „Оперативни проверки“, сектор „Оперативни проверки“, по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл.
С разпоредбата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, органът по назначаването може да прекрати служебното правоотношение в случай на съкращаване на длъжността. Предвид легалната дефиниция на чл. 2, ал. 1 от Наредба за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията (обн. – ДВ, бр. 49 от 2012 год., в сила от 01 юли 2012 год.) на „длъжност в администрацията“, правилно административният съд е приел, че длъжността, заемана от жалбоподателката, е съкратена по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Административен съд София – град обосновано е установил, че длъжността не съществува вече в длъжностното разписание на съответната администрация (като нормативно определена позиция) и като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика. Поради това, правилен е изводът на съда, че са осъществени материалноправните предпоставки на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл за издаване на оспорената заповед. Налице е реално съкращаване на длъжността „старши инспектор по приходите“ в Дирекция „Контрол“ в ТД на НАП – София. Видно от представените по делото писмени доказателства, считано от 01 май 2018 год. е утвърдено ново длъжностно разписание, в сила от същата дата, в което е посочено, че числеността на ТД на НАП – София е намалена от 2043 на 1977 щатни бройки. Дирекция „Контрол“ също е с по-малък щат – 503 бройки, разпределени в следните четири отдела: „Разследване на особени случаи“, „Селекция“, „Ревизии“, „Проверки“, като съществуващият по старото разписание Отдел „Оперативни проверки“ е закрит. При съпоставка на общата численост на специализираната администрация на ТД на НАП – София, по двете длъжностни разписания - действащото до 01 май 2018 год. и това след тази дата е видно, че намаляването на числеността е от 1797 на 1731 щатни бройки, т. е. действително е налице намаляване на щатната численост с 66 бройки, които са за длъжността „инспектор по приходите“, „старши инспектор по приходите“ и други, а 53 щатни бройки са определени в други звена на администрацията, изпълняваща обаче различни функции от тази на Отдел „Оперативни проверки“. В този смисъл първостепенният съд е извел подробни мотиви, които се споделят изцяло от настоящия съдебен състав.
Правилно е установено от инстанцията по същество, че длъжността „старши инспектор по приходите“ в Отдел „Оперативни проверки“ обективно не съществува и липсва напълно аналогична длъжност, към която може да са прехвърлени в пълен обем функциите и задълженията на закритата длъжност. Частичното запазване на част от функциите на закритата длъжност на служителката, не може да обуслови извода за липсата на реално съкращаване на длъжността, която е заемала преди издаване на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение. Ето защо, оплакванията, изложени от касаторката, в обратния смисъл са неоснователни. Законосъобразно съдът е установил, че процесната длъжност е премахната като система от функции, задачи и отговорности, поради което е налице реално съкращение на заеманата от Г.Ч длъжност.
В случая е спазена и целта на закона, както правилно първоинстанционният съд е установил. Съкращението е следствие от премахването на всички длъжности в закритите отдели „Оперативни проверки“ във всички ТД на НАП, което е насочено към повишаване ефективността на администрацията. Служебното правоотношение не е прекратено самоцелно, а след извършване на организационни и структурни промени с цел оптимизиране на дейността на НАП.
Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно и обосновано, не са налице посочените касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което същото следва да се остави в сила.
С оглед изхода на спора и заявената своевременно претенция на процесуалния представител на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, касационната жалбоподателка Г.Ч следва да заплати на на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК на Национална агенция за приходите сумата 200, 00 лв. (двеста лева) разноски за настоящата съдебна инстанция.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1229 от 26 февруари 2019 год., постановено по адм. дело № 7056 от 2018 год., по описа на Административен съд София – град.
ОСЪЖДА Г.Ч да заплати на Национална агенция за приходите сумата 200, 00 лв. (двеста лева) разноски за касационната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.