Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ ) – Пловдив, срещу решение № 1764/17. 09. 2019г., постановено по адм. дело № 1133/2019г. по описа на Административен съд – Пловдив, в частта, в която е отменено решение №2153-15-79 от 27. 03. 2019 г. на директора на ТП на НОИ-Пловдив и потвърденото с него разпореждане № [ЕГН]/Протокол № N01005/04. 01. 2019 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ - Пловдив. Делото като преписка е върнато на ръководителя на пенсионно осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив за ново произнасяне, съобразно указанията на съда, дадени в мотивите на първоинстанционното решение. Наведените в жалбата възражения относно неправилно приложение на нормата на чл. 40, ал. 2 във вр. ал. 5 от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) са относими към касационните основания за отмяна на първоинстанционния съдебен акт по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна процесното съдебно решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли първоначалната жалба срещу издадените административни актове (решение и разпореждане). Предявено е акцесорно искане за присъждане на съдебни разноски за заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение за две инстанции.

Ответникът – Т. Н. В, чрез процесуален представител адвокат С.К, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение, в обжалваната част, за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Намира изводите на първоинстанционния съд за обосновани и съответни на приложимите материалноправни норми. Счита, че не са налице касационни отменителни основания, поради което първоинстанционният съдебен акт следва да бъде оставен в сила.

Върховният административен съд – състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е решение №2153-15-79 от 27. 03. 2019 г. на директора на ТП на НОИ - Пловдив и потвърденото с него разпореждане № [ЕГН]/Протокол № N01005/04. 01. 2019 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ - Пловдив, с което е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Т. Н. В, считано от 01. 12. 2017г. пожизнено на основание чл. 69б, ал. 1 КСО във връзка с Регламент на Съвета (ЕО) №883/2004 г., като индивидуалният коефициент за изчисляване размера на пенсията - 0. 532 е определен по реда на чл. 70, ал. 4 - 7 КСО от осигурителния доход за следните периоди: от 01. 01. 1991 г. до 31. 12. 1993 г. - 30 114. 00 лв. минималната работна заплата, установена за страната за периода, на основание чл. 40, ал. 7 от НПОС, и от 01. 01. 1997 г. до 10. 04. 2007 г.- 6622, 00 лв. Основното възражение на лицето е обосновано с искането при определяне размера на пенсията, за посочените по-горе периоди да се ползват данните за заплата, записани в графа 4 страница 13 и 14 от трудова книжка №1470 от 24. 11. 1980г., които според жалбоподателя са в по-висок размер от използвания и водят до по-висок размер на пенсията.

След анализ на нормата на чл. 347 КТ, първоинстанционният съд приема, че трудовата книжка е официален удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника или служителя. Обоснован е извод, съобразно който като не е обсъдена трудовата книжка на заявителя, ведно със записванията за трудово възнаграждения в нея, органите по пенсионното осигуряване са постановили незаконосъобразни административни актове. Неизлагането на конкретни мотиви поради неизследване на действителните факти от значение за случая са квалифицирани като съществено нарушение на административно-производствените правила, което е детерминирало и неточно прилагане на материалноправните разпоредби.

При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, настоящият касационен състав приема от правна страна следното:

Спорът между страните касае размера на отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69б, ал. 1 КСО и е детерминиран от неустановяване на обстоятелството относно наличието, респ. липсата на данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО за осигурителния доход на осигуреното лице, за периода от 01. 01. 1991 г. до 31. 12. 1993 г., в първични документи по смисъла на чл. 40, ал. 2 НПОС, при осигурителя „Тракия – РМ“ ЕООД, Пловдив, от който има записвания в представена трудова книжка, при което е приложен реда за изчисляване на пенсията предвиден в чл. 40, ал. 7 НПОС.

Трудовата книжка, съгласно чл. 347, ал. 1 КТ е официален удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника или служителя. В нея на основание чл. 349, ал. 1, т. 6 КТ се вписва договореното трудово възнаграждение. По силата на разпоредбата на чл. 40, ал. 1 НПОС, трудовата книжка е документ за установяване на осигурителен стаж Същата не е сред изчерпателно посочените документи, с които се удостоверява осигурителен доход. Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 2 НПОС осигурителният доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски, се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО или с осигурителна книжка, както и с документ по утвърден образец.

Удостоверение образец УП-2 е официален удостоверителен документ за осигурителния доход на осигуреното лице и е предназначено да послужи в производството по отпускане или преизчисляване на пенсия. В удостоверението се посочват полученото брутно трудово възнаграждение и други доходи от трудова дейност, върху които се изчисляват и внасят осигурителни вноски, за лицата, осигурени по реда на чл. 4, ал. 1 КСО във вр. чл. 1, ал. 2 от Наредба за елементите на възнаграждението и за доходите върху които се правят осигурителни вноски. Удостоверението за осигурителен доход (обр. УП-2) се издава въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд, съгласно чл. 40, ал. 3 НПОС. В случаите, когато тези документи липсват, осигурителите или техните правоприемници по изключение могат да издават удостоверения обр. УП-2 и въз основа на други автентични документи, щом те съдържат достатъчно данни за осигурителния доход (чл. 40, ал. 5 НПОС). Основното законоустановено изискване е в тези други автентични документи да се съдържат достатъчно данни за осигурителния стаж и за осигурителния доход на лицето. В съответствие с периодите, за които се отнасят, в зависимост от начина на изготвяне на първичната отчетна документация в различните ведомства и предприятия, тези документи са различни – съхранени данни от електронна обработка на информацията, фишове за изплатено трудово възнаграждение (осигурителен доход), разписки за изплащане на възнаграждения, награждавания, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд и други.

При прекратяване на дейността на осигурителите, които нямат правоприемник, ведомостите за заплати, трудови договори, допълнителни споразумения, заповеди за назначаване, допълнителни споразумения /заповеди за преназначаване, заповеди за ползван неплатен отпуск общо над 30 работни дни в една календарна година, заповеди за прекратяване на трудови или служебни правоотношения, както и неполучените от осигурените лица трудови книжки, издадени удостоверения за трудов/осигурителен стаж и осигурителен доход и други съхранени от осигурителите документи, въз основа на които може да се установи осигурителен стаж и/или осигурителен доход, и/или категория труд, се предават в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, освен ако в закон е определен друг ред за съхраняването им.

В конкретния случай, заявителят представя пред ТП на НОИ - Пловдив писмо с изх. № 09-98/01. 12. 2017 г., издадено от „Тракия-РМ" ЕООД – Пловдив, в което дружеството установява, че не разполага с данни за лицето Т. Н.В.О е изявление на управителя, съобразно което от дружеството не може да се предостави исканата документация, тъй като вследствие на пожар възникнал в административната сграда на „Тракия – РМ“ ЕООД, в която се съхранява архива на дружеството голяма част от документацията е унищожена. В последващо писмо изх. № 09-9/23. 01. 2018 г., дружеството удостоверява, че лицето Т. Н. В не се открива в съхраняваните от тях разплащателни ведомости. По отношение на представените две удостоверения, подписани от управителя на „Тракия – РМ“ ЕООД, в които се съдържат противоречиви данни, от органа не е извършена проверка като в нарушение на административнопроизводственото правило на чл. 36 АПК не са събрани служебно доказателствата относно релевантните факти и обстоятелства от значение за случая.

Представена е трудова книжка № 1470/24. 11. 1980г., в която се съдържа отбелязване, че заявителят е работил в ДСО „Редки метали“, РУ „Октомври“, р-к „Тракия“, с. М., община Р., като са наведени твърдения, че „Тракия – РМ“ ЕООД, Пловдив е техен правоприемник. По делото не е установено дружеството „Тракия-РМ" ЕООД, Пловдив чий правоприемник е и от кой времеви период. В разглеждания случай няма данни дали разплащателните ведомости или други автентични документи на горните дружества са предадени в Архивохранилището на ТП на НОИ – Пловдив, за да се установи кой е осигурителят на лицето за съответния период, респ. правоприемникът, който следва да издаде документи за осигурителен стаж и/или осигурителен доход, и/или категория труд на лицето за съответния период.

Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба касационната инстанция намира, че при издаването на оспорените актове от пенсионните органи са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съгласно чл. 170, ал. 1 АПК доказателствената тежест се носи от административния орган, който трябва да установи съществуването на фактическите основания, посочени в акта, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. По силата на чл. 35 АПК и чл. 36 АПК, административният орган следва да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая, преди да пристъпи към издаването на индивидуалния административен акт и по отношение, на които следва да обсъди обясненията и възраженията на страната, да събере служебно доказателства. Не са изчерпани всички възможни начини за установяване на осигурителния доход на заявителя, фактическата обстановка по случая не е установена точно и ясно, а мотивите към актовете са непълни.

Съгласно чл. 1, ал. 1 НПОС пенсиите и добавките към тях се отпускат и изплащат въз основа на писмено заявление по образец, утвърден от управителя на Националния осигурителен институт (НОИ), към което се прилагат всички необходими оригинални документи. В случаите на прието заявление с нередовни и/или липсващи документи пенсионният орган е длъжен да изпълни процесуалните действия, установени в чл. 1, ал. 5 от НПОС, като уведоми лицето за неизправностите. В писмото следва да бъдат дадени указания за отстраняване на нередовностите в едномесечен срок. Нарушен е принципът на служебното начало в пенсионното производство, установен с чл. 1, ал. 5 от НПОС, което е довело до издаване на акта при неизяснени факти и обстоятелства от значение за случая.

Въз основа на изложеното Върховният административен съд – шесто отделение намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1764/17. 09. 2019г., постановено по адм. дело № 1133/2019г. по описа на Административен съд – Пловдив, в частта, в която е отменено решение №2153-15-79 от 27. 03. 2019 г. на директора на ТП на НОИ - Пловдив и потвърденото с него разпореждане № [ЕГН]/Протокол № N01005/04. 01. 2019 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ - Пловдив, като преписката е върната за ново произнасяне, съобразно дадените указанията по тълкуване и прилагане на закона. РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ ) – Пловдив, срещу решение № 1764/17. 09. 2019г., постановено по адм. дело № 1133/2019г. по описа на Административен съд – Пловдив, в частта, в която е отменено решение №2153-15-79 от 27. 03. 2019 г. на директора на ТП на НОИ-Пловдив и потвърденото с него разпореждане № [ЕГН]/Протокол № N01005/04. 01. 2019 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ - Пловдив. Делото като преписка е върнато на ръководителя на пенсионно осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив за ново произнасяне, съобразно указанията на съда, дадени в мотивите на първоинстанционното решение. Наведените в жалбата възражения относно неправилно приложение на нормата на чл. 40, ал. 2 във вр. ал. 5 от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) са относими към касационните основания за отмяна на първоинстанционния съдебен акт по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна процесното съдебно решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли първоначалната жалба срещу издадените административни актове (решение и разпореждане). Предявено е акцесорно искане за присъждане на съдебни разноски за заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение за две инстанции.

Ответникът – Т.В, чрез процесуален представител адвокат С.К, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение, в обжалваната част, за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Намира изводите на първоинстанционния съд за обосновани и съответни на приложимите материалноправни норми. Счита, че не са налице касационни отменителни основания, поради което първоинстанционният съдебен акт следва да бъде оставен в сила.

Върховният административен съд – състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е решение №2153-15-79 от 27. 03. 2019 г. на директора на ТП на НОИ - Пловдив и потвърденото с него разпореждане № [ЕГН]/Протокол № N01005/04. 01. 2019 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ - Пловдив, с което е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Т.В, считано от 01. 12. 2017г. пожизнено на основание чл. 69б, ал. 1 КСО във връзка с Регламент на Съвета (ЕО) №883/2004 г., като индивидуалният коефициент за изчисляване размера на пенсията - 0. 532 е определен по реда на чл. 70, ал. 4 - 7 КСО от осигурителния доход за следните периоди: от 01. 01. 1991 г. до 31. 12. 1993 г. - 30 114. 00 лв. минималната работна заплата, установена за страната за периода, на основание чл. 40, ал. 7 от НПОС, и от 01. 01. 1997 г. до 10. 04. 2007 г.- 6622, 00 лв. Основното възражение на лицето е обосновано с искането при определяне размера на пенсията, за посочените по-горе периоди да се ползват данните за заплата, записани в графа 4 страница 13 и 14 от трудова книжка №1470 от 24. 11. 1980г., които според жалбоподателя са в по-висок размер от използвания и водят до по-висок размер на пенсията.

След анализ на нормата на чл. 347 КТ, първоинстанционният съд приема, че трудовата книжка е официален удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника или служителя. Обоснован е извод, съобразно който като не е обсъдена трудовата книжка на заявителя, ведно със записванията за трудово възнаграждения в нея, органите по пенсионното осигуряване са постановили незаконосъобразни административни актове. Неизлагането на конкретни мотиви поради неизследване на действителните факти от значение за случая са квалифицирани като съществено нарушение на административно-производствените правила, което е детерминирало и неточно прилагане на материалноправните разпоредби.

При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, настоящият касационен състав приема от правна страна следното:

Спорът между страните касае размера на отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69б, ал. 1 КСО и е детерминиран от неустановяване на обстоятелството относно наличието, респ. липсата на данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО за осигурителния доход на осигуреното лице, за периода от 01. 01. 1991 г. до 31. 12. 1993 г., в първични документи по смисъла на чл. 40, ал. 2 НПОС, при осигурителя „Тракия – РМ“ ЕООД, Пловдив, от който има записвания в представена трудова книжка, при което е приложен реда за изчисляване на пенсията предвиден в чл. 40, ал. 7 НПОС.

Трудовата книжка, съгласно чл. 347, ал. 1 КТ е официален удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника или служителя. В нея на основание чл. 349, ал. 1, т. 6 КТ се вписва договореното трудово възнаграждение. По силата на разпоредбата на чл. 40, ал. 1 НПОС, трудовата книжка е документ за установяване на осигурителен стаж Същата не е сред изчерпателно посочените документи, с които се удостоверява осигурителен доход. Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 2 НПОС осигурителният доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски, се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО или с осигурителна книжка, както и с документ по утвърден образец.

Удостоверение образец УП-2 е официален удостоверителен документ за осигурителния доход на осигуреното лице и е предназначено да послужи в производството по отпускане или преизчисляване на пенсия. В удостоверението се посочват полученото брутно трудово възнаграждение и други доходи от трудова дейност, върху които се изчисляват и внасят осигурителни вноски, за лицата, осигурени по реда на чл. 4, ал. 1 КСО във вр. чл. 1, ал. 2 от Наредба за елементите на възнаграждението и за доходите върху които се правят осигурителни вноски. Удостоверението за осигурителен доход (обр. УП-2) се издава въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд, съгласно чл. 40, ал. 3 НПОС. В случаите, когато тези документи липсват, осигурителите или техните правоприемници по изключение могат да издават удостоверения обр. УП-2 и въз основа на други автентични документи, щом те съдържат достатъчно данни за осигурителния доход (чл. 40, ал. 5 НПОС). Основното законоустановено изискване е в тези други автентични документи да се съдържат достатъчно данни за осигурителния стаж и за осигурителния доход на лицето. В съответствие с периодите, за които се отнасят, в зависимост от начина на изготвяне на първичната отчетна документация в различните ведомства и предприятия, тези документи са различни – съхранени данни от електронна обработка на информацията, фишове за изплатено трудово възнаграждение (осигурителен доход), разписки за изплащане на възнаграждения, награждавания, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд и други.

При прекратяване на дейността на осигурителите, които нямат правоприемник, ведомостите за заплати, трудови договори, допълнителни споразумения, заповеди за назначаване, допълнителни споразумения /заповеди за преназначаване, заповеди за ползван неплатен отпуск общо над 30 работни дни в една календарна година, заповеди за прекратяване на трудови или служебни правоотношения, както и неполучените от осигурените лица трудови книжки, издадени удостоверения за трудов/осигурителен стаж и осигурителен доход и други съхранени от осигурителите документи, въз основа на които може да се установи осигурителен стаж и/или осигурителен доход, и/или категория труд, се предават в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, освен ако в закон е определен друг ред за съхраняването им.

В конкретния случай, заявителят представя пред ТП на НОИ - Пловдив писмо с изх. № 09-98/01. 12. 2017 г., издадено от „Тракия-РМ" ЕООД – Пловдив, в което дружеството установява, че не разполага с данни за лицето Т.В.О е изявление на управителя, съобразно което от дружеството не може да се предостави исканата документация, тъй като вследствие на пожар възникнал в административната сграда на „Тракия – РМ“ ЕООД, в която се съхранява архива на дружеството голяма част от документацията е унищожена. В последващо писмо изх. № 09-9/23. 01. 2018 г., дружеството удостоверява, че лицето Т.В не се открива в съхраняваните от тях разплащателни ведомости. По отношение на представените две удостоверения, подписани от управителя на „Тракия – РМ“ ЕООД, в които се съдържат противоречиви данни, от органа не е извършена проверка като в нарушение на административнопроизводственото правило на чл. 36 АПК не са събрани служебно доказателствата относно релевантните факти и обстоятелства от значение за случая.

Представена е трудова книжка № 1470/24. 11. 1980г., в която се съдържа отбелязване, че заявителят е работил в ДСО „Редки метали“, РУ „Октомври“, р-к „Тракия“, с. М., община Р., като са наведени твърдения, че „Тракия – РМ“ ЕООД, Пловдив е техен правоприемник. По делото не е установено дружеството „Тракия-РМ" ЕООД, Пловдив чий правоприемник е и от кой времеви период. В разглеждания случай няма данни дали разплащателните ведомости или други автентични документи на горните дружества са предадени в Архивохранилището на ТП на НОИ – Пловдив, за да се установи кой е осигурителят на лицето за съответния период, респ. правоприемникът, който следва да издаде документи за осигурителен стаж и/или осигурителен доход, и/или категория труд на лицето за съответния период.

Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба касационната инстанция намира, че при издаването на оспорените актове от пенсионните органи са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съгласно чл. 170, ал. 1 АПК доказателствената тежест се носи от административния орган, който трябва да установи съществуването на фактическите основания, посочени в акта, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. По силата на чл. 35 АПК и чл. 36 АПК, административният орган следва да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая, преди да пристъпи към издаването на индивидуалния административен акт и по отношение, на които следва да обсъди обясненията и възраженията на страната, да събере служебно доказателства. Не са изчерпани всички възможни начини за установяване на осигурителния доход на заявителя, фактическата обстановка по случая не е установена точно и ясно, а мотивите към актовете са непълни.

Съгласно чл. 1, ал. 1 НПОС пенсиите и добавките към тях се отпускат и изплащат въз основа на писмено заявление по образец, утвърден от управителя на Националния осигурителен институт (НОИ), към което се прилагат всички необходими оригинални документи. В случаите на прието заявление с нередовни и/или липсващи документи пенсионният орган е длъжен да изпълни процесуалните действия, установени в чл. 1, ал. 5 от НПОС, като уведоми лицето за неизправностите. В писмото следва да бъдат дадени указания за отстраняване на нередовностите в едномесечен срок. Нарушен е принципът на служебното начало в пенсионното производство, установен с чл. 1, ал. 5 от НПОС, което е довело до издаване на акта при неизяснени факти и обстоятелства от значение за случая.

Въз основа на изложеното Върховният административен съд – шесто отделение намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1764/17. 09. 2019г., постановено по адм. дело № 1133/2019г. по описа на Административен съд – Пловдив, в частта, в която е отменено решение №2153-15-79 от 27. 03. 2019 г. на директора на ТП на НОИ - Пловдив и потвърденото с него разпореждане № [ЕГН]/Протокол № N01005/04. 01. 2019 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ - Пловдив, като преписката е върната за ново произнасяне, съобразно дадените указанията по тълкуване и прилагане на закона.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.