Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Н. Сирачка от [населено място], чрез пълномощника й адв. В.В срещу решение № 4195 от 19 юни 2019 год., постановено по адм. дело № 6877 от 2018 год., по описа на Административен съд София – град, с което е отхвърлена жалбата й против заповед № 2484 от 30 май 2018 год., издадена от Изпълнителния директор на Национална агенция за приходите (НАП), с която на осн. чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл е прекратено служебното й правоотношение и е осъдена да заплати на Национална агенция за приходите (НАП) юрисконсултско възнаграждение, в размер на 200 лева (двеста).
В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяна на атакуваното решение и присъждане на направените по делото съдебно – деловодни разноски, с оглед представения списък по чл. 80 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК.
Ответникът – Изпълнителният директор на НАП, чрез пълномощника му юрисконсулт Асенова оспорва касационната жалба като изразява становище за нейната неоснователност. Моли за отхвърлянето й присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на НАП.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд (ВАС), състав на пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното:
Обжалваното решение е постановено след надлежно сезиране на съда с жалба против индивидуален административен акт от лице, за което същият има неблагоприятни последици, при което същото е валидно и допустимо.
Производството пред Административен съд София – град е образувано въз основа на жалба, подадена от Н. Сирачка срещу заповед № 2484 от 30 май 2018 год., издадена от Изпълнителния директор на Национална агенция за приходите (НАП), с която на осн. чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл е прекратено служебното й правоотношение, считано от 03 юни 2018 год., поради съкращаване на длъжността „инспектор по приходите“ в дирекция „Контрол“, отдел „Оперативни проверки“, сектор „Оперативни проверки“ в ТД на НАП София. Причини за прекратяване на служебното правоотношение е посочено: едностранно прекратяване от органа по назначаване с предизвестие при съкращаване на длъжността със заповед № ЗЦУ-560 от 23 април 2018 год. на Изпълнителния директор на НАП е утвърдено ново длъжностно разписание на ТД на НАП – София, считано от 01 май 2018 год., с което са съкратени 114 щатни бройки за длъжностите „началник отдел“, „началник на сектор“, „главен инспектор по приходите“ и „инспектор по приходите“ в Отдел „Оперативни проверки“, Дирекция „Контрол“ в ТД на НАП – София. Съдът е приел, че оспорената пред него заповед, е издадена от компетентен административен орган – по арг. на чл. 108 от ЗДСл, във връзка с чл. 13, ал. 1 от ЗНАП, при спазване на установената писмена форма и съдържание за издаването й, като съдържа правните основания, дължимите обезщетения и придобития ранг на държавна служба. Установил е, че заповедта е издадена в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби и не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Приел е за ирелевантен към законосъобразността на оспорената заповед обявеният конкурс за заемане на 87 щатни бройки за длъжността, заемана от Сирачка, а именно „инспектор по приходите“ в отдел „Оперативни дейности“ – София, дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП. Достигнал е до крайния извод за реално съкращаване на процесната длъжност с оглед нормата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, послужила като правно основание за издаването на обжалвания административен акт, поради което е отхвърлил предявеното оспорване. Решението е правилно.
Въз основа на приобщения доказателствен материал, включително и приетата и неоспорена съдебна експертиза по делото, първостепенният съд правилно е изяснил фактическите обстоятелства относно спорния момент дали е налице реално съкращаване на длъжността, заемана от Н. Сирачка, като обем от функции, задължения и изисквания и е достигнал до законосъобразен извод за реално съкращаване на длъжността „инспектор по приходите“ в ТД на НАП – София, дирекция „Контрол“, отдел „Оперативни проверки“, сектор „Оперативни проверки“, по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл.
С разпоредбата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, органът по назначаването може да прекрати служебното правоотношение в случай на съкращаване на длъжността. С оглед легалната дефиниция на чл. 2, ал. 1 от Наредба за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията (обн. – ДВ, бр. 49 от 2012 год., в сила от 01 юли 2012 год.) на „длъжност в администрацията“, правилно административният съд е приел, че длъжността, заемана от жалбоподателя, е съкратена по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Административен съд София – град обосновано е установил, че длъжността не съществува вече в длъжностното разписание на данъчната администрация (като нормативно определена позиция) и като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика. Поради това е правилен изводът на инстанцията по същество, че са осъществени материалноправните предпоставки на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл за издаване на оспорената заповед. Налице е реално съкращаване на длъжността „инспектор по приходите“ в Дирекция „Контрол“ в ТД на НАП – София. Видно от представените по делото писмени доказателства, считано от 01 май 2018 год. е утвърдено ново длъжностно разписание, в сила от същата дата, в което е посочено, че числеността на ТД на НАП – София е намалена от 2043 на 1977 щатни бройки. Дирекция „Контрол“ също е с по-малък щат – 503 бройки, а съществуващият по старото разписание Отдел „Оперативни проверки“ е закрит. При съпоставка на общата численост на специализираната администрация на ТД на НАП – София, по двете длъжностни разписания - действащото до 01 май 2018 год. и това след тази дата е видно, че към 10 април 2018 год. числеността в дирекция „Контрол“ е 622 щатни бройки, а от 01 май 2018 год. намалява с 119 и възлиза на 503 щатни бройки. В тези 119 щатни бройки се включват 114 щатни бройки от длъжността „началник отдел“, „началник на сектор“, „главен инспектор по приходите“, „старши инспектор по приходите“ и „инспектор по приходите“ в отдел „Оперативни проверки“, дирекция „Контрол“. Видно от рекапитулациите на ТД на НАП – София, следващи длъжностните разписания от 10 април 2018 год. и от 01 май 2018 год., щатните бройки в специализираната администрация се намаляват от 1797 щатни бройки на 1731 щатни бройки, тоест с 66 броя, а 53 броя са определени в други звена на администрацията, но изпълняващи различни функции от тази на отдел „Оперативни проверки“. Процентът на съкратените длъжности в дирекция „Контрол“ при ТД на НАП – София е 19, 13 %, а процентът на съкратените длъжности в общо за ТД на НАП – София – 5, 82%. Следователно правилен е изводът на първостепенният съд, че намалената обща численост на специализираната администрация в ТД на НАП по двете длъжностни разписания е реално намаляване на щатната численост, което е самостоятелно основание да се приеме законосъобразност на оспорената заповед за прекратяване на служебното правоотношение на Н. Сирачка.
Правилно и обосновано инстанцията по същество е достигнала до извода, че длъжността „инспектор по приходите“ в отдел „Оперативни проверки“ обективно не съществува и липсва напълно аналогична длъжност, към която може да са прехвърлени в пълен обем функциите и задълженията на закритата длъжност. Частичното запазване на част от функциите на закритата длъжност на служителя, не може да обуслови довода, наведен в касационната жалба, за липсата на реално съкращаване на длъжността, която е заемал преди издаване на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение. Ето защо, оплакванията, релевирани от касатора, в обратния смисъл са неоснователни и необосновани. Законосъобразно съдът е установил, че процесната длъжност е премахната като система от функции, задачи и отговорности, поради което е налице реално съкращение на заеманата от касатора длъжност.
Административен съд София – град мотивирано и подробно е обсъдил наличието на съвпадение на функциите на длъжността, заемана от нели Сирачка с част от обема на функциите за длъжността „инспектор по приходите“ в новия отдел „Проверки“, в дирекция „Контрол“ при ТД на НАП - София. От установеното наличие на сходство по отношение на част от функциите и задълженията не може да се направи извод за съвпадение на длъжностите, тъй като за всяка от двете длъжности съществуват в различни системи, от функции, задължения и изисквания, подчинени на различни цели и при конкретно определена организация на работа. Въпрос на преценка за целесъобразност на органа по назначаването е как да се организира работния процес в съответната администрация с цел оптимизиране на работата при спазване на нормативните разпоредби, а в случая относно преструктурирането и определяне числеността на отделните звена в НАП и в съответните териториални дирекции. Функциите и задълженията, заложени в длъжностната характеристика на касатора за заеманата длъжност изцяло са отпаднали поради премахване на отдел „Оперативни проверки“ в ТД на НАП – София, поради което безспорно се установява, че длъжността „инспектор по приходите“ в посочения отдел обективно не съществува и липсва аналогична длъжност по индентификационни белези, към която да са прехвърлени функциите и задълженията на закритата длъжност. Следователно изводът, до който е достигнал първостепенният съд, че е налице реално съкращаването с оглед осъществяването на фактическия състав на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДС, във връзка с чл. 2, ал. 1 от НПКДА, е правилен и обоснован. В този смисъл е и константната практика на Върховния административен съд, пето отделение по аналогични дела - решение № 10609 от 08 юли 2019 год., по адм. дело № 1907 от 2019 г., решение № 10198 от 02 юли 2019 год. по адм. дело № 3781 от 2019 г., Решение № 11058 от 16 юли 2019 год. по адм. дело № 3378 от 2019 г. и други
Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно и обосновано, не са налице релевираните касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което същото следва да се остави в сила.
С оглед изхода на спора и заявената своевременно претенция на процесуалния представител на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, в претендирания размер от 200 лева (двеста), е основателна и на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37 от ЗПрП (ЗАКОН ЗЗД ПРАВНАТА ПОМОЩ) и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, с оглед препращащата норма на чл. 144 АПК, сумата следва да се присъди в полза на Национална агенция по приходите.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4195 от 19 юни 2019 год., постановено по адм. дело № 6877 от 2018 год., по описа на Административен съд София – град.
ОСЪЖДА Н. Сирачка от [населено място] да заплати на Национална агенция за приходите сумата 200, 00 лева (двеста) разноски за касационната инстанция. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.