Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Агенцията по заетостта, седалище и адрес гр. С., бул. „Княз Ал. Дондуков“ №3 срещу Решение №1170 от 25. 02. 2019 г. на Административен съд, София град, постановено по административно дело №6164/2018 г.

С обжалваното решение съдът е отменил акт №03-4-05-08-686#66 от 18. 05. 2018 г. на изпълнителния директор на Агенцията по заетостта, с който едностранно е прекратен договор за осигуряване на заетост №03-4-05-08-686#11 с „Балис – С“ ЕООД. І. Становища на страните:

1. Касационният жалбоподател – изпълнителният директор на Агенцията по заетостта, счита решението за недопустимо, алтернативно – за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 2 и 3 АПК.

Счита, че съдът се е произнесъл по една недопустима жалба, тъй като процесният договор не е административен по смисъла на чл. 19а АПК, защото не попада в предвидения от закона диапазон, и с оглед на §149, ал. 4 АПК, който предвижда приложимост на разпоредбите на чл. 19а – 19ж АПК, само когато договорът е сключен преди влизане в сила на разпоредбата. В останалите случаи приложим е Гражданският процесуален кодекс, към които се отнася и договорът в изпълнение на схема „Обучение и заетост“. За неправилно счита определението на съда от 26. 11. 2018 г., с което е отхвърлено възражението му за недопустимост на спора на административния съд.

Алтернативно счита за неправилен извода на съда за неспазване на установената форма, поради липса на фактически и правни основания. Счита актът за мотивиран с оглед приложимостта на Тълкувателно решение №16 от 31. 03. 1975 г. на Върховния съд. Прави анализ на фактическите и правни основания, визирани в актовете, към които оспореният акт препраща.

Моли съда да обезсили обжалваното решение, алтернативно да го отмени. Претендира направените по делото разноски. Прави възражение по...