Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на „Струм инженеринг” ООД, гр. С., ЕИК 130999921, срещу Решение №2528 от 11. 04. 2019 г. на Административен съд – София-град, постановено по административно дело №12355/2018 г.

С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на „Струм инженеринг” ООД срещу решение по т. 2. 209. (в съдебното решение е допусната очевидна фактическа грешка, като е посочена т. 2. 109.) от Протокол №16631 от 26. 06. 2017 г. на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“, с което е отказано преиздаването на разрешение за специално ползване на пътя чрез експлоатация на рекламно съоръжение №46 от 16. 01. 2004 г.

Касационният жалбоподател – „Струм инженеринг” ООД, счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон – отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК.

Към момента на изграждане на рекламното съоръжение през 2003 г. дружеството е спазило всички изисквания на приложимото към този момент законодателство, което е установено и от административния орган. Съдът неправилно не е приложил разпоредбата на §4 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на ПМС № 294 от 08. 11. 2016 г., с което е изменена Наредба за специално ползване на пътищата (НСПП). Разпоредбата се отнася именно за преиздаването на вече издадените разрешения за експлоатация на рекламни съоръжения, каквото е въпросното разрешение притежавано от дружеството. Разпоредбата задължава административния орган да прецени предпоставките за преиздаване на разрешението за експлоатация на рекламно съоръжение, които са били валидни към датата на издаването му, защото към преиздадените разрешения за експлоатация на рекламни съоръжения се прилага режимът приложим за първоначалното разрешение за експлоатация. Към посочения момент не е съществувала разпоредбата на чл. 25, ал. 3 от ЗП (ЗАКОН ЗЗД ПЪТИЩАТА) (ЗП), поради което тази правна норма е неприложима при преценката на административния орган. В ПЗР на Закон за изменение и допълнение (ЗИД) на ЗП (ЗАКОН ЗЗД ПЪТИЩАТА), обн. ДВ бр. 43 от 29. 04. 2008 г. не се съдържат правила за заварените към момента на влизането му в сила изградени рекламни съоръжения, каквото е това на дружеството. Подобни правила могат да бъдат въведени единствено чрез придаване на обратна сила на закона с изрична разпоредба съгласно чл. 14 от ЗНА (ЗАКОН ЗЗД НОРМАТИВНИТЕ АКТОВЕ) (ЗНА), каквато в случая липсва. Поради това разпоредбата на чл. 25, ал. 3 ЗП не може да засегне правата на гражданите, които притежават вече изградени рекламни съоръжения над тунели. Техните права са защитени с разпоредбата на §4 от ПЗР на ПМС №294 от 08. 11. 2016 г. Съдържанието на разпоредбата на чл. 15, ал. 2, т. 4 НСПП, която е цитирана от административния орган като нарушена, е едно и също, както към момента на издаване на разрешението за изграждане на рекламно съоръжение и разрешението за експлоатация на рекламно съоръжение, така и към момента на постановяване на процесния отказ. Тя предвижда ограничение по отношение на разположението на рекламни съоръжения само в тунели и пред тях. Това показва, че към момента на издаване на разрешението за изграждане на рекламното съоръжение органът не е смятал, че поставянето му над тунела на Републикански път I-1, км 328+100, дясно, е в нарушение на чл. 15, ал. 2, т. 4 НСПП.

От отказа не става ясно и коя от възможните хипотези на чл. 15, ал. 2, т. 4 НСПП е имал предвид. Същото важи и за чл. 25, ал. 3 ЗП, която също съдържа няколко хипотези.

Касаторът счита, че непосочването на конкретни правни разпоредби и правно основание правят отказа незаконосъобразен понеже противоречи на изричната разпоредба на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК.

Моли съда да отмени обжалваното решение, като отмени и оспорения отказ, а преписката да бъде върната на административния орган със задължителни указания за издаване на исканото разрешение за срок от десет години.

Ответникът по касационната жалба – Управителният съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“, счита същата за неоснователна.

Съдът правилно е определил компетентния административен орган и е приел, че при издаването му са спазени изискванията за форма и не са нарушени административнопроизводствените правила.

За дружеството не е налице основание за преиздаване на разрешението, тъй като експлоатираното от него рекламно съоръжение не отговаря на нормативните изисквания на чл. 25, ал. 3 ЗП и чл. 15, ал. 2, т. 4 НСПП.

Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски. Касаторът се представлява от юрисконсулт Е.П.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна.

За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел от фактическа страна, следното:

На 25. 03. 2003 г. на „Струм инженеринг” ООД е издадено Разрешение за специално ползване на пътищата чрез изграждане на рекламни съоръжения (РС) №167 – 8 бр. РС над тунелите в обхвата на път I-1, както следва: тунел при км 370+614 – ляво и дясно, тунел при км 383+619 – ляво и дясно, тунел при км 389+020 – ляво и дясно и тунел при км 328+100 – ляво и дясно, за срок до 25. 03. 2004 г.

На 16. 01. 2004 г. на „Струм инженеринг” ООД е издадено Разрешение за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на рекламно съоръжение №46 – в обхвата на път I-1, км 328+100 – дясно.

На 07. 06. 2017 г. „Струм инженеринг” ООД подава молба за преиздаване на разрешение за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на рекламно съоръжение №46.

На 09. 06. 2017 г. служители на Областно пътно управление – Кюстендил извършват проверка на рекламно съоръжение на път I-1, километър 328+ 100 – дясно, над начало тунел, като констатират, че не са спазени изискванията на чл. 17б, ал. 2 НСПП. За установеното е съставен Констативен протокол №40.

На 26. 06. 2017 г. Управителният съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ с решения, отразени в Протокол №16631/17, по:

т. 2. 209. „Одобрява проект на писмо за отказ до „С. И“ ООД за преиздаване на разрешение №46/16. 01. 2004 г. за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на рекламно съоръжение, изградено на път I-1, километър 328+100 – дясно.

т. 2. 235. „Възлага на инж. Д.А – Председател на УС на АПИ да подпише писмата от т. 2. 2. до т. 2. 234.“

На 26. 06. 2017 г. с документ, изх. №53-00-4607, председателят на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“, уведомява „С. И“ ООД, че искането за преиздаване на разрешение за специално ползване на пътища чрез експлоатация на рекламно съоръжение №46 не може да бъде уважено. Съобщението е получено от адресата на 13. 07. 2017 г.

В хода на съдебното производство съдът приема заключение на съдебна експертиза.

Въз основа на така установените факти съдът е приел от правна страна, че оспореният отказ е издаден от компетентен орган, при наличие на кворум и мнозинство, в предвидената от закона форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон.

Съдът е приел, че издаденото на жалбоподателя Разрешение за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на РС е без срок, поради което и към него е приложима разпоредбата на §5 от Преходните и заключителни разпоредби към Закон за изменение и допълнение на ЗП, обн. ДВ, бр. 47/2012г. - издадените до влизането в сила на този закон безсрочни разрешения за експлоатация на рекламни съоръжения остават валидни за срок до 5 години от датата на влизане в сила на този закон - 25. 06. 2012 г. За дружеството не е налице основание за преиздаване на разрешението, тъй като експлоатираното от него РС не отговаря на императивните изисквания на чл. 25, ал. 3 ЗП и чл. 15, ал. 2, т. 4 НСПП.

Въз основа на горното съдът е направил извод за законосъобразност на оспореното решение и е отхвърлил жалбата.

Решението е правилно.

Изграждането и експлоатацията на РС са дейности представляващи специално ползване на пътищата по смисъла на §1, т. 8 от ДР на ЗП и правото за това се учредява с разрешение на собственика на пътя или на администрацията. В чл. 26, ал. 7 ЗП са предвидени общите условия за издаване на разрешения за специално ползване на пътищата. Регламентацията на разрешителния режим за изграждане и експлоатация на РС се съдържа в разпоредбите на чл. 13 – 17 НСПП.

Касационният жалбоподател е инициирал производството за преиздаване на разрешението за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на рекламно съоръжение по реда на чл. 17б НСПП. Съгласно чл. 17б, ал. 1 НСПП не по-рано от 3 месеца и не по-късно от 7 дни преди изтичането на срока на разрешението за експлоатация на рекламно съоръжение собственикът на рекламното съоръжение има право да поиска преиздаване на разрешението. Според §5 от ПЗР на ЗИД на ЗП, ДВ бр. 47 от 2012 г., издадените до влизането в сила на този закон безсрочни разрешения за експлоатация на рекламни съоръжения, остават валидни за срок до 5 години от датата на влизане в сила на този закон. В случая, в съответствие с посочената разпоредба, издаденото разрешение за експлоатация на РС на „Струм инженеринг” ООД е изтекло на 26. 06. 2017 г., като срокът за преиздаване на разрешението е спазен.

Разпоредбата на чл. 15, ал. 2, т. 4 НСПП, посочена като основание за оспорения отказ, предвижда, че се отказва издаването на разрешение за изграждане на рекламни съоръжения в тунели и на разстояние, по-малко от 600 м. преди тях - за автомагистрали и скоростни пътища, и 200 м - за останалите пътища. Нормата по своето съдържание допълва тази на чл. 25, ал. 3 ЗП, която също е посочена в отказа и гласи, че се забранява изграждането на крайпътни обекти и на пътни връзки към тях преди входа на тунела минимум на 300 м. преди зоната на предупредителната вертикална сигнализация, както и изграждането на рекламни съоръжения преди входа на тунела минимум на 300 м. преди зоната на предупредителната вертикална сигнализация над и около портала на тунела.

Съгласно чл. 26, ал. 7, т. 2, предл. 2 ЗП, разрешенията за специално ползване на пътищата, включително за експлоатация на рекламни съоръжения, се издават, при условие че са спазени изискванията на ЗП. От представените по делото доказателства, снимков материал, включително и приетата съдебно – техническа експертиза, се установява по категоричен начин, че рекламното съоръжение е монтирано на 3. 5 - 4. 0 м. от ръба на челната стена на тунела на път I-1, като по този начин е разположено в нарушение на изричната забрана на чл. 25 ал. 3 ЗП за изграждане на рекламни съоръжения над и около портала на тунела. В настоящия случай безспорно се е установило, че рекламното съоръжение се намира над портала на тунел. Този тунел се проектира хоризонтално върху пътя и тази проекция е в зоната на действие на предупредителната вертикална сигнализация. Следователно всичко поставено над тунела, независимо дали е върху неговата конструкция, или върху планински масив, скала и т. н., попада в тази зона, проектирана хоризонтално върху пътя. От доказателствата по делото се установява, че процесното рекламно съоръжение попада в обхвата на хоризонталната проекция на тунела на пътя, т. е. в обхвата на пътя. Тази проекция е в зоната на действие на вертикалната сигнализация за тунел със съответния пътен знак, в която зона на действие е и всичко разположено вертикално над пътя до портала на тунела. Предвид изложеното правилен и обоснован е извода на първоинстанционния съд, че рекламното съоръжение е изградено в противоречие с чл. 25, ал. 3 ЗП, като в случая е ирелевантно обстоятелството на какво разстояние от входа и портала на тунела се намира то, достатъчен е фактът, че то се намира над портала (вход/изход) на тунел.

Неоснователни са възраженията на касатора, за неправилно приложение на §4 от ПЗР на ПМС № 294 от 08. 11. 2016 г. Посочената разпоредба гласи, че преиздадените по реда на чл. 17б НСПП, приета с Постановление № 179 на Министерския съвет от 2001 г., разрешения за експлоатация на рекламно съоръжение се считат за издадени при условията на първоначалното разрешение и към тях се прилага режимът, приложим за първоначалното разрешение за експлоатация. Към така преиздадените разрешения за експлоатация на рекламно съоръжение се прилагат изискванията и условията, посочени в разрешението за специално ползване чрез изграждане, въз основа на които съответното рекламно съоръжение е било изградено и е получило разрешение за експлоатация. Правилно АССГ е приел, че тази разпоредба касае случаите на преиздадени към 15. 11. 2016 г. (датата на която ПМС № 294 от 08. 11. 2016 г. е влязло в сила) разрешения за експлоатация, какъвто конкретният казус не е.

Безсрочното разрешение за експлоатация на рекламно съоръжение, след приемането на нормата на §5 от ПЗР на ЗИД на ЗП, ДВ бр. 47 от 2012 г. е станало срочно със срок за 5 години. След изтичане на срока му то не е валидно, то вече не е годен да породи желаните и предвидени в него правни последици акт. При издаване на новото разрешение за експлоатация на рекламно съоръжение с подаване на заявлението дружеството започва нова, самостоятелна процедура и ново административно производство, в което са приложими нови актуални правни норми, на които следва да отговаря разрешението. То следва да отговаря на правните норми към момента на издаването му (преиздаването му), а не към момента на издаване на първоначалното разрешение, чийто срок е изтекъл. По тези съображения възраженията на касационния жалбоподател в тази насока са неоснователни.

Неоснователни са и наведените в касационната жалба доводи, че от отказа не става ясно и коя от възможните хипотези на чл. 15, ал. 2, т. 4 НСПП и чл. 25, ал. 3 ЗП е имал предвид органа. Доколкото като фактическо основание за отказа изрично е посочено, че рекламното съоръжение е изградено над тунел, обстоятелството, че не е посочено конкретното предложение от изброените в чл. 25, ал. 3 ЗП и чл. 15, ал. 2, т. 4 НСПП също не обосновава незаконосъобразност на акта на това основание.

По изложените съображения не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора, заявеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно и на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК (Г. П. К) вр. с чл. 144 АПК, чл. 37, ал. 1 от ЗПрП (ЗАКОН ЗЗД ПРАВНАТА ПОМОЩ) и с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на Агенция "Пътна инфраструктура" сумата от 100, 00 лева - юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №2528 от 11. 04. 2019 г. на Административен съд – София-град, постановено по административно дело №12355/2018 г.

ОСЪЖДА "С. И" ООД, ЕИК 130999921, седалище и адрес на управление гр. С., бул. „Тотлебен“ № 89-93, вх. А, ет. 7, ап. 20, да заплати на Агенция "Пътна инфраструктура", гр. С., бул. „Македония“ №3, 100, 00 (сто) лева разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.