Образувано е по касационната жалба на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност"2014-2020 и главен директор на Главна дирекция "Европейски фондове за конкурентоспособност", чрез пълномощник, против решение №1774 от 15. 03. 2019 г. по адм. д. №12559/2018 г. на Административен съд София-град, с което съдът е отменил негово решение №РД-16-1342/08. 11. 2018г. и е изпратил преписката на административния орган за ново произнасяне. Според касатора решението е неправилно като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът не е изложил и не е обсъдил задълбочено релевантните факти, въз основа на които е извел правните си изводи. Касационният жалбоподател поддържа становище, че след като технологична линия за производство на еднослойни и многослойни тръбопроводи е инсталирана и въведена в експлоатация след крайния срок на договора за безвъзмездна финансова помощ, този разход е недопустим съгласно общите условия за допустимост на разходите. Оспорва първоинстанционния извод за немотивираност на административния акт, като твърди, че актът съдържа конкретни фактически установявания, които е подвел под приложимите правни норми. Иска отмяна на решението като неправилно и произнасяне по съществото на спора, при което подадената от "И. И СВ" ООД жалба бъде отхвърлена. Претендира разноски за защита от юрисконсулт.
Ответникът "И. И СВ" ООД, чрез пълномощник, оспорва касационната жалба по съображения, подробно изложени в писмен отговор. Иска присъждане на разноски по приложен списък
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното:
Страните не спорят по фактите. Спорът е по приложението на закона. Първоинстанционният съд е установил, че между страните е сключен договор за безвъзмездна финансова помощ /ДБФП/ №В016КР0Р002-1. 001-0405-С01/23. 01. 2017г. по процедура за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ „Подкрепа за внедряване на иновации в предприятията" по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020, приоритетна ос 1 - „Технологично развитие и иновации, за срок от 18 месеца. Изпълнението на проекта включва придобиване на ново оборудване, необходимо за внедряване в производството на иновативния процес, включително и един брой технологична линия за производство на еднослойни и многослойни тръбопроводи. За закупуване на технологичната линия "И. И СВ" ООД е провело избор с публична покана и е сключило договор за доставка с изпълнител [Фирма 1]. Съгласно чл. 2 от договора, изпълнителят се е задължил да достави и въведе в експлоатация активите, предмет на договора, включително и един брой технологична линия за производство на еднослойни и многослойни тръбопроводи, в срок до 14 месеца, считано от датата на сключването му, но не по-късно от срока на договора за безвъзмездна финансова помощ. По делото не е спорно, предвид и изготвения приемно-предавателен протокол за доставки между изпълнителя и бенефициера, че технологичната линия е доставена на 26. 07. 2018г. и инсталирана на 26-27. 07. 2018 г. От данните по административната преписка е видно, че с писмено известие от 11. 07. 2018г. изпълнителят е уведомил бенефициера, че се очертава забавяне в доставката и пускането в експлоатация на технологичната линия, като е предложил план за действие с актуализирани очаквани дати за доставката в с. Б. поле, Пловдивска област 13-14. 08. 2018 г. По този повод управителят на "И. И СВ" ООД е подал до Управляващия орган искане за удължаване срока на ДБФП от 13. 07. 2018 г. и обосновка за исканото изменение на договора. С писмо изх. № 26-11-135/ 20. 07. 2018 г. искането не е одобрено с мотив, че изложените от бенефициера обстоятелства във връзка със забавянето на доставката и внедряването на технологичната линия не представляват форсмажорни обстоятелства, а са такива, свързани с организацията на изпълнението на договора.
Във връзка с представен от бенефициера финален отчет за изпълнение на проекта Управляващият орган /УО/ е констатирал, че инсталирането и внедряването на технологичната линия е извършено извън крайния срок на ДБФП - 23. 07. 2018 г., а именно, на 27. 07. 2018 г. За тези констатации бенефициерът е уведомен с писмо изх. № 26-И-135/05. 10. 2018 г. С писмо от 12. 10. 2018 г. "И. И СВ" ООД е уведомило Управляващия орган, че с Технически отчет 1, версия 2, е представил и допълнителни документи. Дружеството подробно е описало хронологията на събитията от сключването на договора с избрания изпълнител до доставката и инсталиране на технологичната линия.Твърденията, които поддържа както пред административния орган, така и пред съда, са, че забавянето се случило в резултат на поредица събития, които били извън контрола на бенефициера: производителят на линията в Китай няколко пъти не успявал да организира транспорт в уговорените срокове, впоследствие имало проблем със спедитора на пристанището в Пирея, Гърция.
С обжалваното пред първоинстанционния съд решение № РД-16-1342/08. 11. 2018г. ръководителят на УО на ОПИК е отказал верификация на дейността по доставка и инсталиране на технологична линия за производство на еднослойни и многослойни тръбопроводи, 1^8, 120x38, сер. № 80-1708-215 и извършените в тази връзка разходи по сключения с бенефициера "И. И СВ" ООД договор за безвъзмездна финансова помощ. В мотивите си органът е приел, че дейностите по доставката и въвеждането в експлоатация на технологичната линия са недопустими дейности съгласно т. 13. 2 от Насоките за кандидатстване по процедурата, тъй като са извършени след срока на договора 23. 07. 2018 г., съответно, разходите за такива дейности са недопустими. УО е мотивирал извод, че изпълнението на дейностите в срок е задължение на бенефициера по чл. 1, т. 1.1 от Общите условия към финансираните на Оперативната програма договори за безвъзмездна финансова помощ. Приел е, че описаните от дружеството факти и представените в тази връзка доказателства за забавяне на доставката не сочат на форсмажорни обстоятелства за неизпълнение в срок на конкретната дейност по договора.
Първоинстанционният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, предвид доказателствата по делото и съгласно чл. 62, ал. 3 ЗУСЕСИФ; чл. 9, ал. 5 ЗУСЕСИФ; чл. 30, ал. 1, т. 2 от Устройствения правилник на Министерството на икономиката, в производство по глава пета, раздел втори „Плащания, верифициране и сертифициране на разходи” от Закон за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове /ЗУСЕСИФ/. УО не е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на акта, тъй като е уведомил бенефициера за констатациите, направени във връзка с искането за плащане, и му е дал възможност за възражения.
Като правно основание за издаване на акта органът е посочил разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕСИФ, според която разходите се считат за допустими, ако попадат във включени в документите по чл. 26, ал. 1 и в одобрения проект категории разходи. Съдът е приел, че никъде в оспореното решение не е посочен разходът, който е извършен от дружеството за закупуване на технологична линия за производство на еднослойни и многослойни тръбопроводи, на кое условие за допустимост на разходите не отговаря и към кой конкретно от изброените видове недопустими разходи съгласно т. 14. 3 от Насоките за кандидатстване по ОПИК следва да бъде определен като недопустим. Едновременно с това, според съда, органът е посочил, че е нарушен чл. 1. 1 от Общите условия към финансиране по Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност 2014-2020" и това нарушение подвел в хипотезата на т. 13. 2 от Насоките за кандидатстване по процедурата. Предвид изложеното съдът е направил извод, че оспореният административен акт е немотивиран, тъй като посоченото от органа правно основание по никакъв начин не съответства на изложените фактически установявания и не може да бъде обвързано с тях. Според съда, административният орган е следвало да мотивира извода си, че направеният разход за покупка на посочения актив е недопустим само поради закъснялото му транспортиране и въвеждане в експлоатация 4 дни след срока на договора за БФП, и на какво правно основание го определя като такъв. УО е следвало да обсъди обстоятелството този актив одобрен ли е за закупуване по проекта и поради какви причини това закъснение от 4 дни води до извода, че средствата по закупуване и въвеждане в експлоатация на актива са изразходени нецелесъобразно, т. е. не са изпълнени поставените цели по проекта. Поради това съдът е приел, че актът не съдържа мотиви, съответни на фактическите установявания, респективно, правна квалификация за недопустимостта на претендирания разход, и е отменил решението на УО на ОПИК като незаконосъобразно. Тъй като производството пред УО се е развило по искане на бенефициера, съдът е върнал преписката за ново произнасяне. Решението е неправилно.
В противоречие с доказателствата по делото и закона първоинстанционният съд е приел, че УО, при обективиране на волята си да откаже верификация на конкретния разход, не е изложил релевантни фактически установявания, които да подведе под приложимите правни норми.
Уредбата на производството по верификация на разходи се съдържа в раздел II "Плащания, верифициране и сертифициране на разходи", глава пета ЗУСЕСИФ.Мни и окончателни плащания се извършват след верифициране с цел потвърждаване допустимостта на извършените разходи и при наличие на физически и финансов напредък на проекта. Чрез междинни и окончателни плащания се възстановяват само допустими разходи, верифицирани от управляващия орган. Националните правила за допустимост на разходите са заложени в чл. 57 ЗУСЕСИФ общо за всички програми. Съгласно чл. 59 ЗУСЕСИФ конкретните национални правила и детайлните правила за допустимост на разходите за съответния програмен период се определят с нормативен акт на Министерския съвет. За всяка процедура по програма по чл. 3, ал. 2 се определят: 1. допустимите категории разходи и максималните размери на разходите, ако има такива; 2. методът, приложим за определянето на разходите, и условията за изплащане на безвъзмездната финансова помощ и възстановимата помощ, когато за тях се прилагат формите по чл. 55, ал. 1, т. 2 - 4 ЗУСЕСИФ; 3. при проекти, които генерират приходи - методът, по който нетните приходи се приспадат от разходите за проекта; 4. специфичните условия, на които да отговорят разходите, за да се третират като допустими, включително условията, при които проектът се смята за осъществен извън програмния район.
Управляващият орган по Оперативната програма е сезиран с искане за окончателно плащане по проект съгласно сключения между страните административен договор. Верифицирането на разходите по изпълнение на проекта се изразява в извършването на проверка досежно допустимостта на тези разходи. По направено искане за плащане те се верифицират въз основа на документите по чл. 60, ал. 3 ЗУСЕСИФ, представени от бенефициера, чрез извършване на управленски проверки. Един от способите за извършване на управленска проверка е документалната на всяко искане за плащане, подадено от бенефициера, включително и на придружаващата го документация, като в конкретната процедура е извършена именно документална проверка.
Верифицирането на разходи е признаването им от органа за допустими по смисъла на чл. 57, ал. 1 ЗУСЕСИФ. УО е посочил като правно основание на отказа да признае направените по проекта разходи за допустими чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕСИФ. Органът е приел, че разходите за доставка и инсталиране на технологичната линия не попадат във включени в документите по чл. 26, ал. 1 ЗУСЕСИФ и в одобрения проект категории разходи. Такъв документ са Насоките за кандидатстване по процедурата "Подкрепа за внедряване на иновации в предприятията". Съгласно т. 13. 2 от Насоките за кандидатстване, дейности, изпълнени след крайния срок за изпълнение на дейностите по проекта, са недопустими. Срокът на сключения между страните ДБФП е 23. 07. 2018 г. По делото не е спорно, че една от дейностите, включени в Проектното предложение на бенефициера /т. 5 "Бюджет", I.2. 6./, представляващо Приложение 1 към ДБФП /стр. 216 от първоинстанционното дело/, е технологична линия за производство на еднослойни и многослойни тръбопроводи, на стойност 893 000 лв. Тази дейност е изпълнена след изтичане срока на ДБФП, поради което е недопустима дейност, а извършените за нея разходи са недопустими разходи по проекта. Описаното съставлява нарушение на чл. 1. Общи задължения, т. 1.1. от „Общи условия към финансираните по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност" 2014-2020 договори за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ" /ОУ/, тъй като бенефициерът е длъжен да спазва условията и изискванията, произтичащи от насоките за кандидатстване и приложенията към тях. С изпълнение на дейност извън срока на договора бенефициерът е извършил недопустима по проекта дейност, която законосъобразно органът е определил като недопустим разход, предвид определението по т. 14. 1.2 от Насоките.
По делото е безспорно, че бенефициерът е упражнил правото си по чл. 8 от Общите условия към финансирането на ОПИК 2014-2020, като е поискал удължаване на срока на ДБФП, но това му е било отказано от Управляващия орган. Тези мотиви органът е възпроизвел и в оспорения акт, като е приел, че посочените от бенефициера причини за забавяне не са извънредни обстоятелства. Този извод на УО е законосъобразен. Твърдяните обстоятелства не са извънредни по смисъла на т. 10. 6 от ОУ, още повече, че и искането е направено извън срока по т. 10. 1 от ОУ /не по-късно от един месец преди изтичане срока на договора/.
Неправилен е и изводът на първоинстанционния съд, че органът не е съобразил чл. 58, ал. 1 ЗУСЕСИФ, защото в случая извършената дейност във връзка с проекта е недопустима.
Предвид изложеното, неправилен е първоинстанционният извод за незаконосъобразност на акта поради липса на мотиви. УО е изложил точно относимите факти, които са безспорно установени, и ги е подвел под приложимите правни норми. Коректно е посочил и размера на неверифицирания разход. Стойността на технологичната линия по ДБФП е 893 000 лв., от които безвъзмездната финансова помощ е 54, 96 %, съгласно чл. 3 от ДБФП, а именно 490 792, 80 лв.
Предвид изложеното, като е отменил оспорения акт на ръководителя на УО на ОПИК, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Вместо него, при изяснена фактическа обстановка, следва да бъде постановено друго, с което подадената от "И. И СВ" ООД жалба бъде отхвърлена като неоснователна.
С оглед изхода на правния спор и своевременно направеното искане от касатора за разноските по делото, в полза на Министерството на икономиката следва да бъдат присъдени съдебни разноски в размер на 100 лв., на основание 143, ал. 4 АПК, вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 144 АПК, чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ.
Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №1774 от 15. 03. 2019 г. по адм. д. №12559/ 2018 г. на Административен съд София - град и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на "И. И СВ" ООД, гр. П., срещу решение №РД-16-1342/ 08. 11. 2018г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност 2014-2020" и главен директор на Главна дирекция "Европейски фондове за конкурентоспособност".
ОСЪЖДА "И. И СВ" ООД, гр. П., ул. "Д. И" № 5, да заплати на Министерството на икономиката, гр. С., ул. "Шести септември" № 21, направените по делото разноски в размер на 100 лв. /сто лева/. Решението е окончателно.