Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Т. Дендлер от [населено място] против Решение №6024/16. 10. 2019 г. на Административен съд София – град, постановено по адм. дело №7612/2019 г., с което е отхвърлена жалбата й срещу Решение №30/24. 04. 2019 г. на управителя на Национален осигурителен институт (НОИ), с което е потвърдено Разпореждане №[ЕГН]/13. 02. 2019 г., издадено от длъжностно лице в дирекция „Европейски регламенти и международни договори“ в НОИ.
Касаторът излага съображения за неправилност на съдебното решение, което е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Поддържа, че първоинстанционният съд неправилно приложил чл. 70, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и отхвърлил жалбата й срещу решението на управителя на НОИ, с което било отказано изменение на личната й пенсия по чл. 102, ал. 1 КСО. При наличие на релевираните касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК иска отмяна процесното съдебно решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се уважи жалбата й срещу административния акт, както и да се присъдят съдебни разноски за двете инстанции.
Ответникът – управителят на Национален осигурителен институт в писмено становище оспорва касационната жалба, счита същата за неоснователна, а съдебното решение за правилно.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба, поради което моли да бъде отхвърлена.
Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.
Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал....