Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалният кодекс/АПК/.
Образувано по касационни жалби от „Булгартрансгаз“ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. С., представлявано от Изп. директор В.М, чрез процесуалният представител и от О. Б, чрез процесуалният й представител срещу Решение № 206/26. 09. 2019 год. постановено по адм. д.№ 130/2019 год. по описа на Административен съд Ямбол.
В касационните жалби се излагат доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушаване на материалния закон и необоснованост-касационни отменителни основания по чл. 209 т. 3 АПК.Претендира се отмяната му и постановяване на ново, с което жалбата на Х.Я и Т.Я срещу Решението на комисията по чл. 210 ЗУТ да се отхвърли.Претендират се съдебни разноски за двете инстанции.
В съдебно заседание процесуалният представител на касатора „Булгартрансгаз“ЕАД подържа изцяло касационната жалба.
Касационният жалбоподател О. Б редовно призован не се представлява.
Ответниците редовно и своевременно призовани не се явяват. Ответника Х.К се представлява от адв.. Я, който оспорва изцяло касационните жалби.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение.
Върховният административен съд, състав на Второ отделение намира касационните жалби за процесуално допустими, като подадени в срока по чл. 211 ал. 1 АПК и от надлежни страна за които съдебния акт е неблагоприятен. Разгледани по същество същите са основателни.
С обжалваното решение Административен съд Ямбол е изменил Решение от 14. 02. 2019 год. обективирано в Протокол от 14. 02. 2019 год. на Комисията по чл. 210 ЗУТ, назначена със Заповед №РД-5-111/13. 02. 2019 год. на Кмета на О. Б, в частта в която е определено парично обезщетение за сервитутно право върху имот с идентификатор № 69674. 23. 53 по КК на землището на Странджа, като е увеличил размерът му от 1177. 20 лв. на 2036. 69 лв.
За да постанови този резултат съдът е приел, че оспореното решение на Комисията по чл. 210 ЗУТ е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при спазване на процедурата по приемането му, но определената оценка на сервитутното право не е пазарна и не е съобразена с критериите по чл. 65 ал. 1 т. 4 ЗЕ (ЗАКОН ЗЗД ЕНЕРГЕТИКАТА).Приел е, че пазарната стойност на сервитута следва да се определи съгласно заключението на вещото лице в размер на 2036. 69 лв.,каквато е стойността на засегнатите от сервитута 5 276/44494 ид. части от имота с тежести, като съдът приема че това е справедливата пазарна оценка по смисъла на чл. 64 ал. 1 т. 4 от ЗЕ (ЗАКОН ЗЗД ЕНЕРГЕТИКАТА)/ЗЕ/. Решението е валидно, допустимо, но неправилно.
Обоснован е извода на административния съд, че оценката на Комисията по отношение на сервитута на засегнатата част от имота на жалбоподателя е изготвена в нарушение на чл. 65 ал. 1 т. 4 от ЗЕ, който определя че един от основните критерии за определяне размера на дължимото се от титуляра на сервитута обезщетение е справедлива пазарна оценка на имота или на части от него, която попада в сервитута.При тази констатация правилно административния съд е назначил съдебно –оценъчна експертиза.
Съгласно чл. 65 ал. 1 ЗЕ размерът на обезщетението за сервитута се определя при прилагане на следните критерии: площта на имота, включена в границите на сервитута, видовете ограничения на ползването, срок на ограниченията и справедлива пазарна оценка на имота или частта от него попадаща в границите на сервитута. В този смисъл правилно административния съд е приел, че пазарната оценка следва да се определи по метода на пазарните сравнения и метода на директната капитализация.Първия от методите се базира на регистрираната информация за извършени продажби и обявени оферти за продажби на имоти, близки по качество, параметри и местоположение на оценявания.В.л. е използвало данни за осъществени сделки, диференцирани съобразно местните условия, отчитащи местоположението и степента на развитие на имота, вид и размер на строителното използване.При втория от посочените методи се е съобразило с възможността на чист приход от доход за бъдещи периоди.С оглед на приложените методи в. л. е определило пазарната стойност на земята на процесния ПИ,съставлява изоставена орна земя в землището на с. С.,VIII категория в размер на 412 лв.
Настоящата инстанция счита че правилно вещото лице е приложило и формулата определяща пазарната стойност на правото на прокарване, съобразявайки пазарната стойност на земята на процесния имот и прилагайки коефициентите отчитащи срока за който е учреден сервитута/в случая 0. 90 тъй като се касае за неограничен период от време/,както и коефициента отчитащ вида на сервитута, в зависимост от ограниченията които налага на собственика на земята за ползването й.Последния е в границите от 0. 5 до 1. 0, като в. л. е приело тежест 0. 60, имайки пред вид че се касае за преминаване през имота на нов подземен преносен газопровод DN 1200, с работно налягане 7. 5 МРа, като функцията на имота се запазва непроменена, с изключение на периода на изграждане на подземната връзка и причинените щети от СМР засягат строителна полоса с ширина до 6. 0 м.С оглед на изложеното пазарната стойност на правото на прокарване на „Булгартрансгаз“ЕАД за изграждания от него преносен газапровод през ПИ 69674. 23. 53 в землището на с.-Странджа за 5. 276 дка е определена на 1174 лв.
При така правилно определената пазарна стойност на имота и формула за изчисляване на пазарната стойност на сервитута, необосновано съдът определя стойността на сервитута в размер на 2036. 69 лв.Видно от заключението на вещото лице сочената стойност в същност съставлява пазарната стойност на 5276/44491 идеални части от ПИ 69674. 23. 53, с отчитане на тежестта на новопроектирания преносен газопровод.Това е стойността която биха получили собствениците на имота за посочените идеални части, ако предложат имота за продажба, а не съставлява пазарната оценка на сервитута.Както се посочи по-горе последната възлиза на 1174 лв., която е по-ниска от определената от комисията по чл. 210 ЗУТ.
При това положение жалбата на Х.Я и Т.Я срещу Решението на Комисията по чл. 210 ЗУТ следва да се отхвърли, тъй като изменението на това решение и определяне на пазарна оценка по-ниска от обжалваната би влошило интересите на жалбоподателите.
С оглед на изложеното, решението на Административен съд-Ямбол, като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано следва да се отмени.Вместо него следва да се постанови ново, с което жалбата на П.Я и Т.Я срещу решението на Комисията по чл. 210 ЗУТ към О. Б,обективирано в Протокол от 14. 02. 2019 год. следва да се отхвърли.
С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски, на касатора О. Б се дължат такива в размер на 70 лв. съставляващи д. т. по касационното производство.По делото не са представени доказателства за договорено и изплатено адвокатско възнаграждение за процесуалния представител на О. Б.На осн. чл. 143 ал. 3 АПК на касатора „Булгартрансгаз“ЕАД се дължат разноски, които съгласно представените платежни документи и с оглед разпоредбата на чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ във вр. с чл. 78 ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 144 АПК са в общ размер на 570 лв., от които 370 лв. д. т. за касационното производство и по 100 лв. юрисконсултско възнаграждение за всяка съдебна инстанция.
По изложените съображения и на осн. чл. 221 ал. 2 във вр. с чл. 222 ал. 1 от АПК,Върховният административен съд ,Второ отделение РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 206/26. 09. 2019 год. постановено по адм. д.№ 130/2019 год. по описа на Административен съд-Ямбол и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Х.Я, адрес за призоваване: гр. С., ул.“Позитано“ №8, ет. 2 офис 212 адв.И.Я и Т.Я, адрес за призоваване гр. С., ул.“Позитано“ №8 офис 212, адв.А.Т срещу Решение обективирано в протокол от 14. 02. 2019 год. на Комисията по чл. 210 ЗУТ, назначена със Заповед № РД-5-111/13. 02. 2019 год. на Кмета на О. Б.
ОСЪЖДА Х. ЯНЕВ,ЕГН [ЕГН], [населено място], [адрес] и Т. ЯНЕВА, ЕГН [ЕГН], [населено място], [адрес] да заплатят на О. Б разноски в размер на 70 лв./седемдесет/лева съставляващи държавна такса за касационната инстанция.
ОСЪЖДА Х. ЯНЕВ И Т. ЯНЕВА, с посочени ЕГН и адреси да заплатят на „Булгартрансгаз“ ЕАД,със седалище и адрес на управление гр. С.,Столична община, ж.к.“Люлин2“, бел.“П.В“ №66, представлявано от В.М-Изпълнителен директор разноски в размер на 570 /петстотин и седемдесет/ лева, от които 370/триста и седемдесет / лева д. т. за касационното производство и 200/двеста/ лева юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Решението е окончателно.