Производство по чл. 307, ал. 1 от ГПК.

Образувано е по молба на Застрахователно акционерно дружество [фирма] за отмяна на влязлото в сила (като неподлежащо на касационно обжалване) определение № 1685/09. 08. 2016 г., постановено по частно гр. дело № 1276/2016 г. на Бургаския окръжен съд. С него е отменено определение № 378/20. 06. 2016 г. по гр. дело № 405/2016 г. на Несебърския районен съд – в частта, с която е отменено определение от 04. 05. 2016 г. по същото първоинстанционно гр. дело – в частта, с която молителят е привлечен като трето лице - помагач на ответника по делото [община], и въззивният съд е конституирал молителя като такова трето лице - помагач на ответника по делото.

В молбата, като основание за отмяна, се навежда това по чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК. В тази връзка молителят поддържа, че не му бил връчен препис от частната жалба, с която въззивният окръжен съд е бил сезиран, за да постанови влязлото в сила определение, чиято отмяна се иска, както и не му бил връчен препис от последното. С молбата за отмяна е направено и искане за спиране на настоящото отменително производство, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК – поради висящото тълкувателно дело № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, като в тази връзка молителят се позовава на тълкувателно решение (ТР) № 8/2013 г. от 07. 05. 2014 г. на ОСГТК на ВКС.

Искането за спиране на производството е неоснователно. За разлика от касационното производство, в производството за отмяна на влезли в сила съдебни актове не е предвидена норма, аналогична на чл. 292 от ГПК, по силата на която ВКС да спре производството за отмяна до постановяването на тълкувателно решение по висящо тълкувателно дело. Именно в този смисъл е и т. 1 от ТР № 8/2013 г. от 07. 05. 2014 г. на ОСГТК на ВКС, в мотивите към която изрично е разяснено, че единственото основание за спиране на съдебно производство при образувано тълкувателно дело е в разпоредбата на чл. 292, вр. чл. 229, ал. 1, т. 7 от ГПК, а тя не е приложима извън касационното производство.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, при извършената служебна проверка намира молбата за отмяна на влязлото в сила определение за процесуално недопустима по следните съображения:

Производството по чл. 303 и сл. от ГПК е особено извънинстанционно производство за отмяна на порочни съдебни актове – единствено на посочените в чл. 303, ал. 1, т. т. 1-7 и чл. 304 от ГПК основания за това. Съгласно буквалното тълкуване на чл. 303, ал. 1 от ГПК, на отмяна по този ред подлежат съдебните решения, а съгласно задължителните указания и разясненията, дадени с т. 1 и т. 2 от ППВС № 2/29. 09. 1977 г. (които не са изгубили значение), на отмяна по този ред подлежат и други съдебни и несъдебни актове, които са задължителни за страните, техните правоприемници и наследници, и по които спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани, т. е. – имат сила, подобна на силата на пресъдено нещо, с която поначало се ползват съдебните решение в исковия процес, и/или за страната не съществува друг процесуален ред за защита.

Влязлото в сила (като неподлежащо на обжалване пред по-горна инстанция) определение на първата или на въззивната инстанция, с което по делото е конституирано, привлечено трето лице – помагач на някоя от главните страни, има чисто процесуален характер и очевидно няма сила, подобна на силата на пресъдено нещо. Молителят няма и правен интерес от отмяната по реда на особеното извънинстанционно производство по чл. 303 и сл. от ГПК на това определение, тъй като дори и да не е била налице процесуалната предпоставка за привличането по чл. 219, ал. 1, във вр. с чл. 218 от ГПК, то постановеното по делото съдебно решение, макар и с негово участие, не би породило силата на пресъдено нещо по чл. 223 от ГПК. Още повече, че в случая по делото вече е постановено първоинстанцинно решение № 12/19. 01. 2017 г., което молителят може да обжалва съгласно чл. 221, ал. 1 от ГПК, т. е. – той разполага и с друг процесуален ред за защита, който му е указан със съобщението и преписа от решението, които са му връчени на 06. 02. 2017 г., като по делото няма данни дали той се е възползвал от него.

От изложеното следва, че подадената молба за отмяна на влязлото в сила определение, е процесуално недопустима, тъй като атакуваният с нея съдебен акт не попада в приложното поле на особеното извънинстанционно производство по чл. 303 и сл. от ГПК. Като процесуално недопустима, молбата следва да се остави без разглеждане, а образуваното по нея производство по делото следва да се прекрати.

Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на З.... [фирма] за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК на влязлото в сила определение № 1685/09. 08. 2016 г., постановено по частно гр. дело № 1276/2016 г. на Бургаския окръжен съд; и ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 844/2017 г. по описа на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването на определението с връчване и на препис от него.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.