О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2380

гр. София, 12.05. 2025 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на пети май две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мими Фурнаджиева

ЧЛЕНОВЕ: 1. В. П.

2.Десислава Попколева

при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр. д.№ 549 по описа за 2025 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Прокуратура на Р. Б. против решение № 217/18.11.2024 г., постановено по гр. д.№ 315/2024 г. от състав на АС – В. Т.

Ответникът по касационната жалба не е представил писмен отговор.

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

С обжалваното решение, съдът е счел за основателен предявения иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за сумата от 6000 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди и за сумата от 422, 82 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди.

Съдът е приел, че на 18.04.2016г. ищецът е привлечен като обвиняем по пр. пр. № 532/2015г. по описа на Специализираната прокуратура за извършването на престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2, вр. ал. 2 НК, като е задържан за срок до 72 часа в следствен арест, където престоял до 21.04.2016г. С определение от 21.04.2016г. по ЧНД № 1200/2016г. на СпНС, спрямо ищеца, в качеството на обвиняем, е била взета мярка за неотклонение парична гаранция в размер на 2 000 лева, отменена на 22.05.2018г. с постановление на прокурор. За периода 03.05.2016г.- 21.12.2016г. му е наложена мярка за процесуална принуда „забрана за напускане на Р. Б. . На 18.04.2016г. на основание чл. 161, ал. 1 НПК е извършено претърсване и изземване от жилище, ползвано от ищеца, при което са открити и иззети парични знаци и други веществени доказателства, подробно описани в протокол от същата дата. На 26.07.2023г., с постановление на прокурор от Р. е посочено, че наказателното производство срещу ищеца се прекратява частично по отношение на повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 321 ал. 3, пр. 2 вр. ал. 2 НК и делото е изпратено по компетентност Р. с оглед евентуално престъпление по чл. 308 ал. 1, чл. 308 ал. 5 изр. 1 вр. ал. 1, чл. 276 ал. 1 и чл. 209 НК.

При определяне на обезщетението за неимуществени вреди съдът е отчел следните обстоятелства: тежестта на повдигнатото обвинение в престъпление - по чл.321 ал.3 пр.2 вр. с ал.2 НК; продължителността - обвинението е повдигнато на 18.04.2016г., а производството е прекратено на 26.07.2023г.; обстоятелството, че ищецът е бил задържан за срок до 72 часа в следствен арест, където престоял до 21.04.2016г.; търпял е мярка за неотклонение парична гаранция в размер на 2 000 лева за периода 21.04.2016г.- 22.05.2018г. и мярка за процесуална принуда „забрана за напускане на Р. Б. за периода 03.05.2016г.- 21.12.2016г.; медийното разгласяване на случая.

В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че съдът се е произнесъл по правни въпроси във връзка с прилагането на прицинпа за справедливост по чл.52 ЗЗД при определяне на обезщетение за неимуществени вреди, в противоречие с практиката на ВКС – касационно основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.

По тези правни въпроси е налице съдебна практика, съобразена от въззивния съд. Съобразно тази практика, в различните фактически хипотези при различните дела, е налице различие при определянето на размера, но това не води до противоречиво разрешаване на правния въпрос, доколкото критериите дори и да се единни, за всеки различен случай те са различават като степен на определяне на вредите, оттам и на различните обезщетения. Критериите за определянето на обезщетението по справедливост, съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД са многократно посочвани от ВС и ВКС в задължителна съдебна практика, като при спазването им, но определяне на различен размер, с оглед преценката на различните състави на съда, повтарянето на мотивите относно критериите, въз основа на които се определя по справедливост обезщетение, повторението на залегналите в трайната и задължителна съдебна практика критерии не следва да се счита за противоречие в практиката, доколкото размера на обезщетенията, макар и определени при еднакви критерии, е различен, предвид и различния обем на търпените неимуществени вреди във всеки един случай. Иначе, по приложението на понятието „справедливост”, е налице богата и единна практика на ВКС, обективирана в множество решения, постановени по реда на чл.290 ГПК и представляващи съдебна практика по смисъла на ТР №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, например №407 по гр. д.№ 1273/2009 г. на ІІІ г. о., №394 по гр. д.№ 1520/2011 г. на ІІІ г. о., №391 по гр. д.№ 201/2011 г. на ІІІ г. о., № 395по гр. д.№ 159/2011 г. на ІІІ г. о., №3 по гр. д.№ 637/2011 г. на ІІІ г. о, № 51 по гр. д.№ 465/2011 г. на ІV г. о. и др. Съгласно тази практика, справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по см. на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики-характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение. Принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие, и когато съдът е съобразил всички тези доказателства от значение за реално претърпените от увреденото лице морални вреди /болки и страдания/, решението е постановено в съответствие с принципа на справедливост. Наличието на съдебна практика, както и съобразяването й от страна на въззивния съд с обжалваното съдебно решение, води до липса на основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК относно допустимостта на касационното обжалване, като повторението на критериите по отношение на които се определя обезщетението, не следва да води и до един и същ размер на обезщетенията при различните казуси, предвид различния по вид и обем вреди, които те обезщетяват.

Предвид изложеното, не е налице соченото касационно основание и обжалването не следва да се допуска.

Водим от горното, състав на ВКС

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 217/18.11.2024 г., постановено по гр. д.№ 315/2024 г. от състав на АС – В. Т.

Определението е окончателно.

Председател: Членове: 1. 2.