Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на деветнадесети октомври в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Г. С. ЧЛЕНОВЕ:М. М. БРАНИМИРА МИТУШЕВА

при секретар И. В. И. и с участието на прокурора В. С. докладваното от съдиятаМ. М. по адм. дело № 6683/2021

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на А. Л. против решение № 2106 от 31.03.2021 г. по адм. дело № 6538/2020 г. на Административен съд София- град, с което е отхвърлена жалбата й против заповед № РА-30-158/21.05.2020 г., издадена от главния архитект на Столична община, с която на основание чл. 225а ал. 1 от ЗУТ във връзка с чл. 225 ал. 2 т. 2 ЗУТ е наредено премахването на незаконен строеж „стоманобетонова гаражна клетка № 102 с размери 3,00/5,00м. и приблизителна височина 2,00м.“, находяща се върху [улица], северно от бл. [номер] в имот с идентификатор № 68134.606.2006, до кв. 28А, м. [наименование], по подробен устройствен план, одобрен със заповед № РД – 50 – 09 – 26 от 26.01.1988г. на Главния архитект на София. Касационната жалбоподателка поддържа, че решението на първоинстанционния съд е постановено в противоречие с материалния закон, тъй като предмет на заповедта е преместваем обект, който не подлежи на премахване по реда на чл. 225а ал. 1 ЗУТ. Претендира и направените по делото разноски пред двете инстанции.

Ответникът – главен архитект на Столична община оспорва касационната жалба. Моли решението на съда да бъде оставено в сила. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави евентуално възражение за прекомерност на заплатеното от другата страна адвокатско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и данните по делото, настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения:

Решението на Административен съд София – град е постановено в съответствие с материалния закон.

Първоинстанционният съд правилно приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентния орган, в съответствие с изискванията за форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Съображенията на административния съд в този смисъл са подробни и се споделят от настоящата инстанция изцяло.

Изводът на решаващия съд за постановяване на оспорената заповед при наличие на материалноправните основания, предвидени в текста на чл. 225а, ал. 1 ЗУТ, също е законосъобразен. Съгласно чл. 225а, ал. 1 ЗУТ незаконните по смисъла на чл. 225, ал. 2 ЗУТ строежи от четвърта до шеста категория се премахват със заповед на кмета на общината или на упълномощено от него длъжностно лице. В случая при правилно тълкуване и прилагане на закона първоинстанционният съд приема, че предпоставките за премахване на строежа са изпълнени. Предмет на заповедта за премахване е строеж, представляващ „стоманобетонова гаражна клетка № 102“ с размери 3,00/5,00м. и приблизителна височина 2,00м. Обектът попада в улична регулация, върху [улица], северно от бл. [номер] в имот с идентификатор № 68134.606.2006, до кв. 28А, м. [наименование]. Строителството е извършено от жалбоподателката Ламбева без разрешение за строеж и инвестиционен проект през 2000 г. (установеното в констативния акт относно годината на извършване на строителството, не се опровергава от останалите доказателства).

При тези факти административният съд правилно приема, че описаната в заповедта за премахване гаражна клетка представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Същият е от пета категория и представлява постройка на допълващото застрояване по смисъла на чл. чл. 137, ал. 1, т. 5, б. „в“ ЗУТ, за чието изграждане е необходимо издаване на разрешение за строеж и инвестиционен проект. В случая строителни книжа не са издадени, поради което съгласно чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ строежът е незаконен.

Възраженията на жалбоподателката, че описаната в заповедта гаражна клетка представлява преместваем обект по смисъла на § 5 т. 80 от ДР на ЗУТ, който не подлежи на премахване по реда на чл. 225а, ал. 1 ЗУТ, са неоснователни. Разпоредбите на чл. 56, ал. 1, чл. 57, ал.1 ЗУТ и § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ, очертават кръга на преместваемите обекти, като въвеждат като критерии конструктивните характеристики и предназначението на обектите. В случая гаражната клетка, предмет на заповедта за премахване, няма характеристиките на преместваем обект както в конструктивно отношение, така и с оглед на предназначението, тъй като не се използва за увеселителни, търговски или други обслужващи дейности.

Правилно е и заключението на първоинстанционния съд, че описаният в заповедта обект не представлява търпим строеж по смисъла на § 16 от ДР на ЗУТ и § 127 ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ. Същият е извършен е през 2000г. върху имот общинска собственост и не е допустим по правилата и нормите по устройство на територията, както към момента на извършването му, така и по действащите правила и нормативи. Изложените от административният съд подробни мотиви в този смисъл, срещу които не са направени възражения в касационната жалба, се споделят от настоящата инстанция изцяло.

Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че не са налице основания за отмяна на оспореното решение. Съдебният акт е постановен в съответствие с материалния закон и следва да бъде оставен в сила.

С оглед изложеното, направеното искане, обстоятелството, че ответникът по касационната жалба е представляван в касационното производство от юрисконсулт и на основание на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, касационната жалбоподателка следва да бъде осъдена да заплати на Столична община сумата 100.00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.

По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2106 от 31.03.2021 г. по адм. дело № 6538/2020 г. на Административен съд София - град.

ОСЪЖДА А. Л., [ЕГН], със съдебен адрес: гр. София, ул. „Алабин“ № 50, вх. А, ет. 4, адв. В. В. да заплати на Столична община, гр. София, ул. „Московска“ № 33 сумата 100.00 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Галина Солакова

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Мариета Милева

/п/ Бранимира Митушева