Производство е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) – гр. С. при Централното управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), против решение № 5366 от 13. 08. 2019 г. на Административен съд – София-град, постановено по адм. дело № 4277 по описа за 2018 г. на този съд. С решението е прогласен за нищожен Ревизионен акт (РА) № Р-22221417001656-091-001 от 20. 12. 2017 г., издаден от Т.Г, на длъжност началник сектор „Ревизии“ в Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП – гр. С., и А.И, на длъжност старши инспектор по приходите при ТД на НАП – гр. С., потвърден с Решение № 397 от 20. 03. 2018 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ - гр. С. при ЦУ на НАП и Дирекция „ОДОП“ – гр. С. при ЦУ на НАП е осъдена да заплати на „АКИЛА ТРЕЙД“ ЕООД, ЕИК 202987051, разноски по делото в общ размер на 2 295 лв.

В жалбата е посочено касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди се, че ревизията е възложена от компетентен орган, който е издал и спорния РА. С касационната жалба са представени доказателства в тази насока - Заповед № 722 от 18. 06. 2015 г., Заповед № 3010 от 26. 10. 2016 г., Заповед № РД-01-1390 от 31. 10. 2016 г., Заповед № РД-01-803 от 07. 06. 2017 г. и Заповед № УЧР-337 от 30. 05. 2017 г. Иска съда да отмени обжалваното съдебно решение, като върне делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба - „АКИЛА ТРЕЙД“ ЕООД, ЕИК 202987051, представлявано от управителя А.Л, чрез адв.. Е, счита касационната жалба за неоснователна. Иска да бъде оставено в сила решението на административния съд. Претендира присъждане на разноски по делото.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба, правилността на съдебното решение на предявеното основание по чл. 209, т. 3 АПК и след служебна проверка по чл. 218 АПК прие за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.

Предмет на съдебен контрол пред административния е бил РА № Р-22221417001656-091-001 от 20. 12. 2017 г., издаден от Т.Г, на длъжност началник сектор „Ревизии“ в Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП – гр. С., и А.И, на длъжност старши инспектор по приходите при ТД на НАП – гр. С., потвърден с Решение № 397 от 20. 03. 2018 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ – гр. С. при ЦУ на НАП, с който на „АКИЛА ТРЕЙД“ ЕООД са установени допълнително задължения по ЗКПО (ЗАКОН ЗЗД КОРП. П. О) (ЗКПО): за 2015 г. корпоративен данък в размер на 1 270 506. 63 лв. и лихви в размер на 221 792. 18 лв.; за 2016 г. корпоративен данък в размер на 940 559. 69 лв. и лихви в размер на 68 899. 22 лв.

За да прогласи РА за нищожен, първоинстанционният съд е приел, че РА е издаден от некомпетентен орган. Съдът е констатирал, че в Решение № 397 от 20. 03. 2018 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ и представена по делото Заповед №РД-01-369 от 30. 03. 2016 г. не се съдържа волеизявление на директора на ТД на НАП – гр. С. за оправомощаване на Т.Г за орган по възлагане на ревизии, а друга заповед по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК не е представена по делото. Направен е извод, че Герасимов не е разполагал с компетентност да възложи ревизията, а с оглед разпоредбата на чл. 119, ал. 2 ДОПК липсата на компетентност за възлагане на ревизията води и до некомпетентност за издаване на РА. Решението е валидно, допустимо, но неправилно.

Установено е по делото, че ревизията е възложена със Заповед за възлагане на ревизията (ЗВР), издадена от Т.Г, на длъжност началник сектор „Ревизии“ в дирекция „Контрол“ при ТД на НАП – гр. С.. От Т. са издадени и последващите Заповед за изменение на ЗВР № Р-22221417001656-020-003 от 29. 06. 2017 г. и Заповед № Р-2221417001656-020-004 от 31. 07. 2017 г. Заповед за изменение на ЗВР № Р-22221417001656-020-002 от 02. 06. 2017 г. е издадена от Т.Т, на длъжност началник сектор „Ревизии“ в Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП – гр. С., действащ в качеството на заместник на Т.Г, съгласно Заповед № Заповед № УЧР-337 от 30. 05. 2017 г. (л. 37 от делото). Спорният РА е издаден от Т.Г в качеството на възложил ревизията орган по приходите, и А.И, определена за ръководител на ревизията.

Действително в Решение № 397 от 20. 03. 2018 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ е посочено, че за възлагане на ревизията органите приходите са оправомощени на основание чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК със Заповед № РД-01-369 от 30. 03. 2016 г. на директора на ТД на НАП – гр. С.. В посочената заповед не е вписан като компетентен орган по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК Т.Г, нито Т.Т е определен за негов заместващ. Тези обстоятелства обаче се доказват от представените пред настоящата инстанция доказателства - Заповед № 722 от 18. 06. 2015 г., Заповед № 3010 от 26. 10. 2016 г., Заповед № РД-01-1390 от 31. 10. 2016 г., Заповед № РД-01-803 от 07. 06. 2017 г. и Заповед № УЧР-337 от 30. 05. 2017 г. С. З № 722 от 18. 06. 2015 г., е прекратено служебното правоотношение на Герасимов. С. З № 3010 от 26. 10. 2016 г., Т.Г е възстановен на работа, на длъжност началник сектор „Ревизии“, в дирекция „Контрол“. От тези две заповеди се установява, че Т.Г не е включен в обсъдената от административния съд Заповед № РД-01-369 от 30. 03. 2016 г. на директора на ТД на НАП София, защото към 30. 03. 2016 г. Герасимов е бил с прекратени служебни правоотношения. След като Герасимов е възстановен на работа е издадена и Заповед № РД-01-1390 от 31. 10. 2016 г., от която е видно, че от 01. 11. 2016 г., Т.Г е оправомощен да изпълнява функциите на компетентен орган по чл. 112, ал. 2, т. 1 и чл. 119, ал. 2 ДОПК. В т. II от същата заповед, е уточнено, че с горепосочената заповед се изменя Заповед № РД-01-369 от 30. 03. 2016 г., в частта с която е определен служител (орган по приходите), изпълняващ правомощията на орган по възлагане на ревизии при отсъствие на титуляра, както следва: Т.Т, на длъжност началник сектор „Ревизии“, към Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП – гр. С. при отсъствие на Т.Г.П настоящата инстанция е приложена и Заповед № РД-01-803 от 07. 06. 2017 г., в която Т.Г е включен в точка I, т. 21, а Т.Т е оправомощен за негов заместник в точка II, т. 10. По изложените съображения настоящият състав намира, че ЗВР и РА са издадени от компетентен орган.

Формулирайки извод за нищожност на РА, съдът е постановил неправилно решение, което трябва да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд за произнасяне по съществото на спора.

При новото разглеждане на делото, съобразно изхода на спора, съдът ще следва да се произнесе и по направените от страните разноски.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 1, пр. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 5366 от 13. 08. 2019 г. на Административен съд – София-град, постановено по адм. дело № 4277 по описа за 2018 г. на този съд.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд – София-град. Решението е окончателно.