Делото е във фаза на втора касация.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на „Л. К“ ЕООД, с. Г., подадена чрез адв.. З, срещу решение № 1537 от 16. 07. 2019 г., постановено по адм. дело № 1352/2019 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против против Ревизионен акт (РА) № Р-16001317004485-091-001 от 12. 01. 2018г., в потвърдената част с Решение № 181 от 29. 03. 2018г. на директора на Дирекция „ОДОП“ - Пловдив, относно допълнително начислен данък върху добавената стойност (ДДС) на основание чл. 79 ал. 3 от Закон за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) в размер на 51 643. 43 лв. и лихва в размер на 12 214. 52 лв., допълнително установен корпоративен данък за 2015 г. в размер на 57 240. 60 лв. и лихва в размер на 8 969 лв., както и против РА за поправка на оспорения РА и дружеството е осъдено да заплати на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив юрисконсултско възнаграждение.

В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно и необосновано, постановено при касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че през периода 2014 г. – 2015 г., цеха му е бил сполетян от няколко тежки наводнения, за което свидетелстват както новинарски емисии от този период от време, така и официални документи, издадени от кмета на населеното място. За тези обстоятелства, свидетелства и допуснатия до разпит Е.Х, кмет на с. Г., общ. Пазарджик. А.Л и С.К - служители на дружеството, също са дали показания в тази насока. Именно тези лица по заповед са констатирали вещите подлежащи на бракуване, след наводнението. Касаторът счита, че от представените по време на ревизията доказателства...