Образувано е по касационната жалба на „Домостроителен комбинат - София“ АД, чрез упълномощения му представител адв.. Г против решение № 301/15. 07. 2019 г. на Адм. съд – Добрич по адм. д. № 251/2019 г. Касационният жалбоподател твърди, че първоинстанционното решение е недопустимо в една част и неправилно поради нарушение на материалния закон в другата част. Счита, че не е данъчно задължено лице с оглед относимата редакция на разпоредбата на чл. 11 ал. 4 от ЗМДТ към процесния период. Иска се частично обезсилване и частична отмяна на решението с постановяване на ново по съществото на спора, с което да се отмени процесния ревизионен акт. Претендира се заплащане на разноски по делото - държавни такси и адвокатско възнаграждение.

Ответникът – Кметът на О. К, не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното:

С оспореното пред настоящата инстанция решение Административен съд - Добрич е обявил за нищожен Ревизионен акт № 258/ 02. 04. 2018 г., издаден от инспектори към общинска администрация при Дирекция “Местни данъци“ при О. К, в частта му, с която са определени задължения за внасяне на данък недвижим имот (ДНИ) за периода 01. 01. 2012 г. - 31. 12. 2012 г. в размер на 126. 13 лв. и лихви в размер на 71. 55 лв. и задължения за такса битови отпадъци (ТБО) за периода 01. 01. 2012 г. - 31. 12. 2012 г. в размер на 210. 23 лв. и лихви в размер на 119. 27 лв. на “Домостроителен комбинат София” АД гр. С., и е ОТХВЪРЛИЛ жалбата срещу Ревизионен акт № 258/ 02. 04. 2018 г., издаден от инспектори към общинска администрация при Дирекция “Местни данъци” при О. К в частта му, с която за периода от 01. 01. 2013 - 31. 12. 2016 г. са определени задължения за ДНИ в размер на 504, 52 лева главница и 157, 82 лева лихви и задължения за ТБО в размер на 647, 48 главница и 215, 40 лева лихви.

За да постанови този правен резултат, административният съд е приел за установено, че по отношение определените задължения за 2012 г. вече е налице произнасяне с предходен РА № 14/17. 09. 2013г., който е отменен с влязло в сила Решение № 60/ 15. 05. 2014 г. по адм. дело № 226/ 2014 г. на Административен съд – Добрич. Посочено е, че в случая е налице повторно произнасяне на административния орган по спор, решен с влязло в сила решение и затова следва да се обяви нищожността на оспорения в настоящото производство РА в тази му част. По отношение определените задължения за периода 2013 г. – 2016 г. първоинстанционният съд е счел, че правилно жалбоподателят е определен като задължено лице за заплащане на ТБО и ДНИ, поради обстоятелството, че е носител на правото на собственост върху процесните шест урегулирани за строителство поземлени имота. Изложени са подробни мотиви, че в процесния случай не е налице изключението на чл. 11 ал. 4 от ЗМДТ.

Решението е частично недопустимо и частично неправилно.

С Решение № 467/02. 11. 2018 г. на Административен съд – Добрич по адм. д. № 292/2018 г. Ревизионен акт № 258/02. 04. 2018 г. на екип от ревизори в отдел „МДТ" при община К., потвърден с Решение № РД-67-216/11. 05. 2018 г. на Кмета на О. К, в частта му, с която са определени задължения за ДНИ и ТБО за периода 01. 01. 2012 г. - 31. 12. 2012 г. е обявен за нищожен, а за периода 01. 01. 2013 г. - 31. 12. 2016 г. жалбата на „Домостроителен комбинат - София“ АД е отхвърлена. В първата му част решението не е обжалвано и е влязло в сила. С повторното обявяване на нищожност на ревизионния акт в тази му част първоинстанцонният съд е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено в тази му част.

Касационният състав намира за основателно възражението на касационния жалбоподател, че същият не е данъчно задължено лице по отношение процесните имоти за периода 01. 01. 2013 г. - 31. 12. 2016 г. Правната регламентация на видовете местни данъци и такси, в това число и определянето на задължените лица за данък недвижими имоти (чл. 11 от ЗМДТ) и за ТБО (чл. 64, ал. 1 от ЗМДТ), се съдържа в съответния материален данъчен закон, а именно Законът за местните данъци и такси. Съгласно относимата редакция на разпоредбата на чл. 11, ал. 4 ЗМДТ във вр. с чл. 64, ал. 1 при концесия задължено лице за заплащане на ДНИ и ТБО е концесионерът, а касационният жалбоподател не притежава такова качество по отношение на имотите, подробно индивидуализирани в процесния РА. Данъчно правната норма, определяща данъчно задълженото лице, в приложимата й за случая редакция, следва да се тълкува стриктно, изхождайки от принципа за законоустановеност на данъците в РБ. Едва с изменението на чл. 11 ал. 4 от ЗМДТ, публикувано в ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 01. 01. 2017 г., се посочва, че при концесия за добив данъчно задължено лице е собственикът, с изключение на случаите, при които в полза на концесионера е учредено вещно право на ползване върху поземления имот или съответната част от него. Тази изменителна разпоредба обаче няма обратна сила и се прилага след влизането и в сила на 1. 01. 2017 г., поради което и не може да се приложи към процесния случай. С. Р № 9 от 20 юни 1996 г. по к. д. № 9/96 г. на Конституционния съд на Р. Б „проява на конституционните принципи за правова държава и законност в областта на данъчното право е правилото за неретроактивност на данъчната норма.“ Касае се за изменение на материалноправни норми, които имат действие за в бъдеще. /В този смисъл и Решение № 13916 от 19. 12. 2016 Г. по адм. д. № 10499/2015 Г., VІІІ ОТД. на ВАС./

Разноски: При този изход на спора на касационния жалбоподател следва да се присъдят направените разноски за всички инстанции съгласно приложения списък по чл. 80 от ГПК в размер на 1 291, 41 лв.

Водим от горното и на оснл чл. 222, ал1 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение № 301/15. 07. 2019 г. на Адм. съд – Добрич по адм. д. № 251/2019 г.. В ЧАСТТА МУ, в която е обявен за нищожен Ревизионен акт № 258/ 02. 04. 2018 г., издаден от инспектори към общинска администрация при Дирекция “Местни данъци“ при О. К, в частта му, с която са определени задължения за внасяне на данък недвижим имот (ДНИ) за периода 01. 01. 2012 г. - 31. 12. 2012 г. в размер на 126. 13 лв. и лихви в размер на 71. 55 лв. и задължения за такса битови отпадъци (ТБО) за периода 01. 01. 2012 г. - 31. 12. 2012 г. в размер на 210. 23 лв. и лихви в размер на 119. 27 лв. на “Домостроителен комбинат София” АД гр. С..

ОТМЕНЯ решение № 301/15. 07. 2019 г. на Адм. съд – Добрич по адм. д. № 251/2019 г. В ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ, включително и в частта на присъдените разноски, като вместо него постановява:

ОТМЕНЯ Ревизионен акт № 258/ 02. 04. 2018 г., издаден от инспектори към общинска администрация при Дирекция “Местни данъци” при О. К в частта му, с която за периода от 01. 01. 2013 - 31. 12. 2016г. са определени задължения за ДНИ в размер на 504, 52 лева главница и 157, 82 лева лихви и задължения за ТБО в размер на 647, 48 главница и 215, 40 лева лихви.

ОСЪЖДА О. К да заплати на "Домостроителен комбинат София” АД ЕИК 121353182 гр. С. направените разноски пред всички инстанции в общ размер на 1 291, 41 лв. Решението е окончателно.