Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на С.С от [населено място], чрез адв. И.З против решение № 1533/22. 07. 2019 г. на Административен съд - Варна, постановено по адм. дело № 1395/2019 г., с което е отхвърлена жалбата й против ревизионен акт № 251400309/10. 04. 2014 г. на органи по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с решение № 341/24. 09. 2014 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно - осигурителна практика", град Варна.

В касационната жалба се твърди, че при постановяването на решението са допуснати нарушения, които обосновават наличието на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост на обжалваното съдебно решение. Конкретните доводи се отнасят до незаконосъобразност на изводите за наличие на основания за приложение на чл. 122, ал. 1 ДОПК и определяне на данъчната основа по чл. 122, ал. 2 ДОПК. Касаторът твърди, че съдът е направил погрешни фактически констатации и правни изводи относно началното салдо към 01. 01. 2010 г. Поддържа доводи за неправилна преценка на писмените и гласни доказателства по делото относно разполагаемите парични средства през процесните периоди. В касационното производство представя препис от договор за потребителски кредит № 35400КР-АА-3940/23. 12. 2008 г.

Искането е за отмяна на решението и отмяна на обжалвания ревизионен акт. Претендира разноски за двете инстанции.

Ответникът - директор на дирекция „Обжалване и данъчно - осигурителна практика“, град Варна, чрез процесуалния си представител гл. юрк. К.Д, оспорва касационната жалба и моли да се остави в сила обжалваното съдебно решение. Съображенията са изложени в представен по делото писмен отговор от 03. 09. 2019 г. Претендира разноски за настоящата инстанция.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение,...