Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” (ДФЗ), чрез процесуалния му представител юрк. А.И, против решение № 200 от 03. 04. 2018 г., постановено по адм. дело №147/2018 г. на Административен съд – Плевен. Релевирани са доводи за неправилност на обжалваният съдебен акт, поради допуснати процесуални нарушения, несъобразяване с предписанията на материалния закон, процесуалните правила и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се съдържат твърдения, че изложените в решението мотиви са неправилни, противоречиви и некореспондиращи с установеното в рамките на първоинстанционното съдебно производство действително фактическо положение. При подробно изложени съображения, прави искане съдебният акт да бъде отменен. Претендира присъждане на направените съдебни и деловодни разноски, както и юрисконсултско възнаграждение, а с молба от 06. 03. 2020г. процесуалния представител е поискал присъждане на разноски за две съдебни инстанции. На основание чл. 78, ал. 5 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, прави искане същото да бъде намалено.

Ответникът – ЕТ „Х. К-Р.К”с адрес [населено място], [улица] представлявано от Р.К чрез пълномощника си адв. П.В, излага доводи за неоснователност на касационната жалба. При изложени съображения прави искане същата да бъде отхвърлена и обжалваният съдебен акт да бъде оставен в сила като правилен и обоснован, постановен в съответствие с материалния закон и при съблюдаване на процесуалните правила. Претендира присъждане на направените съдебни и деловодни разноски за адвокатско възнаграждение, в съответствие с представения договор за правна защита и съдействие.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че обжалваният съдебен акт е правилен, като краен резултат, по отношение на който не са налице касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК, формулирани в жалбата.

Върховният административен съд, четвърто отделение намира, че касационната жалба е допустима, като подадена от легитимирано лице в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, разгледана по същество съдът констатира следното:

С обжалваното решение Административен съд – Плевен отменя по жалба на ЕТ „Х. К-Р.К” с адрес [населено място], [улица] представлявано от Р.К, подадена чрез адв. П.В от САК със съдебен адрес за връчване на призовки и книжа гр. С. 1113, ул. „Ген. Щ. А“ №5 (Интерюс, Адвокати), Решение №15/312/01085/3/01/04/01 за налагане на финансова корекция, изх. №01-6500/6987. 8.12. 2017 год., издадено от Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, с което е определена финансова корекция на ЕТ „Х. К-Р.К” с адрес [населено място], [улица] представлявано от Р.К в размер на 19 502, 32 лева (деветнадесет хиляди петстотин и два лева и тридесет и две стотинки) съгласно таблица 1 от решението и О. Д фонд „Земеделие“, София да заплати на ЕТ „Х. К-Р.К” с адрес [населено място], [улица] представлявано от Р.К сумата от 1645. 02 (хиляда шестстотин четиридесет и пет лева и две стотинки) разноски по делото.

За да постанови този резултат административния съд е приел, че административния акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата писмена форма и съдържа задължителни реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК. Съдът е приел, че административния орган в обжалваното решение за налагане на финансова корекция е посочил, че са налице основания за частична отмяна на финансова подкрепа със средства от ЕСИФ по чл. 70, ал. 1, т. 3 и т. 7 от ЗУСЕСИФ, то в мотивите на административния акт се съдържат фактически основания и е обосновал единствено приложимостта на чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕСИФ, като по отношение на това основание административния орган е изложил подробни фактически основания за налагане на финансова корекция, в т. ч. относно нейният размер. На следващо място е прието, че са спазени специалните административно производствени правила по ЗУСЕСИФ.Уено е от съда, че административния акт е незаконосъобразен, тъй като е постановен в противоречие с материално правни разпоредби. За да достигне до този извод съда е приел, че от приложените по делото доказателства, в това число бизнес планя съдържанието на сключения договор, проектът финансиран със средства от Европейски съюз, съставлява инвестиция за изграждане на семеен хотел за селски туризъм с конферентна зала (учебен офис - център). Според посочените цели се е предвиждало да се инвестира в изграждането на постройка на хотела и неговото оборудване върху урегулиран поземлен имот от 680 кв. м., собственост на едноличния търговец и находящ се в центъра на гр. К., тъй като към момента на изготвяне и представяне на бизнес-плана липсват места за нощувки за туристи в региона и чрез изграждането на процесния хотел с прилежащ ресторант, развитието на региона като туристическа дестинация силно ще се усили. Съдът е приел, че се предвижда цялостната инвестиция да възлезе на стойност 769 356, 24 лв., от които 378 196, 24 лева частно финансиране. Установено е също, че като част от бизнес плана е приложена Прогноза за приходи от дейността на хотела, в т. ч. приходи от нощувки и от дейността на ресторанта и лоби-бара, осъществени от кандидата за 10 години. Като за първата година са били заложени приходи от дейността общо от нощувки, ресторант и лоби-бар в размер на 146 600 лева. Прието е, че началната дата на изпълнение на бизнес плана е от издаване на удостоверение за категоризация на обекта, като в настоящия случай това е от 09. 11. 2015 год., следователно периода от 09. 11. 2015 – 31. 12. 2015 г. е приет за преходен и съгласно бизнес плана няма заложени приходи за този период. Следователно периода от 01. 01. 2016 г. до 31. 12. 2016 г. се явява първата година от реализиране на приходи по бизнес – плана. Установено е от административния орган чрез проверка на място, че за периода 01. 01. 2016 г. до 31. 12. 2016 г. се явява първа година и има реализирани приходи от нощувки и от дейност на ресторанта и лоби – бара общо в размер на 45 810, 25 лева, представляващи 31, 29% от приходите по бизнес план. Поради което изпълнението на прогнозните финансови параметри през цялата 2016 год., е наложена финансова корекция в размер на 5% от предоставената субсидия. Първоинстанционният съд е приел, че щом наложената финансова корекция е мотивирана с неизпълнение на бизнес плана за достигане на конкретно определени приходи от дейността за 2016 год, то съда е приел, че следва да се установи доколко предоставянето на помощта е обвързана с неговото изпълнение. Съдът е приел за установено, че в административния акт е отразено неизпълнение на бизнес плана съставлява неизпълнение на договора в частта му по т. 4.12 и 8. 1. Въз основа на съдържанието на т. 4. 12 от договора, съдът е приел, че изпълнението на инвестицията, заложена в бизнес плана е задължителна част от изпълнението на договора, като самата инвестиция е извършена, тъй като е налице изграден и функциониращ семеен хотел, за селски туризъм с конферентна зала (учебен офис - център) – гр. К. оборудван съобразно заложените в бизнес – плана параметри. Съдът е приел, че няма твърдения и доказателства, от които да се направи извода, че дейностите, за които е отпусната субсидията, не са изпълнение, а от там, че е налице нарушение на договора. Прието е, че постигането на определени финансови резултати не е част от съдържанието на самата инвестиция, а допълнителни ангажименти, поети от търговеца при кандидатстването за одобрение на проекта. Съдът е приел, че в договора са посочени изрично дейностите, за които е предназначено финансирането, в това число извършване на разходи, свързани с изпълнението на проекта, който пък проект има за предмет изграждане, реализиране и функциониране на семейния хотел. Установено е, че корекцията не е наложена за неизпълнение, за забавено или некачествено изпълнение на инвестицията, поради което при проверка на изпълнение на инвестицията от длъжностните лица към разплащателната агенция не са установени нарушения по изпълнението на ангажимента, поради което е отпуснато и окончателното изплащане на субсидията след приемането на изпълнението. На следващо място съдът е анализирал текста на чл. 8. 1 от договора и е приел, че в случая административния орган е претендирал неизпълнение на договорни задължения поради неизпълнение на бизнес плана. Установено е, че разпоредбата на чл. 8. 1 има идентично съдържание в частта относно отговорността при неизпълнението на нормативни и договорни задължения с разпоредбата на чл. 46, ал. 1 от Наредба №29/2008 година. Съдът е извършил анализ на чл. 16 от Наредба №29/2008г. и е приел, че неизпълнението на заложените в него показатели за размер на приходи от дейността за 2016 г. не означава, че предприятието не е икономически жизнеспособно. При пълно извършване на заложените дейности в следствие на инвестицията са постигнати определени финансови резултати, макар и те да не са в пълния обем. На следващо място съдът е приел, че съгласно §1, т. 16 от ПЗР на Наредба №29/2008 г. „икономическа жизнеспособност“ е генериране на доходи от дейността, гарантиращи устойчивост на предприятието за периода на бизнес плана или неизпълнението на заложени в плана показатели за приходи не е било еквивалент на икономическа нежизнеспособност на търговеца. Съдът е приел, че бизнес планът е намерение на търговеца за определено начинание и начина му за достигане на заложените в същия цели, но изпълнението му зависело от редица фактори, много от които не могат да се предположат предварително. Въз основа на което съдът е направил извода, че не всяко неизпълнение на заявения проект следва да има за своя последица налагане на финансова корекция, като в конкретния случай е налице неизпълнение по този пункт от бизнес плана, който не касае пряка инвестиция, за която са разходени получените от търговеца средства.

На следващо място административния съд е посочил, че административния акт е издаден на основание чл. 70, ал. 1, т. 3 и т. 7 от ЗУСЕСИФ, но в мотивите на решението си е посочил фактически основания и е обосновал единствено приложимостта на чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕСИФ. Съдът е приел, че в закона не е установено съдържание на понятието „одобрен индикатор“, но същото е изведено от текста на разпоредбата на чл. 37, ал. 3, т. 2 на закона, като от тази законова норма става ясно, че индикаторите са обектите на финансиране и предмет на инвестицията, която се реализира с отпусната финансова помощ, който обект е изграждането и функционирането на семейния хотел при параметрите и сроковете залегнали в договора и анексите към него. Следователно е направен извода, че приходите от дадена дейност, не могат да бъдат предвидени като индикатори за изпълнение, тъй като те са възможна и динамична прогноза, а не статичен и сигурен показател за икономическо развитие и стабилност на търговеца. Прието е, че те не могат да бъдат цел на бизнес плана и няма механизъм, в т. ч. правен, който да гарантира постигането на този показателя като бъдещите приходи не подлежат на оценка и контрол, тъй като нямат измерими параметри за разлика от активите.

Административния съд е изследвал понятието „индикатор“, като е приел че същото е показател на наличие или отсъствие на определени данни. В настоящия случай е прието, че неизпълнението на одобрени индикатори е налице, когато има неизпълнение или лошо изпълнение на договорената престация, за която е получено финансирането. А според чл. 72, ал. 2 от ЗУСЕСИФ размера на финансовата корекция трябва да бъде равен на реално установените финансови последици на нарушението върху изразходваните средства, а в настоящия случай съдът е приел, че такива финансови последици не са установени, поради това че всички дейности, за които са отпуснати средства са изпълнени.

За неприложима е преценена и разпоредбата на чл. 72, ал. 3 от ЗУСЕСИФ. Както и че е налице разминаване между съдържанието на чл. 70, ал. 1, т. 7 от закона и цитираната в административния акт т. 30 от Методика за определянето на санкциите след плащане по проекти по ПРСР 2007-2013 г., въз основа на която е определена финансовата корекция.Тъй като със същата се предвижда като нарушение, което подлежи на санкциониране, неизпълнение на одобрения проект, докато законът предвижда неизпълнение на одобрени индикатори, както и че в методиката има предвид наличието на нередност, а такава не е регламентирана в чл. 70, т. 7 от ЗУСЕСИФ. Въз основа на което е направен извода, че не можа да се прилага един и същ подход на санкциониране или налагане на корекции върху платени суми, както при неизпълнение на самата инвестиция, така и при всякакви други условия заложени в бизнес плана.

На следващо място административния съд е приел, че с административния акт не са съобразен и водещия критерий за налагане на финансова корекция, т. е. нанасянето на вреда на бюджета на Съюза, каквато вреда нито се сочи, нито се излагат доказателства за същата. Като критериите се свързват с финансовото отражение върху средствата на ЕСИФ, в който смисъл е чл. 72, във връзка с чл. 69 от ЗУСЕСИФ и чл. 2, т. 36 от Регламент /ЕС/ №1303/2013 година. Прието е, че констатираното неизпълнение не е съставомерно, като законът не предвижда нарушение от такъв вид и характер, а дори и да се приеме, че е имало такова, то това неизпълнение е констатирано като частично, без да има последици върху дейността на подпомаганата инвестиция като цяло. Установено е и друго основание за отмяна на административния акт, а именно позоваването на т. 30 от Методиката, утвърдена от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“. Съдът е посочил основанието за приемане на същата, органа който я е приел, както и приложението на същата. Като при очертаните целите, принципите и предметния обхват на Методиката е прието, че същата притежава белезите на подзаконов административен акт по смисъла на чл. 7а от ЗНА (ЗАКОН ЗЗД НОРМАТИВНИТЕ АКТОВЕ) /ЗНА/, тъй като с нея се приемат мерки на национално ниво. Прието е, че методиката отговаря на всички критерии за подзаконов нормативен акт по смисъла на чл. 75, ал. 1 от АПК и чл. 1а от ЗНА, а според чл. 76, ал. 1 от АПК нормативните административни актове се издават от изрично овластени от Конституцията или закона органи. Като за безспорно е прието от административния съд, че Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ не попада сред посочените органи, тъй като в ЗУСЕСИФ липсва разпоредба, която да го оправомощава да издава такава. А съгласно чл. 70, ал. 2 от ЗУСЕСИФ е предвидено, че в случай на нередност, за които се налага финансова корекция по ал. 1, т. 9 на същия текст, се посочват в нормативен акт на Министерския съвет, а административния орган е посочил като правно основание за издаване на оспореното решение за налагане на финансова корекция и разпоредбите на чл. 70, ал. 1, т. 3 и т. 7 във връзка с чл. 72, ал. 1 и чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, въз основа на което съдът е направил извода, че същото е постановено в нарушение на законовото изискване, нередността да е посочена в нормативен акт на Министерски съвет.

Така постановеното решение е правилно като краен резултат, но при различни от изложените в него съображения.

Безспорно по делото е, че на 23. 07. 2013г. между Държавен фонд „Земеделие” и ЕТ „Х. К-Р.К” е сключен договор за отпускане на финансова помощ по мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия” от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. (ПРСР), подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, по силата на който Фондът е предоставил на ползвателя безвъзмездна финансова помощ, представляваща 70% от одобрените и реално извършени от ползвателя разходи, свързани с осъществяване на проект №15/312/01085 от 14. 09. 2009 година. Съгласно легалната дефиниция, дадена с § 1, т. 19 от ДР на Наредба № 29/2008 г. „проект” е заявление за подпомагане, заедно с всички изискуеми документи, както и съвкупността от материални и нематериални активи и свързаните с тях разходи, заявени и допустими за финансиране по ПРСР, като кандидатите за финансово подпомагане подават в областната дирекция на фонда заявление за подпомагане по образец приложение № 5 и прилагат документите, указани в същото приложение (чл. 26, ал. 1 от Наредбата). Един от задължителните реквизити към заявлението е изготвения от кандидатите бизнес план, който трябва да доказва икономическата жизнеспособност и устойчива заетост, водещи до реализиране на целите по чл. 2 от Наредбата /чл. 16, ал. 2/. В Допълнителната разпоредба към Наредбата § 1, т. 6 и т. 26 са описани значенията на понятията „икономическа жизнеспособност” и „устойчива заетост”, а именно: генериране на доходи от дейността, гарантиращи устойчивост на предприятието за периода на бизнес плана и запазване на съществуващите работни места и/или създаване на нови в него за периода на бизнес плана.

Видно от приложения бизнес план, едноличния търговец в раздел IV „Финансово-икономически статус – приходи и разходи“, Таблица 2 „Производствена и търговска програма“ са заложени прогнозни приходи от нощувки в хотела за първата година от изпълнението на бизнес плана в размер на 109 800 лева, допълнително са залегнали приходи в Таблица 3 „Други приходи“ от „Ресторанта в размер на 36 600лева.

От анализа на цитираните норми и от доказателствата по делото се установява по безспорен начин от извършените проверки на място, че е налице бездействие от страна на едноличния търговец, изразяващо се в това, че в периода 01. 01. 2016 г. – 31. 12. 2016г. изпълнението на бизнес плана за първата година е в размер на 31, 29%, а за втората година от изпълнение на бизнес плана за периода от 01. 01. 2017 г. до 30. 08. 2017 г. са изпълнени 33. 01% от прогнозираните финансови параметри. За целия проверяван период от 01. 01. 2016 г. до 31. 08. 2017 г. е установено изпълнение от 32. 01% от заложените в бизнес плана приходи.

Съдът неправилно е приел, че бизнес плана е само намерение на търговеца за определено начинание и начина на достигане на заложените в него цели, но изпълнението му реално зависи от редица фактори като една част от тях не могат да бъдат предположени предварително, следователно не всяко неизпълнение на заявения проект следва да има за своя последица налагане на финансова корекция, тъй като няма нормативна разпоредба, която да предвижда такъв механичен подход. Съдът е приел, че е налице неизпълнение на бизнес плана, който не касае пряката инвестиция, за която са разходени получените от търговеца средства.

Настоящият състав приема, че във всички случай бизнес планът е задължителен, а не бъдещо намерение, който смисъл е приел административния съд, което е обусловено от буквалното тълкуване на разпоредбата на чл. 27, ал. 3, където е посочено, че решението за одобряване на заявлението за подпомагане се взема въз основа на съответствието на заявлението с: 1. целите, дейностите и изискванията, определени с Наредбата и 2. критериите за оценка, посочени в приложение № 6, т. е. оценката не е само на база критериите в приложението. Изготвянето на бизнес плана и предвидените в него стойности са инициирана и обективирана от кандидата дейност за получаване на подпомагане, като доказаната чрез него жизнеспособност на инвестицията е била основание да бъде одобрен проектът му за финансиране. Несъмнено в случая е налице нарушение на т. 4. 12 от договора, съгласно които ползвателят е длъжен да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по този договор и в съответствие с одобрения бизнес плана и таблицата за одобрените инвестиционни разходи. В обжалваното решение административния съд необосновано е приел, че инвестицията е извършена съгласно плана, т. е. изградена е и е налице функциониращ семеен хотел за селски туризъм с конферентна зала (учебен офис – център) в гр. К., оборудван съобразно заложените в бизнес плана параметри. Между страните няма спор, че кандидатът е следвало да изгради и обзаведе семеен хотел, за което му е отпусната финансова помощ, но със сключването на договора едноличния търговец се е задължил да използва активите по предназначение и за постигане на целите, които са му отредени с одобрения проект. Целите по мярка 312 за отпускане на финансова помощ са посочени в чл. 2 от Наредба № 29/2008 година. Само с построяването и обзавеждането на хотела не може да се оправдае отпускането на финансово подпомагане от ПРСР, както бе посочено по-горе в одобрения проект се включва заявлението за подпомагане, заедно с всички изискуеми към него документи, в които попада и бизнес планът, както и че той трябва да доказва икономическата жизнеспособност и устойчива заетост, водещи до реализиране на целите по мярка 312.

На следващо място направеното от страна на административния орган и на съда позоваване на ЗУСЕСИФ следва да се има предвид, че съгласно §4, ал. 3 от ДР на ЗУСЕСИФ (както в първоначалната редакция, обн. в ДВ, бр. 101 от 22. 12. 2015 г.; така и в изм. в ДВ, бр. 2 от 3. 01. 2018 г.), ЗУСЕСИФ е неприложим, тъй като безвъзмездната финансова помощ по програмата по ал. 1, а това е Програмата за развитие на селските райони, се предоставя при условията и по реда на този закон (ЗУСЕСИФ), доколкото обаче друго не е предвидено в ЗПЗП (ЗАКОН ЗЗД ПОДПОМАГАНЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ПРОИЗВОДИТЕЛИ) или в акт по неговото прилагане. В случая такова е предвидено в относимата Наредба №29 от 11. 08. 2008г., която е издадена на основание §35, ал. 3 от ЗИД на ЗПЗП, а не на основание ЗУСЕСИФ. В Наредба №29 от 11. 08. 2008г. има предвиден специален ред за контрол и изпълнение на дейностите по проекта. Това е раздел 2 на глава четвърта от Наредбата „Условия за изпълнението на дейностите по проекта и контрол“. В него са уредени и условията, при които ДФЗ може да иска връщане на вече изплатени суми - чл. 46 от Наредбата. Съгласно чл. 46, ал. 1 от Наредба № 29/2008 г., в случай че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, РА може да поиска връщане на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта, а в чл. 46 ал. 2 от Наредба №29/2008г. е посочено, че РА определя размера на средствата, които трябва да бъдат възстановени от ползвателя на помощта като взема предвид вида, степента и продължителността на неизпълнението. Във второто изречение е посочено, че степента на неизпълнение на даден проект зависи от неговите последици за дейността като цяло. А продължителността на неизпълнението зависи от времето, през което траят тези последици и възможността за отстраняване по приемлив начин. След като в самата Наредба има заложени критерии, следва да бъдат приложени. В настоящия случай, действително се установява неизпълнение на заложените показатели в бизнес плана, но е следвало да се приложи реда именно по тази наредба. Независимо, че в обжалваният административен акт, органът се е позовал на чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от Наредба №29/2008 г. като правни основания за установено нарушение, но по отношение на определения размер на наложената финансова корекция се е позовал на Методика за определяне на санкциите след плащане по проекти от ПРСР 2007-2013 година. Следва да се съобрази, че тази Методиката понастоящем е обявена за нищожна с решение № 15652/14. 12. 2018 г. по адм. дело № 11440/2017 г. на ВАС, четвърто отделение, оставено в сила с окончателно решение № 8020/29. 05. 2019 г. по адм. дело № 1757/2019 г. на ВАС, петчленен състав. В изпълнение на разпоредбата на чл. 194 АПК, решението е обнародвано в Държавен вестник, бр. 47/14. 06. 2019 г. и е влязло в сила от деня на обнародването. Съгласно чл. 193, ал. 2, във вр. с ал. 1 АПК, съдебното решение, с което е обявена нищожност на оспорения подзаконов нормативен акт или същия е отменен, има действие по отношение на всички. Според разпоредбата на чл. 195, ал. 1 АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение. В конкретния случай Методиката е обявена за нищожна, поради което и административният орган е задължен да уреди служебно правните последици, възникнали от обявения за нищожен акт, в определения от закона срок (чл. 195, ал. 2 АПК). Предвид установеното, следва да се приеме, че определянето на размера на наложената финансови корекции, станало въз основа на нищожен акт, лишава от основание оспореното Решението за налагане на финансова корекция, по отношение на определения размера на последната. Също така не се налага обсъждането на доводите в касационната жалба относно приложното поле на ЗУСЕСИФ, тъй като не се основават на относими нормативни разпоредби предвид § 4 ал. 3 ДР на ЗУСЕСИФ.

Настоящият съдебен състав приема, че са налице достатъчно правни и фактически основания за връщане на суми, като фактическите основания правилно са установени от административния орган като отнасими само за проверявания период. С оглед изхода на спора административния орган следва да съобрази с тези обстоятелства и да съобрази размера на сумата подлежащи на възстановяване по реда на чл. 46, ал. 2 от Наредба №29/2008 г., тъй като това е от неговата компетентност.

По изложените съображения, обжалваното първоинстанционно решение следва да бъде оставено в сила, но със съображенията изложени в настоящото решение.

С оглед изхода от спора като краен резултат, не са налице основанията по чл. 143 АПК за присъждане на разноски.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 200 от 03. 04. 2018 г. постановено по адм. дело № 147/2018 г. на Административен съд – Плевен. Решението е окончателно.