Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от М.К, чрез пълномошника си адв. Д.Д, срещу решение от 07. 03. 2019 г. по адм. дело №536/2018 г. по описа на Административен съд – Русе. В касационната жалба се сочи, че изводите на първоинстанционния съд са неправилни поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 1-3 АПК. При изложени съображения прави искане съдебният акт да бъде отменен и да се постанови нов, с който да се прогласи незаконосъобразността на решение №07/121/06028/3/01/04/01 на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, за налагане на финансова корекция относно Договор № 07/121/06036 от 14. 08. 2014 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 121 „Модернизиране на селските стопанства“ от Програма за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. (ПРСР).

Ответникът – Изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФ „Земеделие“) чрез процесуалния си представител юрк. З.З с писмено становище оспорва подаданета касационна жалба в цялост като неоснователна. Прави искане за постановяване на решение, с което да се потвърди обжалваният съдебен акт като правилен и законосъобразен. Претендира присъждане на разноски. На основание чл. 78, ал. 5 от ГПК (Г. П. К) /ГПК/ във връзка с чл. 144 от АПК прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, в случай, че е претендирано, поради което моли същото да бъде редуцирано до размера отговарящ на Наредба № 1 от 9. 07. 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и по преценка на съда с оглед фактическата и правна сложност на делото.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че обжалваният съдебен акт е неправилен, като краен резултат, по отношение на който е налице едно от релевираните касационни основания за отмяна по чл....