Производството е по реда на чл. 208 -228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от Изпълнителния директор на Национална агенция по приходите (НАП) срещу решение № 580 от 21. 07. 2015 г., постановено по административно дело № 43/2015 г. от Административен съд София-област, с което са отменени негови заповеди № ЗЦУ 1639/19. 12. 2014 г. за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение” и № 1233/19. 12. 2014 г. за прекратяване на служебно правоотношение. По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено при неправилно приложение на закона, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което обжалваните от него пред първоинстанционния съд заповеди бъдат отменени. Претендират присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Конкретни доводи са развити в подкрепа на доводите за необоснованост и неправилно приложение на закона.

Ответникът по касационната жалба – С. М. У., лично и чрез процесуален представител, както и в представени по делото писмени отговор и бележки оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на направените деловодни разноски.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения:

С обжалваното решение първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт за налагане на дисциплинарно наказание е издаден от компетентен орган, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила, но при допуснати нарушения на предвидената от закона изисквания за форма на акта,...