Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция на „ОДОП” [населено място] против решение № 307/21. 07. 2015 г., постановено по адм. д. № 377/2015 г. по описа на Административен съд-В. Т. С обжалваното решение е отменен Ревизионен акт № Р-06-140181-091-001/24. 02. 2015 г. на орган по приходите при ТД на НАП–[населено място], потвърден в обжалваната му част с Решение № 214/14. 05. 2015 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” /ОДОП/ – [населено място], с който на [фирма] са определени задължения по ЗКПО - корпоративен данък за внасяне за 2008 г. общо в размер на 8540. 63 лева и лихви в размер на 5736. 52 лева, в резултат на непризнаване право на преотстъпване на основание чл. 167, ал. 1 от ЗКПО.

Касаторът твърди, че решението е неправилно, необосновано и постановено при съществени нарушения на материалния и процесуалния закон отм. енително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Моли да бъде отменено решението на Административен съд–В. Т и вместо него бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата на дружеството, като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касация – [фирма], чрез управителя П. И., в писмена защита, излага съображения за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на предявеното касационно основание и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество тя е неоснователна.

За да постанови атакуваното решение, съдът е приел за установено следното:

От [фирма] е подадена ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2008 година, като...