Производството е по гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.
Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - П. срещу решение № 2247/17. 11. 2015 г. на Административен съд Пловдив по адм. д. № 1085 по описа за 2014 г., с което е отменен ревизионен акт № 161304185/11. 11. 2013 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП П.. Доводите на касатора са за неправилност на решението заради противоречието му с материалния закон. При съгласието му със съда за дължимото третиране на порцесните сделки като вътреобщностно придобиване, а не като тристранни операции, с последиците за дължим ДДС от получателя, възражението му е срещу признаването на правото на приспадане на начисления данък с позоваване на разпоредбата на чл. 73а ЗДДС. Според касационния жалбоподател съдът не е изследвал дали са изпълнени изискванията за правото на приспадане и в частност използването на полученото за извършване на последващи облагаеми доставки. Иска отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на оспорването срещу РА. Претендира деловодни разноски.
Ответникът по касация – [фирма] изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Иска присъждане на разноските за касационното содебно производство.
Заключението на прокурора е за неоснователност на жалбата.
След обсъждане на касационните доводи и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното:
С оспорения пред АС Пловдив ревизионен акт са установени в тежест на [фирма] задължения за ДДС в общ размер 1 431 287. 28 лева и за закъснителна лихва в размер 367 012. 04 лева. Източник на задълженията за косвения данък е доначисляването на основание чл. 86, ал. 1 във вр. с чл. 84 ЗДДС на ДДС в данъчни периоди м. 03 до м. 06. 2011 г. за декларирани от РЛ доставки на стоки като посредник в тристранна операция с място на изпълнение на територията на...