Производството е по реда на чл. 208 -228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба, подадена от [фирма] срещу решение № 1042 от 12. 06. 2015 г., постановено по административно дело № 531/2015 г. от Административен съд Бургас, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № РД-19/17. 02. 2015 г. на Директора на РИОСВ Б.. По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост се иска отмяната му.
Ответникът по касационната жалба – Директорът на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) Б. не взема становище по жалбата.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна, поради следните съображения:
С обжалваното решение първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила и в съответствие на материалния закон и неговата цел.
За да постанови този резултат Административен съд Бургас приема, че принудителната административна мярка - спиране на производствената дейност на водогреен скарен котел тип SZL14-1. 01/115/45-Т с номинална входяща топлинна мощност 17, 72 MW, за производство на топлинна енергия чрез оползотворяване на биомаса – дървесен чипс, находящ се в [населено място], кв.Лозово, собственост на жалбоподателя, наложена на основание чл. 158, т. 3 и т. 4 и чл. 159, ал. 2 от ЗООС (ЗАКОН ЗЗД ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА), констативен протокол № 008001/К-2-7/13. 02. 2015 г. и сигнал с вх. № 1097/12. 02. 2015 г. на ТД на ДАНС Б. е наложена в съответствие с приложимите материалноправни норми. Този извод е обоснован с факта, че при извършените е установено, че при извършените контролни проверки е установено, че на производствената площадка на оператора [фирма] е монтиран нов водогреен котел, който не е описан като емисионен точков източник в издаденото му комплексно разрешително № 33/2007г. Съдът приема, че с това е нарушена т. 9. 2 от същото, в която е предвидено, че не се допуска наличие или експлоатация на други точкови източници на емисии в атмосферния въздух, извън посочените в него.Освен това приема, че в случая с това е осъществена хипотезата на § 1, т. 40 от ДР на ЗООС, тъй като наличието на този котел, извън посочените в разрешителното води до извод за разширяване на дейността, което е промяна на производствената дейност, което може да окаже негативно въздействие върху околната среда. Решението е неправилно.
От приложените към делото доказателства се установява, че с решение № 33/ 03. 04. 2007 г. на Министъра на околната среда и водите е актуализирано комплексното разрешително на [фирма] за изграждане и експлоатация на промишлена инсталация и съоръжения по приложение № 4 ЗООС, като е увеличена мощността на горивната инсталация от 372, 16 MW на 390, 74 MW, при условията на комплексното разрешително. Съгласно условия № 4. 1 притежателят на разрешението може да увеличава производствения капацитет на горивната инсталация единствено след преразглеждане на действащото такова в съответствие с изискванията на ЗООС. Съгласно условие № 9. 2 „Емисии от точкови източници” дебитът на технологичните и вентилационните газове на посочените точкови източници не трябва да превишава определените в съответните таблици стойности и нито една от посочените емисии в атмосферата не трябва да надвишава емисионните норми, определени в таблица 9. 2.1. 1, 2. 1.2 като не се допуска наличие или експлоатация на други точкови източници на емисии в атмосферния въздух.
Не е спорно между страните, че в случая е установено наличие на точков източник, извън изброените в таблица 9. 1.3. 1 емисионни точки, към които има по един брой катализатор – описания в процесната заповед - водогреен скарен котел тип SZL14-1. 01/115/45-Т с номинална входяща топлинна мощност 17, 72 MW, за производство на топлинна енергия чрез оползотворяване на биомаса – дървесен чипс.
С обжалваната пред АС Бургас заповед е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) – спиране производствената дейност на този котел. Като правно основание за налагането й административният орган сочи разпоредбите на чл. 158, т. 3 и т. 4 и чл. 159, ал. 2 ЗООС и констативен протокол № 008001/К-2-7/13. 02. 2015 г. и сигнал на ТД на ДАНС. Като фактическо основание органът сочи, че при извършената на 13. 02. 2015 г. проверка е установено функционирането на посочения котел, който не е описан в комплексното разрешително като емисионен точков източник и експлоатацията му е в нарушение на условие 9. 2 „Емисии от точкови източници”. От приложения констативен протокол № 008001/К-2-7 съставен от служители в дирекция КОС на РИОСВ Б. при извършена проверка на 13. 02. 2015 г. се установява, че по повод сигнал от МОСВ с вх. № 1097/12. 02. 2015 г. е констатирано, че в момента на проверката функционира водогреен котел за производство на топлинна енергия чрез оползотворяване на биомаса – дървесен чипс с номинална мощност 17, 72 MW, който не е включен в комплексното разрешително, а в момента обектът е в процедура по издаване на актуализирано комплексно разрешително, при което експлоатацията му е в нарушение на условия 9. 2 от комплексното разрешително. Установени са фактите, че същият е използван периодично от 08. 12. 2014 г., като са посочени разходите за гориво по месеци, както и че в момента проверката моментното натоварване по произведена топлина е 4, 95 MW при номинални 14 MW.
В протокол за изпитване № 03-0099 от 17. 02. 2015 г. за вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух от неподвижни източници от [фирма] – котел за изгаряне на биомаса са посочени констатираните емисии на NOx, CO, SO и прах. При това обаче липсват констатации, че същите са над допустимите норми, както и такива, че е налице нарушение, което да е довело до аварийна или бедствена ситуация или да е възникнала непосредствена опасност за замърсяване или увреждане на околната среда и за здравето на хората, както и за настъпили вредни последици.
При така установените факти следва извод, че в случая безспорно е налице нарушение на условие 9. 2 от комплексно разрешително № 33/2007г. от страна [фирма], тъй като е допуснато наличие на точков източник на емисии в атмосферния въздух, извън посочените в таблица 9. 1.3. 1, което представлява нарушение по чл. 125 ЗООС, за което в ЗООС са предвидени съответни административни наказания. Липсват доказателства, а и твърдения на административния орган, че в случая с това е осъществена една от следните хипотези: 1. аварийна ситуация, предизвикани от действия или бездействия на собственици или ползватели на обекти и територии; 2. бедствена ситуация; 3. възникване на непосредствена опасност за замърсяване или увреждане на околната среда или за увреждане на здравето или имуществото на хората и 4. предотвратяване или преустановяване на административни нарушения, свързани с опазването на околната среда, както и предотвратяване и/или отстраняване на вредните последици от тези нарушения. Посочените хипотези, предвидени в разпоредбата на чл. 158 ЗООС дават възможност за налагане на ПАМ по реда на този закон. При това доколкото ПАМ е наложена при липсата на мотиви в заповедта за констатирано наличие на която и да е от предпоставките по чл. 158 ЗООС, настоящият състав намира, че в случая същата е наложена в нарушение на цитираната разпоредба. При липсата на посочени фактически основания, въз основа на които може да бъде изведен извод за наличие на посочените в заповедта предпоставки по чл. 158 т. 3 и т. 4 ЗООС, а именно възникнала непосредствена опасност за замърсяване или увреждане на околната среда или за увреждане на здравето или имуществото на хората и при липсата на вредни последици за околната среда, обуславящи необходимост от преустановяване на административното нарушение е налице нарушение на изискванията за форма на акта по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК.
Първоинстанционният съд приемайки, че в случая актът е постановен в предвидената от закона форма и в съответствие с материалния закон е постановил неправилно решение, при което същото следва да бъде отменено като незаконосъобразно и вместо него следва да бъде постановено ново, с което обжалваната заповед № РД-19/17. 02. 2015 г. на Директора на РИОСВ – Б. следва да бъде отменена като незаконосъобразна.
По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1042 от 12. 06. 2015 г., постановено по административно дело № 531/2015 г. от Административен съд Бургас и ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ заповед № РД-19/17. 02. 2015 г. на Директора на РИОСВ – Б. като незаконосъобразна. Решението е окончателно.