Производството е по гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – С. срещу решение № 4725/04. 07. 2016г. на Административен съд София-град /АССГ/ по адм. д. № 5773 по описа за 2014 г., с което е прогласена нищожността на ревизионен акт № 011308673/11. 02. 2014 година, издаден от органи по приходите при ТД на НАП – С.. Касаторът инвокира оплаквания за неправилност на решението заради противоречие с материалния закон. Оспорва се решаващите изводи на първостепенния съд за нищожност на РА с позоваване на разпоредбите на чл. 119 от ДОПК и § 35, ал. 1 от ПЗР на ДОПК за определяне на компетентните да издадат конкретния РА орган/органи по приходите. Настоява, че РА е издаден при повторна ревизия, като заповедта за възлагане на ревизията е постановена след 01. 01. 2013 г., поради което не иде реч за висящо към тази дата ревизионно производство; при новият ред за провеждането на ревизии определянето на компетентния орган се извършвало на по-ранен етап – с издаването на ЗВР; като значим за валидността на РА сочи фактът на принадлежността на издалите акта органи по приходите към тези по чл. 119, ал. 2 ДОПК в актуалната редакция. Иска отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на жалбата срещу РА. Претендира деловодни разноски.

Ответникът по касация [фирма] отрича основателността на касационната жалба. Иска присъждане на деловодни разноски.

Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата.

Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, настоящият съставна Върховния административен съд прие за установено следното:

Пред АССГ е оспорен ревизионен акт № 011308673/11. 02. 2014 година, издаден от възложителя на ревизията и ръководителя на ревизионния екип. С РА са установени в тежест на [фирма] допълнителни задължения за ДДДС и за закъснителна лихва заради отказ да се признае право на приспадане на данъчен кредит в общ размер 530 712. 51 лева, упражнено в данъчни периоди м. 01 и 02. 2011 г.

Утежняващият акт е издаден в повторно ревизионно производство, след като с решение № 1831/30. 07. 2012 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ – С. е прогласена частична нищожност и частично е отменен предходен РА № 23-1106573/23. 12. 2011 г. и е продължило със ЗВР № 1302928/03. 04. 2013 г. Предходната ревизия е възложена със ЗВР № 1100957/25. 01. 2011 г.

За да прогласи нищожността на РА в обжалваната част, административният съд е приел, че той е издаден от некомпетентни органи по приходите. Позовавайки се на разпоредбата на § 35, ал. 1 от ПЗР към ЗИДДОПК е обосновал извод за приложимост на досегашния процесуален ред за заварените към 01. 01. 2013 г. ревизионни производства. Според него висящо към тази даата е и приключилото с оспорения пред него РА производство, тъй като с отмяната на първоначалния РА не започва нова ревизия. В редакцията на чл. 119, ал. 2 ДОПК до новелата му в ДВ бр. 82/2012 г. РА е следвало да се издаде от орган по приходите, определен от органа възложил ревизията, а не както е сторено в случая от органа възложил ревизията и нейния ръководител.

Касационната жалба на ДДОДОП – С. е неоснователна.

Дължимо и съобразено с процесуалния закон е разбирането, че след разпоредена в съответствие с чл. 155, ал. 4 от ДОПК при оспорването по административен ред отмяна на РА /или прогласяване на нищожността му/ и връщане на преписката на органа възложил ревизията не започва ново ревизионно производство, а се съхранява висящността на вече образуваното. Аргументи за това схващане могат да се намерят в разпоредбата на чл. 155, ал. 6 от ДОПК, според която производството по издаване на новия РА започва от незаконосъобразното действие, послужило като основание за отмяна на РА. То съответства и на принципа за движение на процеса напред. Връщането на преписката на органа възложил ревизията не заличава ефекта на вече извършените административнопроизводствени действия.

Затова и следва да се сподели разбирането на първостепенния съд, че приключилото с процесния РА административно производство е висящо към 01. 01. 2013 г. С разпоредбата на § 35, ал. 1 от ПЗР на ЗИДДОПК за него е изключено несъщинското обратно действие на новелата на кодекса от ДВ бр. 82/26. 10. 2012 г., в сила от 01. 01. 2013 г., за заварените висящи ревизионни производства. По приложимата от преди новелата редакция на чл. 119, ал. 2 от ДОПК РА се издава от орган по приходите, определен със заповед от органа възложил ревизията. В случая РА е издаден при съобразяване на променената редакция на разпоредбата от органа възложил ревизията и ръководителя на равизията. Издаденият при липса на материална компетентност административен акт е нищожен.

Не се основава на закона касационният довод за определянето на компетентния да издаде РА орган на по-ранен етап с издаването на ЗВР, доколкото с тази заповед се сочи ръководителя на ревизията, а той заедно с възложилия я орган по приходите са оправомощени да издадат РА според актуалната редакция на чл. 119, ал. 2 ДОПК. Този довод е опит да се компилират действащите в различни периоди от време правни норми, за да се обоснове компетентността на издателите на РА, като условие за валидността му. Обратно на поддържаното от касатора, посочването на ръководителя на ревизията в ЗВР и участието на този орган в състава по чл. 119, ал. 2 ДОПК /ред. след 01. 01. 2013 г./ за издаването на РА, не се приравнява на определянето на компетентния орган по предходната редакция на чл. 119, ал. 2 ДОПК. Според отменената уредба не е задължително натовареният с издаването на РА орган по приходите да е участвал в извършването на ревизията /арг. от чл. 119, ал. 3 ДОПК в ред. до 01. 01. 2013 г./, а и издаването на РА е всякога еднолично. По действащите правила актът се издава от състав от двама органи по приходите. Отликата в броя на компетентните органи и в механизма на определянето им, изключва изначално „адаптирането“ на новата уредба към старата за аргументиране на тезата за правомощията на състава от органи по приходите по чл. 119, ал. 2 ДОПК да издадат РА, за който е приложим преходния режим. Неотносим поради това е и доводът за качеството „орган по приходите, възложил ревизията“ или „орган по приходите, определен от териториалния директор на възлага ревизии“ на участвалото в издаването на конкретния акт длъжностно лице.

Правомощието на административния съд да обяви нищожността на РА, като го стори и при липса на нарочно искане на жалбоподателя, следва от правилата на чл. 168, ал. 2 и чл. 172, ал. 2 от АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК.Прогласяването на нищожността е било дължимо от първостепенния съд.

При този изход на спора на ответника по касация се дължат направените деловодни разноски за касационната съдебна инстанция в размер 2 400 лева.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4725/04. 07. 2016г. на Административен съд София-град /АССГ/ по адм. д. № 5773 по описа за 2014г.

ОСЪЖДА Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – С. да заплати на [фирма] деловодни разноски в размер 2 400 лева. Решението е окончателно.