Производството е по гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма], представено от управителя М. С., срещу решение № 4165/16. 06. 2015г. на Административен съд София-град /АССГ/ по адм. д. № 3319 по описа за 2014 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № 2121306051/24. 10. 2013 година, поправен с РА № 1366867/04. 12. 2013 г., издадени от орган по приходите при ТД на НАП С.. Инвокират се оплаквания за неправилност на решението заради противоречие с материалния закон, съществените процесуални правила и необоснованост. С допълнителна молба се обосновава нищожност на РА с позоваване на разпоредбите на чл. 119 ДОПК и § 35, ал. 1 от ПЗР на ДОПК за определяне на компетентните да издадат конкретния РА орган/органи по приходите. Според касатора ревизионното производство е образувано след 01. 01. 2013 г., доколкото издадената преди таза дата ЗВР е връчена на 07. 01. 2013 г., а с факта на връчването се свързва образуването на ревизионното производство, което е определящо за приложимия процесуален ред за извършването на ревизията и за компетентността на участващите в производството органи по приходите. Иска отмяна на обжалваното решение /включително в частта за разноските/ и обявяване на нищожността на РА, а евентуално отмяната му. Претендира деловодни разноски.

Ответникът по касация – директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – С., чрез повереника си юрисконсулт Николова, отрича основателността на жалбата. Иска присъждане на разноските за касационното съдебно производство. Възразява против размера на адвокатското възнаграждение за процесуално представителство на касатора.

Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата.

Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, настоящият съставна Върховния административен съд прие за установено следното:

С оспорения пред АССГ ревизионен акт са установени в тежест на [фирма] публични задължения...