Производство по чл. 208 и сл. Административно-процесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 160 ал. 6 от Данъчно-осигурителни процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по касационна жалба, подадена от Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ [населено място] при Централното управление /ЦУ/ на Национална агенция по приходите /НАП/, против Решение № 1469/17. 07. 2015 г., постановено по административно дело № 3295/2014 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отменен ревизионен акт № 241401261/18. 07. 2014 г. и ревизионен акт № Р-1431152/02. 09. 2014 г. за поправка на ревизионен акт, издадени от органи по приходите при ТД на НАП [населено място], потвърден с Решение № 1125/07. 11. 2014 г. на директора на Дирекция "ОДОП" [населено място] при ЦУ на НАП и Дирекция "ОДОП" [населено място] при ЦУ на НАП е осъдена да заплати на Т. Г. П. сумата в размер на 1170 лева, представляваща разноски по делото.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на оспореното решение, като постановено в противоречие с материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че съдът е възприел фактите, установени от приходната администрация и залегнали в ревизионния акт, но спрямо тях неправилно е приложил материалния закон. Оспорват се правните изводи на съда относно покриване недостига на ревизираното лице със средства на съпруга. Иска се отмяна на съдебното решение, вместо което да бъде постановено друго, с което да се потвърди ревизионния акт. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.
Ответникът – Т. Г. П., чрез адв.. Р, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски за касационната инстанция.
Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, а по същество за неоснователна.
Предмет на съдебна проверка пред Административен съд – Пловдив е ревизионен акт № 241401261/18. 07. 2014 г. и ревизионен акт № Р-1431152/02. 09. 2014 г. за поправка на ревизионен акт, издадени от органи по приходите при ТД на НАП [населено място], потвърден с Решение № 1125/07. 11. 2014 г. на директора на Дирекция "ОДОП" [населено място] при ЦУ на НАП, с който на Т. Г. П. след проведена ревизия по особения ред на чл. 122 - 124а от ДОПК, са определени допълнително дължими суми за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за данъчен период 2012г. в размер на 2 823, 43 лева и лихва в размер на 348, 94 лева; вноски за ДОО за данъчен период 2012г. в размер на 1 681, 90 лева и лихва в размер на 207, 84 лева; здравно-осигурителни вноски за данъчен период 2012г. в размер на 1 489, 80 лева и лихва в размер на 184, 12 лева. Ревизията е проведена по особения ред, поради констатирано от органите по приходите несъответствие между доходите на лицето за ревизирания период и извършените от него разходи, което е квалифицирано като обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК.
За да постанови обжалваното решение на първо място съдът е приел, че РА е издаден в хода на надлежно възложена данъчна ревизия, при извършването, на която не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
За да отмени РА съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 48 ЗДДФЛ и е приел, че данък върху доходите на физическите лица представлява пряк данък и за разлика от косвените данъци, облагането се извършва на годишна основа, а не помесечно. Когато се определя данъчната основа по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК, като в процесния случай при установени предпоставки на чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК, т. е. превишение на разходите над приходите, данък също се определя на годишна данъчна основа, а не помесечно, както неправилно е прието в хода на ревизията. Факта, че ревизията е била проведена по особения ред на чл. 122 ДОПК, не променя определянето размера на данъка съобразно критериите в съответния материален закон, в случая това е чл. 48 ЗДДФЛ. Съдът е посочил, че тезата на приходните органи, че изчисляването помесечно било по-коректно не намира опора в закона и затова е незаконосъобразна. Изложил е доводи, че по този начин изчислението на данъчната основа включва субективния подход на приходните органи, те да извършват преценка, а определянето на данъчната основа е само въз основа на обективни данни, установени по делото и данъкът се определя само ако е налице превишение на разходите над приходите за финансовата година, а не отделно по месеци.
Съдът е обсъдил приетата в съдебното производство съдебно-счетоводна експертиза, съгласно която съпругът на ревизираното лице П. П. е разполагал с налични средства към края на периода, които са били достатъчни да компенсират недостига в паричния поток на неговата съпруга. С оглед на това е достигнал до извод, че съгласно паричният поток за 2012г. след извършената компенсация с налични парични средства в брой от съпруга на ревизираното лице, разходите на Т. П. не превишават получените от нея приходи.
Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно.
Въз основа на установената в съответствие със съдопоризводствените правила, фактическа обстановка по делото, съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи.
Спорът е свързан с правилно приложение на материалния закон, а именно допустимо ли е при установен моментен недостиг на парични средства, в рамките на финансовата година да се приеме, че този недостиг представлява укрити доходи за цялата година.
Настоящият състав намира, че законосъобразно съдът е приел, че приложимата материалноправна разпоредба изисква данъкът да се определя въз основа на доход придобит през годината, а не за определен месец или ден от годината. В този смисъл е и непротиворечивата практика на ВАС, а доводите на касатора в тази насока са неоснователни.
Съгласно разпоредбата на чл. 48 от ЗОДФЛ, съотношението между приходите и разходите следва да бъде определено на годишна база. В конкретния случай разходите, признати от приходните органи, превишават приходите на лицето на годишна база, което се установява от заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза.
Заключението на съдебно-счетоводната експертиза е прието, а само формално от страна на ответника е заявено ...” да не се кредитира”, без оспорване или поставяне на допълнителна задача на вещото лице, поради което правилно е кредитирано приетото по делото заключение на ССЕ. Съгласно чл. 32, ал. 1 от СК разходите за задоволяване на нужди на семейството се поемат от двамата съпрузи, поради което правилно съдът се е позовал на заключението по приетата съдебно-счетоводна експертиза, съгласно което съпругът на ревизираното лице П. П. във всички посочени варианти от експертизата към 31. 12. 2012 г. е разполагал с налични средства, чиито размер е бил напълно достатъчен да компенсира недостига в паричния поток на неговата съпруга. Приходните органи не спорят, че формирайки паричните потоци за 2012 г. на ревизираното лице и съпруга й, при съвпадение на периодите, даден недостиг на парични средства при единия съпруг следва да бъде покриван с налични парични средства от другия съпруг. Касационната инстанция намира, че този подход неоснователно не е приложен от приходната администрация и по отношение на недостига от средства в края на годината, поради което обосновано съдът е приел, че наличните средства на съпруга покриват недостига при ревизираното лице, следователно е оборена презумпцията на чл. 124, ал. 2 от ДОПК и не е налице основание за определяне на допълнителни задължения по ЗДДФЛ.
При така установеното за липса на несъответствие между декларирания и действителния годишен доход на ревизираното лице, не е налице и основание за определяне на допълнителни изравнителни вноски за ДОО, ЗО за 2012 г.
Предвид изложените мотиви и като съобрази, че оспореното съдебно решение не страда от пороците, посочени в касационната жалба, както и, че същото е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон, настоящият съдебен състав на ВАС, осмо отделение, намира че същото следва да бъде оставено в сила.
При този изход на делото, неоснователна се явява претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. От страна на ответника не са представени доказателства за реално извършени разноски в хода на настоящото производство, поради което такива не му се следват.
С оглед на гореизложеното и на основание, чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1469/17. 07. 2015 г., постановено по административно дело № 3295/2014 г. по описа на Административен съд - Пловдив. Решението не подлежи на обжалване.