Образувано е по касационна жалба на адв.Л. Н, в качеството й на процесуален представител на Ю. С. В., в качеството му на управител на [фирма], срещу решение № 1683 от 16. 03. 3015 г. по адм. дело № 9459 по описа за 2014 г. на административен съд – С. град.
В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на процесуалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора.
Ответната страна по касационната жалба – директорът на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” оспорва същата чрез процесуалния представител юрисконсулт Бояджиев. Претендира присъждане на съдебни разноски за касационната инстанция.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна.
Административният съд – С. град е бил сезиран с жалба срещу ревизионен акт № 2141401766 от 26. 05. 2014 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр.С., потвърден с решение № 1583 от 2. 09. 2014 г. на директора на дирекция „ОДОП”-гр.С.. Същият е издаден в резултат на осъществена ревизия по прилагането на ЗДДС за ревизирани данъчни периоди от 1. 03. 2011 г. до 30. 04. 2011 г. и от 1. 10. 2011 г. до 31. 10. 2011 г. С него на ревизираното дружество е отказано право на данъчен кредит в размер на 43 603. 00 лв. и е начислена лихва за забава в размер на 13 398. 86 лв.
В мотивите на съдения акт е изложена подробно фактическата обстановка по спора, обсъдени са събраните доказателства, включително и доказателствените средства – съдебно-счетоводна експертиза и е обоснован извод за законосъобразност на оспорения акт. Съдът е обсъдил и направените възражения в първоинстанционната жалба, които са идентични с тези в касационната жалба, независимо от разликата в предмета на съдебния контрол в двете съдебни инстанции.
По повод възражението за нищожност административният съд е направил извод, че е неоснователно. По делото не се спори, че ревизията е повторна в изпълнение на решение № 2175 от 14. 12. 2013 г. на директора на дирекция”ОДОП”-гр.С., като възлагането й, съответно и издаването на ревизионния акт е станало в изпълнение на приложимите чл. 118 и чл. 119 от ДОПК, последната норма в съответната редакция, действаща след 1. 01. 2013 г.
По повод материалната законосъобразност на оспорения акт съдът подробно е изложил съображения и относно прилагането на 70, ал. 5 от ЗДДС. Съдът правилно е преценил ангажираните доказателства по повод издадените три фактури от [фирма] с предмет на доставката „машина за огъване на тел”. Такава машина е собствена на ревизираното дружество, като е заведена като ДМА, използва се в неговата дейност и е произведена в РКитай. Прекият доставчик не е открит на адреса, като документите са му връчвани по реда на чл. 32 от ДОПК. По делото са представени договор от 1. 07. 2011 г. за доставка на машина за сгъване на тел, приемо-предавателен протокол, снимков материал на машина без идентификация. Такава липсва в представените частни документи, липсва и съпътстваща документация на доставката като търговски предложения, заявки, документи за произход и спецификация на същата, инструкции за експлоатация, гаранционна карта. Плащането е в брой, като издадените фискални бонове не са от регистрирано на името на доставчика фискално устройство. Няма данни кога е монтирана и от кога е в експлоатация. Административният орган е осъщестил проверка в Агенция „Митници”, като не се установява внос на такава машина от доставчика или ревизирания субект. Съдебният експерт не е проверявал счетоводството на прекия доставчик поради посочените по-горе обстоятелства.
При тези факти правилно съдът е приел, че след като доказателствената тежест е в лицето на адресата на ревизионния акт, същият е следвало да докаже материалноправните предпоставки за признаване на законосъобразно упражненото право на приспадане на данъчния кредит по обсъжданата доставка. Съответно правилно е направена корекция от ревизиращия орган и е определено задължението за ДДС и това за лихва за забава. По делото не е доказано конкретно доставката на посочената машина да е осъществена от така посочения пряк доставчик.
По повод издадените четири броя фактури с предмет „боядисване на рекламни стелажи, боядисване на метални крада, боядисване на рекламни глади, боядистване на куки”, издадени от [фирма] съдът е изложил аналогични мотиви относно установената фактическа обстановка. Прекият доставчик не е открит на декларирания адрес, документи са връчвани по реда на чл. 32 от ДОПК. От ревизирания субект е представен само договор от 1. 03. 2011 г. относно изработка и боядисване на метални изделия, приемо-предавателни протоколи, фискални бонове. В ревизионното производство е констатирано, че този доставчик няма наети лица за работа, не е подавал справка за изплатени възнаграждения на лица по граждански договори. Издаден му е ревизионен акт, в който изрично е посочено, че това дружество не е извършвало облагаеми доставки и е определена нулева данъчна основа по всички издадени фактури, включително и за ревизирания период по обсъжданата сега ревизия. Съдебният експерт също не е могъл да провери счетоводството на този доставчик.
По повод издадените две фактури от [фирма] с предмет на доставките „услуги по договор за рекламно обслужване” от 10. 11. 2010 г. са представени два договора, протоколи за поръчка, приемо-предавателни протоколи, банкови извлечения. Съдът подробно е анализирал събраните доказателства, както и тези от предходни доставчици ( [фирма] и [фирма]), понеже е твърдяно реализиране на доставките от подизпълнители. От съдебния експерт не се установява счетоводното третиране на доставките, понеже прекият доставчик не е открит. Правилно съдът е анализирал предмета на доставките с оглед на тяхната специфика и като се е позовал на практика на ВАС е посочил, че е необходимо да има категорични доказателства за реалното изработване и излъчване на рекламни клипове и банери именно от конкретното лице.
Направеното по-горе изложение е във връзка със служебното задължение на съда за преценяване приложението на материалния закон.
Както беше посочено по-горе, касаторът се позовава на допуснати нарушения на процесуалния закон, което според него се изразява в неправилната преценка на съда за допуснати нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на оспорения ревизионен акт. Те са свързани с уведомяването на ревизирания субект по електронен път на различен електронен адрес. А.тивният съд конкретно е обсъдил твърдяното и пред него нарушение, което се изразява в ограничаване на правото на защита, независимо от признанието на самия жалбоподател, че е бил уведомяван и е представял исканите доказателства, включително и е сключил споразумение по реда на чл. 156, ал. 7 от ДОПК с административния орган. Настоящият съдебен състав споделя съображенията на съда по повод упражненото право на защита, което е единственото касационно възражение. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила.
При този изход от делото на касатора не се следват съдебни разноски, а на ответната страна такива са присъдени в изпълнение на чл. 161, ал. 1 от ДОПК, в приложимата редакция.
Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1683 от 16. 03. 3015 г. по адм. дело № 9459 по описа за 2014 г. на административен съд – С. град.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.