Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на петнадесети февруари в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Б. Ц. ЧЛЕНОВЕ:СВИЛЕНА П. К. при секретар Ж. М. и с участието на прокурора Георги Христовизслуша докладваното от съдиятаТ. К. по адм. дело № 6672/2021

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационна жалба на „Сила груп БГ“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], със седалище: гр. Пещера, [адрес], подадена чрез упълномощен процесуален представител адв. Ч., срещу Решение № 190 от 05.03.2021 г., постановено по адм. дело № 685/2020 г. по описа на Административeн съд – Пазарджик /АС-Пазарджик/, погрешно посочен в решението като Административен съд-Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт /РА/ № Р-16001319005093-091-001/20.02.2020г., издаден от органи по приходите в Териториална дирекция /ТД/ на Национална агенция за приходите /НАП/ – гр.Пловдив, потвърден с Решение № 209 от 11.05.2020 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика”/„ОДОП“/ – Пловдив при Централно управление /ЦУ/ на НАП, и е осъдено юридическото лице за разноски.

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, съставляващo отменителнo касационнo основаниe по чл. 209, т. 3 от АПК. Излага аргументи, че в решението автоматично са пренесени/копирани/ изцяло и дословно всички неправилни констатации от РА. Подробни съображения са изложени в касационната жалба. Иска се отмяна на съдебния акт.

Ответникът – Директор на Дирекция ОДОП – Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрк. П., в писмена защита оспорва касационната жалба като неоснователна и иска оставяне на решението в сила. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер 920 лева за всяка инстанция.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, Осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и предявените отменителни основания, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол пред Административен съд – Пазарджик е законосъобразността на РА № Р-16001319005093-091-001/20.02.2020г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП –гр.Пловдив, потвърден с Решение № 209 от 11.05.2020 г. на директора на дирекция ОДОП – Пловдив при ЦУ на НАП, с който на „Сила груп БГ“ ЕООД допълнително са установени задължения за 2017 г. за корпоративен данък по ЗКПО в размер 10 911,00лв. и лихви 2 094,47лв. поради увеличение на счетоводния финансов резултат за 2017 г. на дружеството на основание чл. 26, т. 1 от ЗКПО със сумата в размер на 33 110 лева и на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО със сумата общо за 76 000 лева.

За да отхвърли жалбата съдът е приел, че оспореният РА е издаден от надлежно оправомощени органи по приходите, съобразно разпоредбата на чл. 119, ал. 2 от ДОПК и Тълкувателно решение № 5/13.12.2016 г. по тълк. дело № 10/2016 г. на ОСС на Първа и Втора колегия на ВАС.

От доказателствата по делото първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа обстановка:

Установено е, че през 2017 г. ревизираното дружество е осчетоводило по дебита на сметка 602 - разходи за външни услуги два превода общо в размер на 76 000 лева. Така „С. Г. БГ ЕООД е извършило превод на 30.10.2017 г. на сумата от 56 000 лева с основание „плащане по договор към „В. В. ЕООД. На 23.11.2017 г. е извършен авансов превод за сумата от 20 000 лева към „КIМ ТIНОМIR М0NOPROSORY IКЕ с основание „аванс по договор. Посочените суми участват при формиране на финансовия резултат за 2017г.

Относно извършения превод в размер на 56 000 лева от „С. Г. БГ ЕООД е представено копие на договор с „В. Б. ЕООД с ЕИК[ЕИК], като е установено, че авансът от 56 000 лева е преведен по сметка ВG70ВРВI79421022473401 на „В. В. ЕООД с ЕИК[ЕИК] . При ревизията от „С. Г. БГ ЕООД не са представени копия на самите платежни документи, копия на издадени фактури, протоколи за приемане на извършената услуга, има ли окончателно разплащане по фактурите и др. доказателства, че такава услуга е извършена, такива доказателства не са представени и в съдебно заседание, въпреки разяснената доказателствена тежест. При проверка в информационната система на НАП е установено, че в дневниците за продажби на „В. В. ЕООД с ЕИК[ЕИК] и „В. Б. ЕООД с ЕИК[ЕИК] няма вписани фактури, издадени към „С. Г. БГ ЕООД.

Относно извършения на 23.11.2017 г. превод - аванс по договор в размер на 20 000 лева към „КIМ ТIНОМIR МОNOPROSORY IКЕ с ЕИК [ЕИК] е констатирано, че е посочено същият да е по договор от 23.11.2017 г. за доставка и монтаж на мрежи и колове. По този договор и за извършения превод от ревизираното дружество не са представени копия на самите платежни документи, копия на издадени фактури, протоколи за приемане на извършената услуга, извършено ли е окончателно разплащане на извършената услуга и др. доказателства, че такава услуга е извършена. Такива доказателства не са представени и пред съда.

На основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО е извършено преобразуване в увеличение на финансовия резултат за 2017 г. общо в размер на 76 000 лева /56 000 лева и 20000 лева/.

Относно увеличението на финансовия резултат на основание чл. 26, т. 1 от ЗКПО за 2017 г. с 33 110 лева, е установено, че посочената сума е включена в счетоводните регистри на дружеството жалбоподател в сметка 602 - разходи за външни услуги въз основа на пет броя фактури, издадени от „Т. К. ЕООД с ЕИК[ЕИК], изброени в РД по №, дата и суми. Същите участват при формиране на финансовия резултат за 2017 г. Така изброените фактури не са представени при ревизията, представени са едва в хода на съдебно заседание, но не може да се установи предмета на доставката и дали същите са свързани с дейността на дружеството.

На основание чл. 26, т. 1 от ЗКПО за 2017 г. ревизиращите са преобразували счетоводният финансов резултат в увеличение с разходите, несвързани с дейността, по фактури, издадени от „Т. К. ЕООД общо за 33 110 лева, като от своя страна в хода на административния контрол ответникът е счел, че е на лице и основанието по чл. 26 т. 2 от ЗКПО за непризнаване на така осчетоводените разходи.

При тези фактически установявания съдът е стигнал до извод, че счетоводно сумата в размер на 56 000 лева и сумата от 20 000 лева не следва да бъдат признати за данъчни цели. Съдът е анализирал разпоредбите на чл.10, ал.1 и чл.26, т.2 от ЗКПО, като е приел, че органите по приходите правилно на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО не са признали за данъчни цели отчетени разходи за външни услуги по извършен превод от „С. Г. БГ ЕООД към „В. В. ЕООД в размер на 56 000 лева и отчетени разходи за външни услуги по извършен превод от „С. Г. БГ“ към „КIМ ТIНОМIR М0NOPROSORY IКЕ“ за 20 000 лева, доколкото се установява документалната им обоснованост, по смисъла на посочената правна норма. бъдат отнесени в разходите за външни услуги, а следва да се отчитат по сметка доставчици по аванси, както правилно са възприели ревизионните органи. Допълнително е изложил и мотиви, че ако се възприеме тезата, че се касае до авансови плащания, то по смисъла на закона за счетоводство същите не са разход и не могат да участват при формиране на годишния финансов резултат, тъй като те се явяват единствено парични потоци и дават отражение само по сметки Банка/каса и Доставчици по аванси.

На следващо място относно увеличението на финансовия резултат на основание чл. 26, т. 1 от ЗКПО (допълнително посочено от ответника основание по чл. 26 т. 2 от ЗКПО) за 2017 г. с 33 110 лева, съдът е стигнал до извод, че с оглед изложените факти и обстоятелства, както и приетите по делото писмени доказателства, правилно административният орган е достигнал до извода, че за отчетените разходи на външни услуги не е доказано реалното изпълнение на стопански операции, което предполага наличието на разпоредбата на чл. 26, т. 2 от ЗКПО, според която не се признават за данъчни цели разходи, които не са документално обосновани по смисъла на този закон. Изготвената и приета експертиза не е установила противното, напротив изрично е експертното заключение, че ангажираните от оспорващия доказателства, не касаят спорните отношения.

Съобразявайки задължението си по чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият касационен състав преценява решението на административния съд като валидно и допустимо, като постановено в правораздавателната дейност на съда, от законен състав и при правилна преценка за допустимостта на съдебния контрол.

Решението е обосновано и правилно и не страда от релевираните и касационна жалба пороци по смисъла чл. 209, т. 3 от ДОПК.

Касационният съдебен състав изцяло споделя мотивите на първоинстанционното решение и препраща към тях на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК.

Основните възражения в касационната жалба са насочени към незаконосъобразно отказан данъчен кредит, което не е обвързано с предмета на делото.

От гледна точка признаването на разходите за данъчни цели – нормата на чл. 10, ал. 1 ЗКПО изисква те да са документално обосновани чрез първичен счетоводен документ, отразяващ вярно стопанската операция, което именно не се установи в хода на процеса.

Обосновано, с оглед фактически установеното по случая, съдът е приел за правилно приложена от страна на ревизиращите органи разпоредбата на чл.26, т.2 от ЗКПО за непризнаване за данъчни цели отчетени разходи за външни услуги по извършен превод от страна на дружеството - касатор към „В. В. ЕООД в размер на 56 000 лева, отчетени разходи за външни услуги по извършен превод от „С. Г. БГ ЕООД към „KIM TIHOMIR MОNOPROSORY IKE в размер 20 000 лева и с разходите по фактури, издадени от „Т. К. ЕООД общо за 33 110 лева, при липсата на каквито и да било ангажирани доказателства за осъществяването на отразените в тях стопански операции, т. е. при липсата на документална обоснованост на същите по смисъла на чл. 10 ал. 1 от ЗКПО.

Или правилно и в съответствие с приложимия материален закон е прието от първостепенния съд, че е на лице основанието по чл. 26 т. 2 от ЗКПО за коригиране на декларирания от дружеството финансов резултат за 2017 г. в посока увеличение със сумата в размер на общо на 109 110 лева и в резултат на това възникнало задължение за допълнителен корпоративен данък за внасяне с лихви за забава.

Необоснован е доводът в касационната жалба, че в решението автоматично са пренесени/копирани/ изцяло и дословно всички неправилни констатации от РА. В случая липсва съществено процесуално нарушение, поради правилното анализиране на установените факти от страна на съда и правилния краен резултат, до който е достигнал.

От изложеното следва да се приеме, че не са налице посочените от касатора касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила.

При този изход на спора и заявена претенция за това от ответника по касация на НАП (вид § 1 т. 6 от ДР на АПК) се следва присъждане на разноски за касационната инстанция под формата на юрисконсултско възнаграждение в размер на 920 лева, изчислено на основание чл.8, ал.1, т.4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 190 от 05.03.2021 г., постановено по адм. дело № 685/2020 г. по описа на Административeн съд – Пазарджик.

ОСЪЖДА „Сила груп БГ“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], със седалище: гр. Пещера, [адрес], да заплати на Националната агенция за приходите сумата от 920 /деветстотин и двадесет/ лева, юрисконсултско възнаграждение за касационното производство.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Бисерка Цанева

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ С. П. п/ Таня Комсалова