Производството е по реда на чл. 208 - 228 от АПК, във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по две касационни жалби, подадени от директора на дирекция "ОДОП" - [населено място] и от Г. М. Н. против Решение №1344 от15. 06. 2015 г., постановено по адм. д. № 3898/2014 г. по описа на Административен съд – Варна.

Дирекция "ОДОП" - [населено място] при ЦУ на НАП обжалва първоинстанционното решение в частта, отменяща Ревизионен акт /РА/ с № 081300900/27. 05. 2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП В., потвърден с Решение № 469/02. 09. 2013 г. на директора на дирекция ОДОП В., с който на Г. М. Н. са установени данъчни задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2008 г. в р-р на 6498, 09 лв. главница и лихви за забава в р-р на 2793, 95 лв., и съответно за 2009 г. - в р-р 50, 93 лв. главница и лихви за забава в р-р на 16, 15 лв., както и в частта, с която дирекция ОДОП В. е осъдена да заплати разноски по делото след компенсация в р-р на 53, 85 лв.

Г. М. Н. обжалва решението в частта, отхвърляща жалбата й срещу горепосочения РА в частта относно установени задължения за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2008г. в размер на 5946. 59 и лихви за забава в размер на 2328. 61лв. и за 2009г. в размера над 2684, 94 лева до 3374. 40 лева и съответните лихви за забава.

Касаторите релевират основания, регламентирани в чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост. По съображения, изложени в касационните жалби, се претендира отмяна на съдебното решение в неблагоприятните за касаторите части. Двете страни молят за присъждане на разноски.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на двете касационни жалби.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, обсъждайки допустимостта на касационните жалби, правилността на решението, на посочените основания и след служебна проверка по чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбите за процесуално допустими, а по същество съобрази следното:

Предмет на спора пред АДмС - В. е бил РА № Ревизионен акт № 081300900/27. 05. 201Зг., издаден от Д. К. К.- главен инспектор по приходите в ТД на НАП - [населено място], с който на Г. М. Н. са определени допълнително задължения за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ както следва: за данъчен период 2008г. в размер на 11913. 89лв. главница и 5122. 56лв. лихва и за отчетната 2009г. е определен данък върху общата годишна данъчна основа в размер на 3425. 33лв. главница и 1085. 47лв. лихва

За да обоснове формирания краен правен извод за частична неоснователност на жалбата, първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на допуснати нарушения на административно производствените правила. Мотивирал се е, че в хода на ревизионното производство както за 2008г., така и за 2009г., баланса на разполагаемите средства е формиран в нарушение на чл. 17 от ЗДДФЛ. Преизчислил е дължимия данък, като се е позовал на основното и допълнително заключение на ССЕ.

По касационната жалба на Дирекция "ОДОП" - [населено място]: Жалбата е неоснователна.

Настоящият касационен състав намира решението в частта, отменяща определените с РА задължения за правилно. Както и друг път Върховният административен съд е отблязвал в практиката си, ЗДДФЛ не предвижда месечна облагаема основа, а само годишна такава, поради което като е приел, че хипотезата на чл. 122, ал. 1 от ДОПК касае целият данъчен период, предвиден в приложимия материален закон, а не констатирано несъответствие към определени дати преди края на съответната календарна година, първоинстанционният съд е формирал обосновани и законосъобразни правни изводи. Видно от приетото заключение по основната и допълнителна ССчЕ е видно, че за процесните години не е налице превишение на разходите над приходите към края на годината. Неправилно приходните органи са сборували отрицателни салда към съответен момент през годината и са получили съответен размер на отрицателно крайно салдо, тъй като е следвало да съпоставят общия размер на реализираните през годината приходи с общия размер на направените разходи към края на съответната година. Органът по приходите е следвало при установяване на началното салдо за 2008 година, да включи и парични средства, постъпили по сметка на съпруга на ревизираното лице. Приходите са формирани в условията на СИО и в ревизионния акт е извършено облагане въз основа на СИО. В ССчЕ по делото това е съобразено и съдът правилно е коригирал дължимият данък.

По жалбата на Г. Н. - жалбата е частично основателна.

Настоящият състав на ВАС, Осмо отделение преценява първоинстанционното решение като частично неправилно поради следните съображения: От документите по преписката е видно, че по време на ревизията приходният орган е формирал отрицателно салдо чрез сборуване на моментни месечни отрицателни разлики. Тази съпоставка между приходите и разходите на ревизираното лице помесечно, а не годишно, е неправилна и е в противоречие със законовите разпоредби. За да обоснове извода си за дължим данък за 2008 г. в размер на 5 415 лв. съдът се е позовал на Приложение №3 към допълнителното заключение на ССЕ (в колони „С. към дата” и „недостиг за облагане”), където вещото лице е определило салдото за 2008г. в размер на 108316. 69лв. чрез определяне и сумиране на моментни дневни салда и е посочило сума за облагане (недостиг) в размер на 108316. 69лв. (в режим на СИО), като за Г. Н. облагаемият доход (недостигът) е в размер на 54158. 35лв. (1/2 от 108316. 90лв.).Съдът незаконосъобразно е приел за данъчна основа това салдо, тъй като същото е определено от сумиране на моментни дневни салда. Видно от първите две колони на същото Приложение № 3, за 2008 г. не се установява превишаване на разходите над приходите. Същото е установено и по отношение ревизираната 2009 г. – Приложение № 2 към основното заключение. В тази му част решението следва да бъде отменено поради противоречие с материалния закон.

Основателно е оплакването в касационната жалба за липсата на мотиви в първоинстанционното решение относно неправилно определена цена на придобиване на недвижим имот, представляващ самостоятелен обект - апартамент А2, находящ се в [населено място], [улица], ет. 2 в размер на 56484. 02лв. Предвид обстоятелството, че настоящото касационно производство е на фаза втора касация, настоящият касационен състав следва да разгледа направените още в жалбата пред първоинстанционния съд съд възражения в тази насока. Цената на придобиване на имота е следната: / 131. 230 кв. м. жил. площ + 25. 74 кв. м. общи части + 20 кв. м.паркомясто+3. 77 кв. м.общи части/х 430. 42 лева = 180. 74 кв. м. х 430. 42 лева= 77794, 11 лева общо за двамата съпрузи. Цената за придобиване на имота за Н. е 77794. 11:2=38897. 06 лева. Оттук облагаемият доход за 2009 г., определен по формулата на чл. 33, ал. 7 от ЗДДФЛ, се равнява на сумата от 26849, 44 лева и дължимият данък като 10 % от ДО е за сумата от 2684, 94 лева. Следва първоинстанционното решение да бъде отменено в частта, с която е отхвърлена жалбата срещу РА в частта на определеното задължение за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за сумата над 2684, 94 лева до пълния размер от 3374, 40 лева, тъй като не е установено отрицателно салдо за 2009 г. и съответно, облагаемият доход от продажба на недвижим имот се равнява вместо на сумата от 33744, 05 лева / според приетото в РА/ на сумата 26849, 44 лева, изчислена от съда съобразно данните по делото. В този смисъл е и Решение 7838/29. 06. 2015 г. по адм. дело № 8831/2014 г. на ВАС.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 222 АПК, Върховен административен съд, състав на Осмо отделение, РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение №1344 от15. 06. 2015 г., постановено по адм. д. № 3898/2014 г. по описа на Административен съд – Варна, в частта, в която е отхвърлена жалбата на Г. М.Н.Р акт № 081300900/27. 05. 2013г., издаден от Д. К. К.- главен инспектор по приходите в ТД на НАП - [населено място], потвърден с Решение № 469/02. 09. 201З г. на директора на дирекция ОДОП при ЦУ на НАП - [населено място], в частта в която на Г. М. Н. са установени задължения за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2008г. в размер на 5946. 59 и лихви за забава в размер на 2328. 61лв. и за 2009г. в размера над 2684, 94 лева до 3374. 40 лева и съответните лихви за забава, както и В ЧАСТТА на присъдените в полза на страните разноски, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Ревизионен акт № 081300900/27. 05. 2013г., издаден от Д. К. К.- главен инспектор по приходите в ТД на НАП - [населено място], потвърден с Решение № 469/02. 09. 201З г. на директора на дирекция ОДОП при ЦУ на НАП - [населено място], в частта, в която на Г. М. Н. са установени задължения за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2008г. в размер на 5946. 59 и лихви за забава в размер на 2328. 61лв. и за 2009г. в размера над 2684, 94 лева до 3374. 40 лева и съответните лихви за забава. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част.

ОСЪЖДА Дирекция "ОДОП" - [населено място] при ЦУ на НАП да заплати на Г. М. Н., разноски за двете инстанции в размер на 1301, 21 лева по компенсация. Решението не подлежи на обжалване.