Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на тринадесети октомври в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Р. В. ЧЛЕНОВЕ:Х. Б. В. Н. при секретар М. С. и с участието

на прокурора Момчил Тараланскиизслуша докладваното от председателяР. В. по адм. дело № 6713/2021

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 81 и сл. от Закона за опазване на околната среда /ЗООС/.

Образувано е по касационна жалба на директора на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) – Враца срещу решение № 2794 от 26.04.2021г. по адм. дело № 8265/2020г. на Административен съд - София - град.

В жалбата са наведени доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл.209, т. 3 от АПК. По подробно изложеното в касационната жалба се иска отмяна на решението и потвърждаване на административния акт. Алтернативно се иска намаляване размера на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство. Претендират се разноски за касационното производство.

Ответникът – „АРТМонбат”АД, чрез пълномощника си адвокат Г. Т. оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Претендира разноски за касационното производство.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за неправилно и счита, че следва да бъде отменено и административния акт оставен в сила.

Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна.

С процесното решение, предмет на касационен контрол за законосъобразност, първоинстанционният съд е отменил решение № ВР-6-П/2020 г. от 28.07.2020 г., издадено от директора на РИОСВ-Враца, върнал е делото като преписка на директора на Регионална инспекция по околната среда и водите - Враца за ново произнасяне, при спазване на дадените задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, и е присъдил разноски в размер на 11 150,00 лева. Съдът е приел, че при издаването му са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, от категорията на съществените, които са ограничили правото на защита на оспорващия и са препятствали възможността му адекватно да я организира. Приел е, че преди постановяване на решението дружеството не е било запознато с постъпилото отрицателно становище на ДПП В. Б. и не му е дадена възможност да вземе отношение по него. По този начин са нарушени императивните изисквания на чл. 34, ал. 4 и чл. 35 от АПК, доколкото страната в административното производство е била лишена от възможността да изложи съображения срещу отрицателното становище, съответно да защити правните си интереси в процедурата по извършване на ОВОС на инвестиционното си предложение. На следващо място съдът е приел, че административният орган е допуснал и друго процедурно нарушение като не е взел предвид обстоятелството, че към момента на издаване на оспорваното решение е била налице не приключила процедура за изключването на процесния имот от границите на ПП В. Б. което според съда има преюдициален характер. При това положение административният орган е следвало да приложи разпоредбата на чл. 54, т. 5 от АПК, императивно предвиждащ, че образуваното производство се спира при наличието на образувано друго административно или съдебно производство, когато издаването на акта не може да стане преди неговото приключване, какъвто е и настоящия случай. Решението е правилно.

Установено е от фактическа страна, че изпълнителния директор на „АРТМонбат”АД е подал уведомление, вх.№ОВОС-ЕО-65/11.03.2020г. за инвестиционно предложение „Изграждане на нова инсталация за производство на нано-структурирани карбонови добавки в УПИ V, кв. 848 с площ 3000 кв. м., с предназначение за производствени и складови дейности. Инвестиционното предложение касае Технологичния процес, предмет на ИП, включва процесите по получаване на газ LPG, приготвяне на суха прахообразна субстанция на нано карбон, диспергиране на суха субстанция от нано материал във вода, опаковане в промишлени опаковки на течния разтвор на нано добавките. Уведомлението е изпратено до директора на Природен пак „В. Б. . Той от своя страна със становище с вх. № ОВОС-ЕО-65-(4)/23.03.2020 г. е приел, че ИП е допустимо и не е в разрез с нормативните изисквания. Административният орган, в съответствие с разпоредбата на чл.4а от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда, е изискал становище от Басейнова дирекция за управление на водите „Дунавски район” с център „Плевен”. Дирекцията е уведомила РИОСВ – Враца, че инвестиционното предложение е допустимо спрямо целите за опазване на околната среда, заложени в ПУРБ 2016-2021 г., и програмата от мерки за намаляване на риска от наводнения. Няма да се окаже значително въздействие върху водите и водните екосистеми. С писмо № ОВОС-ЕО-65(9)/15.04.2020 г., РИОСВ – Враца е информирал възложителят, че инвестиционното положение попада в хипотезата на чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗООС във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 1 от НУРИОВОС, а именно – подлежи на процедура по преценяване необходимостта от извършването на оценка на въздействието на околната среда. Въпреки изпращането на документацията до директора на Регионална здравна инспекция – Враца (РЗИ – Враца) в законоустановения срок не е постъпило становище по отношение на степента на значимост на въздействието и риска за човешкото здраве. След извършена справка е установено, че имот с идентификатор 12259.848.11 е разделен на шест новообразувани имоти. С последващо писмо с вх. № ОВОС-ЕО-187(5)/17.07.2020 г. на РИОСВ – Враца, ДПП „В. Б. е потвърдил, че имота попада в зона VII – имоти, които са предложени за изключване от парка, за която не фигурира забрана за реализиране дейносттите свързани с ИП.

В писмо вх.№ ОВОС-ЕО-187/7/ от 27.07.2020 г. директорът на ДПП“В. Б. наред с друга инфорация във връзка с инвестиционното предложение, уведомява директора на РИОСВ-Враца, че „що се касае до факта, че зона VI.1.7. магазин Техномаркет- 8,5 ха, Зем.Т от з-ще Враца, в която попада новообразуван имот с идентификатор№ 12259.848.5 с площ от 9,999 дка, м.“Манастирски дол“ по Кадастралната карта на град Враца, предложена за изключване от територията на парка, съгласно Картата на проектно функционално зониране неразделна част от План аза управление, е инициирана преписка от Дирекция на Природен парк „В. Б. с писмо изх.№ 127/08.10.2012 г. до МОСВ, която не е приключила към настоящия момент“. По делото е приложено и писмо изх.№ ДПП04-00520/19.11.2020г. на Дирекцията на природния парк, вх.№ ОВОС-ЕО-187/16/19.11.2020г. на РИОСВ-Враца, в което се сочи…“9. Що се касае до процедурата за промяна в границите на парка в закона за защитените територии не е установен срок за извършване на промени в границите на защитените територии. В Писмо на МОСВ изх.№ 05-08-6392/21.10.2015г. е изразено становище, че за продължаване на процедурата по промяна на границите на ПП“В. Б. е необходим преглед за целесъобразността на предложените промени, за което ще бъдем уведомени своеврменно, което до момента не е направено“ Т.е. срока за промените в границите на парка до момента продължава повече от 8/осем/години“.

След преглед на документите по преписката инспекцията е констатирала, че имот с 12259.848.11 освен в зона VII, фигурира и в зона VI-Зона за сгради и съоръжения като при справка в Приложение I към плана е установено, че същият е включен и в таблица VI. 1 - +Урбанизирани центрове за отдих и туризъм, а съгласно т. 6 от валидните за тази зона общи режими от плана, в границите й се забранява изграждането на производствени и промишлени предприятия. Постъпило е писмо от ДПП В. Б. с което е потвърдено становището на инспекцията, с което е прието че имотът все още попада в зона VI, за която действа забраната, описана по-горе.

За изясняване на спорните факти е назначена и изготвена съдебно-техническа експертиза, от която се установява, че в текстовете и, табличните и графични приложения на ПУ ПП В. Б. фигурира имот с № 11 от масив 848 по КВС, който попада в границите на ПП. От него са образувани 6 поземлени имота като границите на този имот съвпадат с външните граници на новообразуваните. Според вещото лице, имот 12259.848.5 по КК на гр.Враца е един от шестте ПИ, и е част от имот със стар № 848. 11. по КВС на гр.Враца. Заповед № 1570/25.09.2019 г. на кмета на община Враца е одобрен ПУП-ИПРЗ, с който 12259.848.5, представляващ УПИ III по предходен план, се разделя на 3 нови УПИ като един от тях е УПИ V за производствени и складови дейности, който попада в границите на ПП В. Б. В заключението имотът се идентифицира като част от зона VI. 7 магазин Техномаркет, съгласно терминологията на ПУ на ПП В. Б. В заключение вещото лице достига до извода, че имотът попада в зона VI като забраните за тази зона са формално действащи по отношение на имота, предвид обстоятелството, че към настоящия момент не е приключила процедурата по изключването на имота от границите на защитената територия. Вещото лице потвърждава обстоятелството, че в писмо ДПП04-00384/19.11.2020г. на Дирекцията на природния парк уведомява РИОСВ, че по отношение на имот с идентификатор№ 12259.848.5 с площ от 9,999 дка, м.“Манастирски дол“ по Кадастралната карта на град Враца, е инициирана преписка от Дирекция на Природен парк „В. Б. с писмо изх.№ 127/08.10.2012 г. до МОСВ с предложение за изключване на имота от територията на парка, която не е приключила към настоящия момент.

Първоинстанционният съд е развил съображения, че при провеждане на процедурата по издаването на оспореното решение от директора на РИОСВ - Враца не е спазена разпоредбата на чл. 34, ал. 4 вр. чл. 35 АПК, доколкото страна в административното производство е била лишена от възможността да изложи съображения срещу отрицателното становище, съответно да защити правните си интереси в процедурата по извършване на ОВОС на инвестиционното си предложение. Касае се за неуведомяване на дружеството за извършените констатации от инспекзцията, както и за постъпилото писмо от ДПП В. Б. с което е потвърдено становището на инспекцията, с което е прието че имотът все още попада в зона VI, за която действа забраната за изграждането на производствени и промишлени предприятия. В случая административният орган не е спазил разпоредбата на чл.7, ал.5 от Наредба за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда, съгласно която компетентният орган информира писмено възложителя за провежданите и определените срокове по ал.2 и ал.4 консултации. Алинея втора предвижда консултации с дирекция на национален парк, както е в случая, и в каквато насока е разменена съответната документация между РИОСВ и ДПП В. Б. Тези процедурни пропуски правилно са преценени от първоинстанционният съд като съществени.

Първоинстанционният съд е направил правилен извод, че административният орган е направил и друго съществено нарушение на административнопроизводствените правила. В случая е налице друго административно производство - това за изключване на процесната територия от територията на парка. Това производство е инициирано по съответния ред от Дирекция на Природен парк „В. Б. с писмо изх.№ 127/08.10.2012 г. до МОСВ с предложение за изключване на имота от територията на парка, която не е приключила към настоящия момент. В случая това производство е преюдициално по отношение на настоящето производство. Административният орган е следвало да приложи разпоредбата на чл.54, ал.5 от АПК, като спре производството по инвестиционното предложение до приключване на производството по предложението за изключване на процесната територия от територията на парка. Непредприемането на действия в тази насока е довело до незаконосъобразност на атакувания административен акт. С оглед на изложеното се налага извод за отсъствие на наведените касационни основания за отмяна на обжалваното съдебно решение.

Неоснователно е и наведеното оплакване за прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение в полза на „АРТМонбат”АД, в размер на 10800,00/десет хиляди и осемстотин /лева с включено ДДС, за първоинтанционното производство. За заплащането на тази сума от страна на дружесвото са представени съответните доказателства - договор за предоставяне на правни услуги, фактура, списък на разноските. В първоинстанционното произвоство от страна на РИОСВ-гр.Враца не е направено възражение за прекомерност във връзка с претендираните разноски от страна на „АРТМонбат”АД. Освен това тази сума съответства на фактическата и правна сложност на делото.

Предвид изложеното, оспореното решение като обосновано, постановено при спазване разпоредбите на материалния закон и при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода от спора, неоснователно се явява предявеното от касатора искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение пред настоящата инстанция. Направеното искане за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника по чл. 78, ал. 5 от ГПК не следва да бъде уважено, предвид фактическата и правна сложност на делото. Ответната страна е представила договор за правна помощ и съдействие в който е договорено и платено възнаграждение в размер на 1600,00 лева. Съгласно чл. 143, ал. 3 от АПК когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, ответникът има право на разноски. В този размер се дължи и следва да се присъди съответното адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2794 от 26.04.2021г. по адм. дело № 8265/2020г. на Административен съд - София – град.

ОСЪЖДА Регионална инспекция на околната среда и водите – Враца да заплати на „АРТМонбат“ АД, с ЕИК[ЕИК], гр. София, бул. „Черни връх“ 32 А разноски за касационното производство в размер на 1 600,00 /хиляда и шестстотин/ лева.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Росен Василев

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Хайгухи Бодикян

/п/ Весела Николова