О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 138

София, 14.01.2026 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети декември, през две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател: М. П. Членове:М. Г. Н. И.

като изслуша докладваното от съдия Първанов ч. гр. д. №4806 по описа за 2025 год. на ІІІ г. о. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх.№20498/05.11.2025 г. на Р. Д. Д., [населено място], и частна жалба вх. №20600/07.11.2025 г. на Р. Д. Д., подадена чрез особения и представител адвокат Я. А., срещу определение №4734 от 21.10.2025 г. по гр. д. № 1924/2025 г. на Върховния касационен съд, II г. о., с което е оставена без разглеждане молба вх. №260139 от 12.03.2025 г. на жалбоподателката, за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т.1 и т. 2 ГПК на влязлото в сила решение № 1466 от 23.10.2015 г. по гр. д. №3810/2014 г. на Районен съд – Плевен и производството пред ВКС е прекратено.

Жалбоподателката излага доводи, че обжалваното определение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Моли за отмяната му и произнасяне по същество на подадената молба за отмяна.

Ответникът по частните жалби У. „Д-р Г. С.“ЕАД, [населено място], не е заявил становище.

За да остави подадената от Р. Д. молба без разглеждане, съдът е приел, че основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК са нововъзникнали обстоятелства (различен размер на осигурителната основа, респ. осигурителния й доход) и документи (справка и писмо), станали известни на молителката на 21.03.2016 г. Следователно към момента на подаване на молбата за отмяна – 12.03.2025 г., преклузивният тримесечен срок по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК, считано от узнаването на посоченото ново обстоятелство, респ. от възможността за снабдяване на писмено доказателство за същото, е изтекъл (преди около девет години). Молбата за отмяна е недопустима и на следващото поддържано основание по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение. Отмяна посоченото основание е допустима, когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на документ, на показания на свидетел, на заключение на вещо лице, върху които е основано решението, или престъпно действие на страната, на нейния представител, на член от състава на съда или на връчител във връзка с решаването на делото. За да са налице посочените основания за отмяна, е необходимо неистинността на документа и на показанията на свидетеля да бъде установена по надлежния ред. Този ред е влязла в сила присъда (респ. споразумение по наказателното дело), или влязло в сила решение по чл. 124, ал. 5 ГПК, когато наказателното преследване е изключено поради някоя от причините, уредени в НПК (т. 13 от ТР № 7 от 31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС и т. 3 от ТР № 5 от 14.11.2012 г. по тълк. дело № 5/2012 г. на ОСГТК на ВКС). Нито в първоначалната молба, подадена лично от молителката Р. Д., нито в допълнително представеното от назначения й процесуален представител изложение, се съдържат твърдения за установяване по надлежния ред на посочените в чл. 303, ал.1, т. 2 ГПК обстоятелства и към същите не са приложени влязла в сила присъда, споразумение или решение по чл. 124, ал. 5 ГПК, с които да е установена неистинност на представени пред РС - Плевен от работодателя документи или събрани в исковото производство свидетелски показания.

Частните жалби са допустими. Разгледани по същество, те са неоснователни.

Настоящият съдебен състав намира обжалваното определение за правилно. Допустимостта на извънинстанционното производство за отмяна на влязло в сила съдебно решение е предпоставена от релевиране от страна на молителя на надлежни твърдения за наличие на предвидените в чл. 303, ал. 1 ГПК основания за отмяна. По настоящото дело молителката се позовава на чл. 303, ал. 1, т.1 и т. 2 ГПК. Според разпоредбата на чл.303, ал.1, т.1 ГПК отмяна на влязло в сила решение може да се иска, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства, от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Според разпоредбата на чл.305, ал.1, т.1 ГПК молбата за отмяна трябва да се подаде в тримесечен срок от деня, в който в който на молителя е станало известно новото обстоятелство, или от деня, в който молителят е могъл да се снабди с новото писмено доказателство. В случая този срок е изтекъл. Основанието по чл.303, ал.1, т.2 ГПК предвижда да се иска отмяна, когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на документ, на показания на свидетел, на заключение на вещо лице, върху които е основано решението, или престъпно действие на страната, на нейния представител, на член от състава на съда или на връчител във връзка с решаването на делото. Разпоредбата изисква да е налице влязла в сила осъдителна присъда, споразумение по наказателно дело или решение по чл. 124, ал. 5 ГПК в хипотезите, когато наказателно производство не може да бъде образувано. В случая не се поддържа, че твърдяната неистинност е установена по посочения ред.

Мотивиран от гореизложеното, като намира жалбата за неоснователна, Върховен касационен съд, състав на Трето отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ В СИЛА определение №4734 от 21.10.2025 г. по гр. д. № 1924/2025 г. на Върховния касационен съд, II г. о.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.