Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на двадесети септември в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Д. Ч. ЧЛЕНОВЕ:Е. Д. К. С. при секретар М. Д. и с участието на прокурора Е. Д. докладваното от председателяД. Ч. по адм. дело № 6723/2021

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) )същото дело на АССГ и чл. 229 и сл. от АПК във връзка с чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), приложим на основание чл. 144 от ГПК.

Върховният административен съд е сезиран от изпълнителния директор на Агенция по вписванията (АВ) с касационна жалба срещу решение № 1397/08.03.2021 г., постановено по адм. д. № 11779/2019 г. по описа на Административен съд – София град (АССГ) и частна жалба против определение № 2751/16.04.2021 г., постановено по адм. д. № 11779/2019 г. по описа на АССГ.

Касаторът обжалва съдебното решение, като твърди, че е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания за отмяна по смисъла на чл.209, т.3 от АПК, поради което иска да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата на И. М. против негова Заповед №ЧР-01-1308/10.09.2019 г. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в касационната жалба. Претендира заплащане на разноски за двете съдебни инстанции.

С частната жалба се атакува определение, с което е отхвърлено искането на изпълнителния директор на АВ за изменение на съдебното решение в частта относно разноските, като се твърди, че присъдената сума на разноските е трябвало да бъде определена в по-малък размер, защото договореното адвокатско възнаграждение е прекомерно. Иска се отмяна на обжалваното определение и присъждане на разноски в размер, определен съобразно нормативния минимум за адвокатско възнаграждение. Съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в частната жалба. Не претендира разноски по този спор.

Ответната страна И. М. оспорва касационната и частната жалба по съображения в два отделни писмени отговора. Претендира заплащане на разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция само в отговора по касационната жалба.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност и на двете жалби.

Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната и частната жалба са подадени от надлежна страна, в срок и са процесуално допустими, а разгледани по същество са неоснователни по следните съображения:

С обжалваното решение №1397/08.03.2021 г., постановено по адм. д. № 11779/2019 г. по описа на АССГ е отменена Заповед № ЧР-01-1308/10.04.2019 г. на изпълнителния директор на АВ, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) е прекратено служебното правоотношение на И. М. за длъжността главен експерт в отдел „Анализ, методология и организация“ в Главна дирекция „Регистри“ при АВ. Административният съд приема, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган и в предвидената писмена форма, но в противоречие с материалния закон и неговата цел - основания по чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК. Първоинстанционният съд обосновава извод, че не е налице реално съкращение на длъжността „главен експерт“ в резултат на намален обем на работа или променени функции и задачи на отдела, както и че няма намаляване на общата щатна численост на отдела преди и след изменение на длъжностното разписание, в сила от 10.09.2019 г. Въз основа на всички събрани по делото доказателства, включително и заключение на вещо лице, решаващият съд приема, че една от съществуващите щатни бройки за длъжността „главен експерт“ е преобразувана в длъжност „главен юрисконсулт“ в същия отдел, но при запазване на други 2 щатни бройки за длъжността „главен експерт“, едната от които е била свободна, от което е обоснован извод, че дори и една бройка от длъжността „главен експерт“ в отдел „Анализ, методология и организация“ да е премахната от щатното разписание, тя е останала като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика. Длъжностните характеристики относно функциите и преките задължения на всички назначени служители на длъжността „главен експерт преди и след извършването на съкращението са идентични, което означава, че заеманата от И. М. позиция не се различава от тази, която е била свободна в този момент.

Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно.

Фактическата обстановка е правилно установена от решаващият съд и последователно е описана в логически издържани мотиви, които изцяло се споделят от касационната инстанция и не е необходимо подробното им преповтаряне по аргумент от чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК.

Обосновано въз основа на всички събрани по делото писмени доказателства АССГ е приел за установено, че на 01.06.2018 г. със Заповед №ЧР-01-629 на изпълнителния директор на АВ на основание чл. 82, ал. 1 от ЗДСл, И. М. е преназначена на длъжност главен експерт в отдел Анализ, методология и организация“ в ГД „Регистри“ при АВ, считано от датата на издаване на заповедта. Съгласно длъжностното разписание в сила от 01.06.2019 г. за длъжността „главен експерт“ в отдел „Анализ, методология и организация“, ГД „Регистри“ са предвидени 3 щатни бройки, като всичките са заети. С извършената промяна в длъжностните разписания в сила от 03.06.2019 г., 09.07.2019 г. и 17.07.2019 г. щатните бройки за тази длъжност остават непроменени. С. З. №РД-01-481/10.09.2019 г. на изпълнителния директор на АВ, считано от 10.09.2019 г. е съкратена една щатна бройка от длъжността „главен експерт“ в отдел „Анализ, методология и организация“ и е разкрита една щатна бройка за длъжността „главен юрисконсулт“ в същия отдел. С изменение на длъжностно разписание на Агенция по вписванията, в сила от 10.09.2019 г. щатните бройки за длъжността „главен експерт“ в отдел „Анализ, методология и организация“ са намалени от три на две. В оспорената пред АССГ заповед като основание за издаването й са посочени именно тази заповед и това длъжностно разписание.

При формиране на правните си изводи АССГ изрично се позовава на факта, че към датата на прекратяване служебното правоотношение на И. М. в отдел „Анализ, методология и организация“ са налице 4 вакантни длъжности, една от които е „главен експерт“, за която на 05.09.2019 г. е обявен конкурс за заемането й. Не е възможно да бъдат споделени доводите в касационната жалба, че тази вакантната бройка за длъжността „главен експерт“ в отдела се пази за служителката М. Б., която със заповед на изпълнителния директор на АВ от 21.08.2019 г. е преназначена от длъжността „главен експерт“ в отдел „Анализ, методология и организация“, ГД „Регистри“ на длъжност началник на отдел за срок от 4 години. От доказателствата по делото се установява по несъмнен начин, че на 05.09.2019 г. е обявен конкурса за заемане на длъжността „главен експерт“ в отдел „Анализ, методология и организация“, което е възможно само при наличие на свободна щатна бройка, наличието на каквато е констатирано и от вещото лице М. Н.-Георгиева. По изложените съображения касационната инстанция намира за обосновани фактическите установявания, направени от първата инстанция.

При тези фактически констатации изводите на решаващият съд за основателност на основания за оспорване по чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК са правилни и законосъобразни. С разпоредбата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, органът по назначаването може да прекрати служебното правоотношение в случай на съкращаване на длъжността. Предвид легалната дефиниция на чл. 2, ал. 1 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията на длъжност в администрацията, правилно административният съд е приел, че длъжността, заемана от И. М. не е премахната като нормативно определена позиция и система от функции, задължения и изисквания, а са намалени броя на длъжностите, които ще продължат да я изпълняват. Към момента на тази промяна една от позициите за длъжността „главен експерт“ в отдел „Анализ, методология и организация“, е била свободна и липсват твърдения и доказателства, че са променени отговорностите и функциите на отдела, чиято обща численост на персонала е запазена.

Настоящият съдебен състав изцяло подкрепя и извода на АССГ относно допуснатото противоречие с целта на закона. Обосновано административният съд е приел, несъответствие с целта на закона при упражнените при условията на оперативна самостоятелност правомощия на органа по назначаването като се прекратява служебното правоотношение с държавен служител с почти десетгодишен стаж в същата администрация при наличие на свободна щатна бройка за заеманата от него длъжност и непосредствено след това се назначава нов човек на същата позиция (незабавното преназначаване на новоназначения служител само подкрепя този извод, а не го опровергава, както се твърди в касационната жалба). Обосновано АССГ е мотивирал извод, че промените в структурата на администрацията не съответстват на целта на закона и на изискването за стабилитет на държавната служба.

Оплакването за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила не са конкретизирани и не се установя допуснати процесуални нарушения при разглеждане на спора пред АССГ, а доводите относно правното значение на чл. 17 от Вътрешните правила за организацията и дейността на отдел Човешки ресурси и протокол, дирекция Правно обслужване, човешки ресурси и деловодство не възможно да бъдат отнесени към съдържанието на обжалваното съдебно решение.

По изложените съображения касационната инстанция намира, че не са налице посочените в касационната жалба основания за отмяна на атакуваното съдебно решение. При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка относно валидността, допустимостта на съдебното решение и спазването на материалния закон, касационната инстанция намира, че решението е валидно, допустимо и при постановяването му е съобразен материалния закон. Предвид изложеното решението като правилно и обосновано, следва да бъде оставено в сила.

Съдебното решение е правилно и законосъобразно и в частта относно определените разноски в полза на И. М. в първоинстанционното производство общо в размер на 2500 лв., от които 500 лв. за възнаграждение за вещо лице. Претендираните разноски са включени в списък по чл. 80 от ГПК и извършването им е доказано с писмени доказателства. АССГ е обсъдил възражението за прекомерност на договореното и заплатено адвокатско възнаграждение и е приел, че е неоснователно. В обжалваното с частната жалба определение са изложени допълнителни мотиви относно фактическата и правна сложност на спора, въз основа на която решаващият съд е преценил, че възнаграждението за оказаната правна помощ и съдействие на И. М. по спора не е прекомерно. Касационната инстанция намира за правилна тази преценка с оглед извършените пред АССГ процесуални действия, процесуалната активност на страните по спора и обема на доказателствата, които са събрани. Неоснователно е искането да разноските да бъдат определени в стойността по чл. 8 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, защото договореното адвокатско възнаграждение над минималния размер не е прекомерно за осъществената правна помощ и съдействие по конкретното дело, неговия характер и тежест.

По изложените съображения обжалваното определение също трябва да бъде оставено в сила.

По водене на делото пред касационната инстанция И. М. е направила разноски в размер на 1000 лв., които с оглед изхода на спора и направеното искане, трябва да й бъдат възстановени от бюджета на касатора. Договореното и заплатено възнаграждение за един адвокат съответства на фактическата и правна сложност на спора и не следва да бъде намалявано.

По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №1397/08.03.2021 г., постановено по адм. дело №11779/2019 г. по описа на Административен съд - София град.

ОСТАВЯ В СИЛА определение № 2751/16.04.2021 г., постановено по адм. дело №11779/2019 г. по описа на Административен съд - София град.

ОСЪЖДА Агенция по вписванията с адрес гр. София, район „Слатина“, ул. „Е. Б. №20 да заплати на И. М., гр. София,[жк][жилищен адрес] чрез адв. Р. А. сумата от 1000 (хиляда) лева.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Донка Чакърова

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Емил Димитров

/п/ Камелия Стоянова