№ 504

София, 24 януари 2015година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б, първо наказателно отделение, в открито заседание на десети декември две хиляди четиринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН ТОМОВ

МИНА ТОПУЗОВА

при участието на секретаря: М. Н

и в присъствието на прокурора: К. К

изслуша докладваното от С. Е. В

касационно нох. дело №1713 по описа за 2014 година

Производството е за възобновяване на внохд.№812/2014 г. на Окръжен съд - гр.Варна и нохд.№1777/2014 г. на Районен съд - гр.Варна, образувано по искане на осъдения В. А. И..

В съдебно заседание искането, с доводи за съществени процесуални нарушения и нарушение на закона се поддържа от защитник.

Представителят на Върховната касационна прокуратура намира искането неоснователно, тъй като не са налични сочените касационни основания по чл. 348 ал. 1т. 1 и 2 НПК и са правилни изводите на инстанционните съдилища, че държаното от осъдения високорисково наркотично вещество, макар и малко като количество и стойност, се отличава с разнообразие и асортимент, което сочи на квалификация по чл. 354 а ал. 3 т. 1 НК.

Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното:

С решение от 15. 09. 2014 г. постановено по внохд.№812/2014 г. на Окръжен съд - гр.Варна е потвърдена присъда по нохд.№1777/2014 г. на Районен съд - гр.Варна, с която подсъдимия тогава В. А. И. е признат за виновен в това, че на 24. 01. 2014 г. в [населено място] без надлежно разрешително държал високорискови наркотични вещества-метамфетамин и марихуана, всичко на стойност 39, 79 лв.,поради което и на основание чл. 354 а ал. 3т. 1 НК и при условията на чл. 55 ал. 1т. 1 НК, е осъден на лишаване от свобода за срок от шест месеца, изтърпяването на което наказание на основание чл. 66 ал. 1 НК е отложено за срок от три години.На основание чл. 55 ал. 3 НК съдът не е наложил наказанието глоба.

ПО ИСКАНЕТО за възобновяване на осъдения И.:

Защитата на осъдения възразява, че „превратно са тълкувани доказателствата по делото...направените изводите по фактите са неправилни и неаргументирани.Оценката на доказателствения материал по никакъв начин не налага извода, касаещ квалификацията на деянието.Съдът не е изпълнил задължението си по чл. 339 ал. 2 НПК-да обсъди всички възражения на защитата...решението е без същински мотиви. Неправилно е приложен закона, защото вярната квалификация на извършеното е по чл. 354 а ал. 5 НК.

Доводите са неоснователни и това е така защото:

Производството пред първоинстанционния съд е протекло по реда на чл. 371 т. 2 НПК –подсъдимия тогава И., е признал фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил доказателства за тези обстоятелства да не се събират.Съдът е констатирал, че това признание се подкрепя от доказателствата по делото, приобщил е събраните на досъдебното производство такива, и правилно в мотивите се е позовал на тях.

В това производство - по Глава двадесет и седма НПК - „допустимата защита на подсъдимия остава ограничена в рамките на признатите фактически положения по обвинителния акт”(ТР№1/2009 г. на ОСНК т. 8.1).Очертаните в обвинителния акт фактически положения, по никакъв начин не сочат на маловажност на случая, а напротив – броя на пакетчетата и разнообразния асортимент на високорисковите наркотични вещества държани от осъдения, по скоро сочат на по тежка квалификация от приетата от обвинението.

Без основание е и оплакването за липса на мотиви към въззивното решение.Вярно е, че мотивите са малко пестеливи, но това се дължи на факта, че производството пред първоинстанционния съд, както бе посочено по горе е протекло по реда на Глава двадесет и седма НПК.Вярно е също, че въззивния съд подробно е посочил основанията, поради които не приема направените във въззивната жалба доводи.Възражението за „маловажност” на извършеното, е правен и пред двете инстанционни съдилища, и след като подробно е обсъдено, правилно е оставено без последици.

При правилно и безпротиворечиво установените факти и закона е приложен правилно.На инкриминираната дата и място, без съответно разрешително, осъдения И. е държал високорискови наркотични вещества и по този закон и осъден.

Наказанието на осъдения е определено при условията на чл. 55 ал. 1т. 1 НК, съобразена е и нормата на чл. 58 ал. 4 НК, и е достатъчно и справедливо.

По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира постановените присъда и решение при спазване на процесуалните правила и закона, а искането на осъдения И. за възобновяване изцяло неоснователно.

Ето защо и на основание чл. 426 НПК вр. с чл. 354 ал. 1т. 1 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения В. А. И. за възобновяване на нохд.№1777/2014 г. на Районен съд - гр.Варна и внохд.№812/2014 г. на Окръжен съд гр.Варна.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: