Производството е по реда на чл. 237, във връзка с чл. 239, т. 1 и т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по искане на В. Я. П. за отмяна на Решение № 7666 от 24. 06. 2016 г., постановено по адм. д. № 4224 г. по описа на Върховния административен съд (ВАС), четвърто отделение за 2016 г., с което е оставено в сила Решение № 68 от 08. 03. 2016 г., постановено по адм. д. № 28 по описа на Административен съд – Враца (АС - Враца) за 2016 г.

Молителят твърди наличие на основания за отмяна по чл. 239, т. 1 и т. 5 АПК. Позовава се на приложеното Свидетелство за съдимост с рег. № 5716 от 04. 07. 2016 г., което квалифицира като ново доказателство по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК. Твърди, че от него се установява релевантния за спора факт, че не е осъждан, а обстоятелствата досежно съдимостта му следвало да се преценяват във всяка фаза на производството. Основанието по чл. 239, т. 5 АПК мотивира с неуважаване на молбата му за отлагане на делото от тричленния състав поради внезапно негово заболяване и искането му за лично участие в процеса. Твърди, че неучастието му в съдебното заседание пред тричленния състав е довело до нарушаване на правото му на защита, което от своя страна се отразило на правилността на съдебното решение. Не му е дадена възможност да представи и писмена защита, въпреки изричното му искане в тази посока, а в мотивите на решението не са обсъдени изложените от него аргументи в представената такава, с което също било нарушено правото му на защита.

В съдебното заседание пред настоящия съд молителят се явява лично, поддържа искането за отмяна и иска неговото уважаване. В съответствие с предоставената му възможност представя писмена защита.

Ответната страна – Общинска избирателна комисия – М. (ОИК – М.), чрез председателя И. Ф., оспорва искането за отмяна в представено по делото писмено становище. Прави възражение по допустимостта на искането за отмяна на основание чл. 460 от Изборния кодекс (ИК), а при условията на евентуалност за неговата неоснователност, предвид което иска отхвърлянето му. Оспорва, че приложеното към искането за отмяна свидетелство за съдимост представлява ново доказателство по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК, тъй като към датата на постановяване на решението от тричленния състав на Върховния административен съд (24. 06. 2016 г.) П. е бил осъден за умишлено престъпление от общ характер на лишаване от свобода за срок от три месеца, като наказанието е било отложено по реда на чл. 66 от НК (НАКАЗАТЕЛЕН КОДЕКС) (НК) с тригодишен изпитателен срок. Намира за ирелевантен факта, че след постановяване на посоченото съдебно решение, на 01. 07. 2016 г. наказанието е изтърпяно и е последвала реабилитация. Оспорва и твърдението за наличие на основание за отмяна по чл. 239, т. 5 АПК, като се позовава на мотивите на тричленния състав, дали основание за неуважаване на искането на П. за отлагане на делото.

В съдебното заседание пред настоящия съд ответникът се представлява от председателя И. Ф., който от името на ОИК – М. оспорва искането за отмяна, а по същество иска отхвърлянето му.

Искането за отмяна е подадено от надлежна страна по смисъла на чл. 238, ал. 1 АПК и в срока по чл. 240 АПК. Доколкото настоящата хипотеза не попада в приложното поле по чл. 460 от Изборния кодекс, чието систематично място е в Раздел XI "Обжалване на резултатите от изборите", искането е процесуално допустимо и следва да бъде разгледано.

За да се произнесе по искането, настоящият петчленен състав на ВАС на Първа колегия приема за установено от фактическа страна следното:

С решението, чиято отмяна се иска, е оставено в сила Решение № 68 от 08. 03. 2016 г., постановено по адм. д. № 28 по описа на АС – Враца за 2016 г., с което е потвърдено Решение № 280-МИ от 12. 01. 2016 г. на ОИК – М., с което на основание чл. 42, ал. 3 от ЗМСМА (ЗАКОН ЗА МЕСТНОТО САМОУПРАВЛЕНИЕ И МЕСТНАТА АДМИНИСТРАЦИЯ) (ЗМСМА) са прекратени предсрочно пълномощията на В. Я. П. като кмет на [населено място], [община], считано от 12. 01. 2016 г.

Пред тричленния състав на Върховния административен съд е проведено едно съдебно заседание на 14. 06. 2016 г., в което е докладвана постъпилата на 13. 06. 2016 г. молба от П. за отлагане на делото поради внезапното му заболяване и желанието на лицето за лично участие в процеса предвид това, че не е упълномощавал адвокат, който да го представлява. Към молбата са представени писмени доказателства, че П. е болен – болничен лист и медицинско удостоверение, както и четири броя други медицински документи. Съдът е докладвал също така, че касационната жалба на П. е подадена от адвокат, като негов процесуален представител. Тричленният състав мотивирано е оставил без уважение направеното от П. искане за отлагане на делото. За да приеме, че не са налице всички предпоставки по чл. 139, ал. 1 АПК е съобразил, че от лицето е упълномощен адвокат пред административния съд, който да го представлява, без да е ограничена представителната му власт само за първоинстанционното производство. Отчел е също така, че именно този адвокат, като процесуален представител на П. е изготвил и подписал касационната жалба, по която е било образувано касационното производство. По тези съображения е дал ход на делото.

Установява се, че в производството пред АС – В. П е участвал лично и е бил представляван от адвокат К. К съгласно представено по това дело адвокатско пълномощно (л. 6, гръб). Видно от последното, представителната власт на адвоката не е изрично ограничена до представителство пред АС – Враца и съгласно чл. 34, ал. 4 от ГПК (Г. П. К.) (ГПК), във вр. с чл. 144 АПК пълномощното има сила до завършването на делото във всички инстанции щом не е уговорено друго. Предвид това не се приема за основателно направеното в представените писмени бележки по настоящото дело твърдение от П., че адвокат Колев бил упълномощен да го представлява само пред първата инстанция. Не са налице и доказателства, а и не се твърди от П., че пълномощията на този адвокат са оттеглени. Именно въз основа на посоченото пълномощно същият адвокат е подал касационната жалба, по която е образувано и съдебното производство пред тричленния състав на Върховния административен съд.

По делото пред АС - В. П е бил представляван и от адв. М. М, но представителната власт на този адвокат е била ограничена до представителство пред АС - Враца, видно от направеното в пълномощното вписване в тази насока.

С решението, чиято отмяна се иска е прието, че АС - Враца е извършил преценка на всички събрани по делото доказателства и релевантните доводи на страните, при което е основал решението си върху приетите за установени фактически обстоятелства, и постановил същото в съответствие с приложимия материален закон и неговата цел. Съдът се е позовал на чл. 42, ал. 1, т. 3 ЗМСМА (в приложимата към спорното решение на ОИК - М. редакция, преди изменението на разпоредбата по ДВ бр. 39/2016 г.), съгласно която пълномощията на кмет се прекратяват предсрочно при влизането в сила на присъда, с която му е наложено наказание "лишаване от свобода" за умишлено престъпление от общ характер. Взел е предвид, че пред състава на АС – Враца е била представена справка за съдимост с рег. № 9804/10. 10. 2015 г. на Централно бюро за съдимост при Министерство на правосъдието, от която е видно, че на П. е наложено наказание "лишаване от свобода" за умишлено престъпление от общ характер за срок от три месеца, за престъпление по чл. 339, ал. 1 НК, чието изпълнение е отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК за срок от три години. Това е дало основание на първоинстанционния съд да съобрази наличието на влязло в сила определение за одобряване на споразумение, видно от което заемащият длъжността кмет на [населено място] - П. е осъден за умишлено престъпление от общ характер на лишаване от свобода и липсата на реабилитация към момента на постановяване на оспореното пред него решение на ОИК - М.. В резултат на това преценката на първоинстанционния съд за наличието на материалноправните предпоставки за издаване на решението, при условията на чл. 42, ал. 1, т. 3 ЗМСМА, в приложимата към 12. 01. 2016 г. редакция е възприета и от касационната инстанция.

При така установеното от фактическа страна, настоящият петчленен състав на Първа колегия на Върховния административен съд намира, че искането за отмяна на влязло в сила Решение № 7666 от 24. 06. 2016 г., постановено по адм. д. № 4224 г. по описа на ВАС, четвърто отделение за 2016 г., с което е оставено в сила Решение № 68 от 08. 03. 2016 г., постановено по адм. д. № 28 по описа на АС – Враца за 2016 г., на сочените от П. правни основания – чл. 239, т. 1 и т. 5 АПК, се явява неоснователно.

Отмяната на влезли в сила съдебни актове по реда на Глава четиринадесета от АПК е извънинстанционен способ за защита. Той е приложим, когато влезлият в сила съдебен акт е неправилен поради наличие на някое от предвидените основания в чл. 239, т. 1 - 6 АПК.

Отмяната по чл. 239, т. 1 АПК е допустима, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства, които са от съществено значение за делото, но при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Новите писмени доказателства следва да са документи, установяващи факти, твърдени по времето на висящността на редовното производство, но останали недоказани поради обективна невъзможност на страната да се снабди с тях, а не поради нейна небрежност или процесуално нарушение на съда. Нови обстоятелства по смисъла на закона са факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти и които независимо, че са възникнали до приключване на устните състезания, не са включени във фактическия материал по делото, докато то е било висящо.

В настоящия случай молителят се позовава на свидетелство за съдимост от 04. 07. 2016 г., за което твърди, че установява относим факт – неосъждането му. Отразеният в това удостоверение факт, че не е осъждан обаче, както сам пояснява П. е настъпил след издаване на спорното решение на ОИК - М.. Фактът на осъждането на лицето не е бил спорен по делото и настъпилата реабилитация, която заличава осъждането и отменя за в бъдеще последиците, които законите свързват със самото осъждане, след постановяване на решението, чиято отмяна се иска от П., не е обстоятелство по чл. 239, т. 1 АПК. Предвид изложеното, представеното свидетелство за съдимост не е ново доказателство по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК, тъй като отразява новонастъпил след постановяване на решението, чиято отмяна се иска, факт. Поради това съществуването му не е било твърдяно в редовното производство и то се явява неотносимо за решаването на настоящия спор, доколкото не попада в хипотезата на посочената разпоредба.

По чл. 239, т. 5 АПК на отмяна подлежи актът, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани.

Предвид установеното по – горе от фактическа стана, не се констатира, да е налице твърдяното от П. основание за отмяна по чл. 239, т. 5 АПК – страната вследствие нарушаване на съответните правила да не е била надлежно представлявана. По – горе бяха описани и съобразени извършените от тричленния състав на Върховния административен съд процесуални действия. При това не може да бъде обоснован извод, че заключението му за липса на предпоставките за отлагане на делото, визирани в чл. 139, ал. 1 АПК, е направено в нарушение на процесуалното правило по тази разпоредба, довело до ограничаване правото на защита на П. и препятстване участието му в съдебното производство. Както се написа, П. е имал упълномощен процесуален представител по делото - адв.. К и доколкото не е твърдяна и установена невъзможност и за неговото явяване в съдебното заседание на 14. 06. 2016 г., не е имало основание за отлагане на делото.

Непредоставянето на П. на възможност за представяне на писмена защита от състава на Върховния административен съд също не води на извод за наличие на основание по чл. 239, т. 5 АПК. Предоставяне възможността за представяне на писмена защита по чл. 149, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК е изключение. Посочената разпоредба предоставя правото на съда да прецени, дали да предостави такава възможност или не и то само при фактическа и правна сложност на делото. Писмената защита следва да обективира това, което страната вече е изложила устно пред съда. Даването на възможност за по-точно обосноваване на съображенията й във връзка със спора и по-точно обосноваване на разбирането й по приложението на закона не променя характера на съдебните прения и не ги прави писмени. Даването на тази възможност не обезпечава такава за навеждане на нови доводи в изненада на противната страна. В писмената защита страните могат само да излагат становището си по фактическите и правни доводи, които вече са въведени в хода на производството, но не могат да въвеждат нови искания, възражения, да изтъкват нови факти или да представят нови доказателства. Предвид това, недаването на срок за представяне на писмена защита не може да бъде обсъждано като действие на съда, с което е нарушено правото на защита на П., респективно е препятствано участието му в производството. Наред с това, противно на твърдяното в искането за отмяна, съставът на Върховния административен съд е съобразил представената от П. на 20. 06. 2016 г. писмена защита, което се установява от изрично вписаното в решението, чиято отмяна се иска - на страница втора, абзац първи, изречение последно от него. По тези съображения, според настоящия петчленен състав на Първа колегия не се констатира и наличие на основание за отмяна по чл. 239, т. 5 АПК.

Предвид изложеното, искането на В. Я. П. за отмяна на Решение № 7666 от 24. 06. 2016 г., постановено по адм. д. № 4224 г. по описа на Върховния административен съд, четвърто отделение за 2016 г., с което е оставено в сила Решение № 68 от 08. 03. 2016 г., постановено по адм. д. № 28 по описа на АС – Враца за 2016 г., се явява неоснователно, тъй като не са налице твърдените основания по чл. 239, т. 1 и т. 5 АПК. По тази причина то следва да се отхвърли.

По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 1, предл. първо и ал. 3 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ искането на В. Я. П. за отмяна, на основание чл. 239, т. 1 и т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс, на Решение № 7666 от 24. 06. 2016 г., постановено по адм. д. № 4224 г. по описа на Върховния административен съд, четвърто отделение за 2016 г., с което е оставено в сила Решение № 68 от 08. 03. 2016 г., постановено по адм. д. № 28 по описа на Административен съд – Враца за 2016 г. Решението не подлежи на обжалване.