Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. чл. 211 от Закон за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/.
Образувано е по касационна жалба на Директора на Главна дирекция “Гранична полиция” - МВР срещу решение № 86/11. 06. 2015г., постановено по административно дело №111/2015г. по описа на Административен съд – Смолян. Наведени са доводи за неправилност на процесното решение, като постановено при неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в жалбата, обосноваващи посочените оплаквания, касаторът иска решението да бъде отменено, като вместо него да бъде постановено друго, с което да се отхвърли оспорването срещу постановения административен акт. Претендира присъждане на разноски, представляващи възнаграждение за юрисконсулт.
Ответната в производството страна – Д. С. М., чрез процесуален представител, оспорва основателността на касационната жалба. Иска оставяне в сила на първоинстанционното решение, но с мотиви различни от изложените. Претендира присъждане на разноски за заплатено възнаграждение за един адвокат.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. На първо място, обосновава извод, че решението с което е обявена нищожност на административната заповед е в нарушение на материалния закон и следва да бъде отменено. Като алтернативно становище поддържа, в случай, че касационната инстанция намери, че органът – издател на акта е компетентен, респ. не се приеме извода от процесното съдебно решение досежно компетентостта на министъра на вътрешните работи при налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание „уволнение“ по чл. 197, т. 6 от ЗМВР, решението на административния съд като правилно да бъде оставено в сила.
Върховният административен съд, състав на Пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.
С обжалваното решение, първоинстанционният съд обявява нищожността на Заповед №УРИ 3282з-813/02. 04. 2015 г. на Директора на Главна дирекция „Гранична полиция”, с която на Д. С. М. на длъжност старши полицай в ГКПП – „К. П. В." от ГПУ – [населено място] при РДГП - Смолян е наложено дисциплинарно наказание “уволнение“ и прекратено служебното правоотношение, като издадена от материално некомпетентен орган. Едновременно с това, първоинстанционният съд изследва и законосъобразността на оспорвания административен акт и приема деянието за изцяло доказано, при спазване на административно-производствените правила, правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта му.
Решението е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Първоинстанционният съд излага в съдебния акт две коренно противоположни и взаимноизключващи се тези, като от една страна прогласява нищожността на оспорената заповед, а от друга развива мотиви за нейната материална законосъобразност. В този си вид съдебният акт не дава възможност да се установи по несъмнен начин каква е била действителната воля на съда. При контрола за законосъобразност се преценява съответствието на административния акт със закона, докато при нищожността – тази преценка се свежда до извеждането на един много тежък порок, тежък до степен да направи невъзможно съществуването на акта като такъв.
Съгласно чл. 12 от ГПК съдът преценява всички доказателства по делото и доводите на страните по вътрешно убеждение, според чл. 235, ал. 2 ГПК съдът основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона, а според чл. 236, ал. 2 ГПК към решението си съдът излага мотиви, в които се посочват исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи на съда. Именно в мотивите на съдебното решение следва да бъдат изложени фактите и обстоятелствата, които съдът е приел за установени въз основа на преценката на всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение. Съобразно приетите за установени обстоятелства съдът следва да квалифицира фактите и да направи съответните правни изводи, които също следва да бъдат изложени в мотивите на решението. Обжалваното решение не отговаря на посочените процесуални изисквания за постановяването му.
Настоящата инстанция не споделя и извода, че заповедта е издадена от некомпетентен орган.
Нормата на чл. 37, ал. 1 от ЗМВР регламентира основните структури в министерството. Съгласно чл. 37, ал. 3 и 4 от с. з., устройството и дейността на структурите на МВР се уреждат с правилник, приет от Министерския съвет по предложение на министъра на вътрешните работи, като с правилника по ал. 3 могат да се създават и други структури и звена. Разпоредбата на чл. 204 от ЗМВР установява компетентността на органите при издаване на заповеди за налагане на дисциплинарни наказания в зависимост от техния вид и с оглед на заеманата от служителя длъжност. Всички ръководители на отделните структури, в рамките на основната, притежават компетентност на административно-наказващ орган, която не може да бъде ограничавана или стеснявана по усмотрение на съда. Видно от чл. 37, ал. 1, т. 1 от ЗМВР в правомощията на ГД „Гранична полиция” – МВР /РДГП/, като основна структура в МВР и по-точно в правомощията на директора на РДГП е налагането на наказания, съгласно нормата на чл. 204, т. 3 от ЗМВР. В същата норма е визирана възможността ръководителите на структурите по чл. 37 от ЗМВР да налагат всички наказания по чл. 197 от ЗМВР за служителите на младши изпълнителски длъжности. В чл. 142, ал. 1 от ЗМВР са посочени видовете длъжности, които могат да заемат държавните служители в МВР. От приложение 2Б т. 16 на утвърдения със заповед № 81213з-212 от 24. 02. 2015 г. на министъра – Класификатор за длъжностите в МВР, в редакцията към момента на издаване на обжалваната заповед, е видно, че заеманата от дисциплинарно наказания служител длъжност „старши полицай“ е вид младша изпълнителска, за която се изисква средно образование. Длъжностното наименование „старши полицай” съответства на специфичното наименование „младши инспектор”. Следователно по силата на чл. 204, т. 3 от ЗМВР, наказващият орган е разполагал с правомощие да налага оспореното наказание и обжалвания административен акт не страда от порока материална некомпетентност.
Гореизложеното и допуснатите от АС-Смолян процесуални нарушения по чл. 12, чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 от ГПК във вр. чл. 144 АПК са съществени и препятстват проверката относно приложението на материалния закон и обосноваността на решението. Липсата на мотиви, отговарящи на изискванията на процесуалния закон, лишава касационната инстанция от възможността да провери правилността на обжалвания акт, а решаването на спора по същество от касационния съд би лишило страните от възможността да реализират правата си пред две съдебни инстанции. Поради това, решението следва да бъде отменено и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК - делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда.
С оглед изхода на спора, решението следва да бъде отменено и в частта за разноските, като въпросът относно възлагането им следва да бъде разрешен при новото разглеждане на делото при условията на чл. 226, ал. 3 от АПК.
По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд – Пето отделение РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 86/11. 06. 2015г., постановено по административно дело №111/2015г. по описа на Административен съд – Смолян.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на Административен съд – Смолян. Решението е окончателно.