Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по касационна жалба от Т.Т от [населено място] срещу Решение № 124 от 30. 11. 2018г., постановено по адм. дело № 172/2018г. по описа на Административен съд – Силистра, с коeто е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт/РА/№Р-03001917006790-091-001/07. 06. 2018 г., поправен с РА №П-03001918117515-003-001/25. 06. 2018г., потвърден с Решение № 200/ 03. 09. 2018г. на Директора на Дирекция „ОДОП“- Варна при ЦУ на НАП.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че съдът погрешно е приел, че ревизираният е осъществявал независима икономическа дейност по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗДДС. Сочи, че процесните суми са получавани от него в качеството му на пълномощник, поради което необосновано е прието, че той е укрил доходи и е извършвал търговска дейност. Намира, че фактическите и правни изводи на органите по приходите не са подкрепени от събраните доказателства, като изцяло е игнорирано обстоятелството, че той е извършвал отделни фактически действия от името и за сметка на „М. Е груп“ ЕООД. В тези насоки излага подробни аргументи в жалбата и претендира отмяна на атакуваното решение и постановяването на друго, по съществото на спора, с което да се отмени обжалвания РА, ведно с присъждане на осъществените разноски.
Ответникът по касационната жалба – Директорът на Дирекция „ОДОП“- Варна, чрез процесуален представител, с писмена защита изразява становище за неоснователност на касационната жалба и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, тричленен състав на Първо отделение, за да се произнесе, съобрази следното:
Предмет на производството пред Административен съд –Силистра е обосноваността и законосъобразността на Ревизионен акт/РА/№Р-03001917006790-091-001/07. 06. 2018 г., поправен с РА №П-03001918117515-003-001/25. 06. 2018г., потвърден с Решение № 200/ 03. 09. 2018г. на Директора на Дирекция „ОДОП“- Варна при ЦУ на НАП, с който за Т.Т са установени задължения данък върху доходите на ЕТ по чл. 48 ал. 2 от ЗДДФЛ (ЗАКОН ЗА Д. В. Д НА ФИЗИЧЕСКИТЕ ЛИЦА) /ЗДДФЛ/: за 2015г. в размер на 2156 лв. и лихва за забава в размер на от 458. 22 лв. и за 2016 г. - в размер на 18 176 лв. и лихва от 2 021. 76 лв.; за ДДС по ЗДДС за д. п.м. 01. 2016 г. до м. 04. 2017 г. вкл., общо в размер на 44 122. 03 лв. и лихва за забава от 7 189. 42 лева; ЗОВ за ДОО за самоосигуряващо се лице по КСО в размер на 2 479. 98 лв. за 2015 г. и лихва от 563. 55 лева, за 2016 г.- 3 993. 60 лв. и лихва от 480. 93 лв.; ЗЗО за самоосигуряващи се лица по ЗЗО в размер на 1 549. 99 лв. за 2015 г., ведно с лихва от 352. 22 лв. и за 2016 г.- 2 496 лв. и лихва от 300. 60 лв.; задължителни вноски за ДЗПО-УПФ: за 2015 г. от 968. 74 лева и лихва 220. 12 лв. и за 2016 г.- 1560 лв. и лихва от 187. 87 лева.
За да достигне до извод за неоснователност на оспорването, първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна:
Ревизията е проведена по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК поради констатации за обстоятелства по чл. 122 ал. 1, т. 1, т. 2, т. 4 и т. 5 ДОПК. Наличието им е обосновано със събраните в хода на ревизионното производство извлечения от разплащателната сметка на ревизирания за периода: 01. 01. 2015 г.-31. 12. 2016г., от които е установено, че същият е внесъл в брой сумата от 90 750 лева и е наредил преводи в полза на Google и на Facebook в общ размер на 90 552. 98лв. При извършена проверка на „Мега експорт груп“ ЕООД, от името и за сметка на което ревизираният твърди, че е получавал сумите по изплащаните от „Спиди“ АД наложени платежи, органите по приходите са констатирали, че предметът на дейност на дружеството е „електронна търговия с аксесоари за мобилни телефони“ чрез интернет сайт за онлайн пазаруване, както и чрез страница във Facebook. Същото няма офис, нито друг материален и човешки ресурс за извършване на търговска дейност. Сключило е Договор № 83216/26. 11. 14г. за извършване на куриерски и транспортни услуги на територията на страната, от врата до врата, с куриерска фирма „Спиди“АД, от която са представени справки за всички изпратени пратки по партидата на „Мега експорт груп“ ЕООД; за получените куриерски пратки по партидата на дружеството, както и за получените и изпратени пратки, в които вместо име на изпращач, респ. на получател, са посочени едни и същи, повтарящи се телефонни номера и в двете позиции, за периода:01. 01. 14г- 31. 12. 2016г. Установени са и всички изплатени суми по наложен платеж на „Мега експорт груп“ ЕООД, наред с издадените фактури от „Спиди“АД и банковото движение, свързано с разплащането по тези фактури, вкл. и чрез вноски в брой на каса в банка; платежни документи /РКО/ за изплатените суми на дружеството за периода от 01. 01. 2015г. до 31. 12. 2017г.
След анализ на събраните доказателства ревизиращите са приели, че макар в тях като клиент да е посочено „Мега експорт груп“ ЕООД, то за периода от 01. 01. 2015г. до 30. 04. 2017г. именно ревизираният е получил суми от наложен платеж в общ размер на 344 756. 84 лв.. През цялата 2016 година сумите от всички наложени платежи са получавани единствено и само от Т.Т.С са още, че на 30. 04. 2014г. ревизираният е подал заявка за регистрация на домейн arrogant.bg, в която той е посочен като регистрант, а не търговското дружество. Отново той е вписан и като лице за административни, финансови и технически контакти, във връзка с която регистрация са издадени общо 5 фактури за регистрация и поддържане на домейн, всяка на стойност от по 70. 40 лева. От приобщените доказателства, събрани в проведено досъдебно наказателно производство от ТС БОП - гр. В. органите по приходите са установили, че управителят на „Мега експорт груп“ ЕООД е бил бездомник и не е знаел, че е собственик и управител на шест търговски дружества. Същият е заявил, че не познава ревизирания.
При тази фактическа установеност приходните органи са счели, че Т.Т от свое име и за своя сметка е реализирал доходи от търговска дейност по занятие - продажби на аксесоари за мобилни телефони, доставяни на клиентите чрез куриерска фирма. Дейността е осъществявана чрез горепосочения интернет сайт за пазаруване и група за търговия в социалната мрежа Facebook, като поръчките са изпълнявани чрез пратки по куриер, а заплащането е извършвано посредством услугата „наложен платеж“.
При формиране на основаните по чл. 122, ал. 4 ДОПК органите по приходите са съобразили всички относими към лицето обстоятелства, в резултат на което и след приспадане на задължителните осигурителни вноски са определили годишните данъчни основи за доходите от стопанска дейност на лицето за 2015 и 2016г., а от там и дължимият данък по чл. 48 ал. 2 ЗДДФЛ.
Констатирали са още, че през м. декември. 2015г. търговецът е достигнал облагаем оборот за регистрация по ЗДДС, но до 14. 01. 16 г. не е подал заявление за това. Поради това и на основание чл. 86 ал. 1 и ал. 2 във вр. с чл. 67 ал. 2 и чл. 12 ЗДДС те са определи релевантните данъчни основи, подлежащи на облагане с ДДС, както и размерът на дължимия данък.
Предвид извода за осъществявана от ревизирания независима икономическа дейност и получени доходи от нея, органите по приходите са счели, че той е подлежал на задължително обществено осигуряване по аргумент от чл. 4 ал. 3 КСО. На основание чл. 122 ал. 2 във вр. с чл. 124а ДОПК те са определили осигурителните вноски за съответните фондове на база минимален месечен осигурителен доход за самоосигуряващо се лице в размер на 420 лева и в годишен размер за всяка отчетна година - от 5040 лева. При съобразяване на тези параметри и облагаемите доходи от извършваната дейност, ревизиращите са установили окончателния осигурителен доход за двете ревизирани години, а там и следващите се ЗОВ.
След анализ на събраните доказателства и съпоставка на тезите и възраженията на страните, първоинстанционният съд е приел, че основният спор между тях се концентрира върху въпроса получавал ли е фактически от името и за сметка на „Мега експорт груп“ ЕООД посочените суми от „наложен платеж“ или е осъществявал лично за своя сметка независима икономическа дейност, генерирайки доход за себе си. В тази аспект той е съобразил обстоятелствата, че именно ревизираният е регистрирал домейн за продажба на аксесоари за мобилни телефони и е плащал поддръжката му; администрирал е група за търговия в социалната мрежа Фейсбук; превеждал е суми за реклама в Google и Facebook; приемал е поръчки и е изпращал стоките чрез куриер до клиенти на територията на цялата страна, като е получавал суми от „наложен платеж“ по предварително уговорен начин на плащане с купувачите. Отчел е още липсата на представени доказателства, че получените от лицето суми са преведени/ предадени на дружеството, както и, че съгласно показанията на починалия впоследствие представляващ горепосоченото дружество, същият изобщо не познава Т.Т.П това е приел, че осъществяваната търговска дейност не е извършвана от името и за сметка на „Мега експорт груп“ ЕООД, а е извършвана лично от ревизирания по занятие, образувайки предприятие, което по своя предмет и обем е изисквало делата му да се водят по търговски начин, съгласно чл. 1 ал. 3 ТЗ. Тъй като придобитите приходи не са декларирани, нито е водена счетоводна отчетност за тях, то съдът е приел, че са налице основанията по чл. 122, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 4 и т. 5 ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК. По аргумент от чл. 124, ал. 2 ДОПК и липсата на ангажирани от ревизирания доказателства за противното, той е счел, че верността на фактическите констатации в РА не е опровергана, с оглед на което е пристъпил към проверка на точното определяне на релевантните данъчни основи. В тази връзка съдът е съобразил, че ревизиращите са отчели приходите за всеки данъчен период въз основа на извършените продажби, по които плащането е получено с „наложен платеж“, чрез куриерската фирма и са редуцирали признатите разходи за интернет реклама и за куриерски услуги, в резултат на което правилно са определили размерите на данъчните основи по чл. 122, ал. 4 ДОПК и на общите годишни данъчни основи, а от там и на дължимия данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ, ведно със следващите се лихви за забава.
Относно установените задължения за ДДС, първоинстанционният съд е анализирал представените платежни документи /РКО/, които съдържат данни за датата на плащане и размера на получените от тази дейност доходи, в резултат на което е достигнал до извода, че съгласно чл. 3 ал. 1 и ал. 2 ЗДДС ревизираният е данъчно задължено лице, което по аргумент от чл. 102, ал. 3, т. 2 ЗДДС дължи данък за извършените от него облагаеми доставки за периода до отпадане на основанията за регистрация. Неговият размер правилно е определен с РА в съответствие с разпоредбата на чл. 67 ал. 2 ЗДДС и формулата от чл. 53 ал. 2 ППЗДДС.
Същият краен правен извод съдът е формирал е спрямо установените с РА ЗОВ и лихви за забава, с оглед на което е отхвърлил жалбата срещу РА.
Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
Несподелима е тезата на касатора, че при постановяването на атакувания съдебен акт първоинстанционният съд е допуснал съществени процесуални нарушения. Той е обсъдил всички относими към спора доказателства поотделно и в съвкупност, в резултат на което е формирал обосновани фактически и материално законосъобразни правни изводи.
Решаващият състав правилно е разпределил доказателствената тежест в процеса, като е приел, че при ревизия, проведена по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК в тежест на органите по приходите е да установят наличието на възприетите от тях основания за облагане по аналог. В тази връзка той обосновано е счел, че събраните доказателства подкрепят наличието на основанията по чл. 122, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 4 и т. 5 ДОПК, в резултат на което е приложима съдържащата се в чл. 124, ал. 2 ДОПК презумпция за вярност на фактическите констатации в РА. Тяхната истинност не е опровергана от ревизирания в хода на ревизионното и на съдебното производство, а твърдението му, че е осъществял фактическа дейност по получаването на сумите от куриерското дружество за сметка на „Мега експорт груп“ ЕООД не е подкрепено от никакви преки или косвени доказателства. Както правилно е посочил е първоинстанционният съд, след като е установено, че именно Трифонов е регистрарал домейна за продажба на аксесоари за мобилни телефони и е плащал поддръжката му; администрирал е група за търговия в социалната мрежа Фейсбук; превеждал е суми за реклама в Google и Facebook; приемал е поръчки и е изпращал стоките чрез куриер до клиенти на територията на цялата страна, като е получавал суми от „наложен платеж“, по предварително уговорен начин на плащане с купувачите, то се налага извод, че ревизираният е извършвал системно и по занятие търговска дейност от свое име и за своя сметка. Това заключение се подкрепя и от липсата на доказателства, че получаваните суми впоследствие са постъпвали в патримониума на търговското предприятие на „Мега експорт груп“ ЕООД, поради което правилно е прието, че Т.Т е реализирал доходи от търговска дейност по занятие с източник по чл. 26 ал. 7 ЗДДФЛ - от стопанска дейност на физическо лице, което е търговец по смисъла на ТЗ, но не е регистрирано като ЕТ. Ето защо, неоснователни са аргументите на касатора, че получените доходи са средства на „Мега експорт груп“ ЕООД и никога не са били негови. Като не е възприел същите и е пристъпил към проверка на точното определяне на релевантните данъчни основи и размери на установените данъчни задължения и ДЗОВ, първоинстанционният съд правилно е приложил материалния закон.
В касационната жалбата не се съдържат конкретни доводи за неправилност на решението в частта относно размерите на установените с РА задължения, а осъществената от настоящия състав проверка сочи, че те са определени в съответствие с приложимия материален закон. Изложените в тази връзка подробни мотиви от първоинстанционния съд напълно се споделят от касационната инстанция и по аргумент от чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК не следва да бъдат преповтаряни. Достигайки до извод за законосъобразност на РА, АС - Силистра е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора и направеното искане, в полза на ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационното производство, възлизащо на сумата от 3 208. 40 лв..
Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 124 от 30. 11. 2018г., постановено по адм. дело № 172/2018г. по описа на Административен съд – Силистра.
ОСЪЖДА Т.Т от [населено място] да заплати на Дирекция „ОДОП“- Варна при ЦУ на НАП сумата от 3208. 40 лв. / три хиляди двеста и осем лв. 040ст./, представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационното производство. Решението не подлежи на обжалване.