Образувано е по касационна жалба на адвокат А.А - Адвокатска колегия гр. С., в качеството му на пълномощник на Р.Х от [населено място], [област], против решение № 391 от 8. 10. 2018 г., постановено по адм. д. № 214/2018 г. по описа на Административен съд – Смолян. Релевирани са оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението и на оспорения административен акт.
Ответникът - Директора на Териториално поделение на НОИ гр. С., в отговор от 15. 03. 2019 г., чрез главен юрисконсулт Димова, моли решението да бъде оставено в сила и претендира разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване.
Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, е неоснователна.
С решение № 391 от 8. 10. 2018 г., постановено по адм. д. № 214/2018 г., Административен съд – Смолян е отхвърлил жалбата на Р.Х от [населено място], [област] срещу решение № 1012-20-66#1 от 27. 06. 2018 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ гр. С..
От административната преписка, съдържаща се по първоинстанционното дело се установява, че с писмо вх. № 4008-20-16 от 24. 04. 2018 г. на Главна дирекция „Национална полиция”при МВР, Директорът на Териториално поделение на НОИ гр. С. е бил уведомен за извършваната проверка по преписка с вх. № 328600-20312/2018 г. по подадена информация във връзка със завишения брой на изплащани парични обезщетения за безработица, отпускани при прилагане на правилата на Регламент (ЕО) 883/2004 г. В писмото се съдържат данни за лица, живущи на територията на О. С, пътували в обособени групи с един и същи транспорт с вероятна дестинация К. И, като в повечето случаи пътуванията са осъществявани в рамките на три дни. В списъка на лицата фигурира и жалбоподателят по първоинстанционното дело. За Хаджиев е констатирано напускане на страната с полет през ГКПП - А. С на 27. 11. 2017 г. и е регистрирано връщане в България с автобус с македонска регистрация на 30. 11. 2017 г., през ГКПП - Гюешево.
В преносим документ U1, компетентната институция в Испания е удостоверила период на осигурена заетост по законодателството на цитираната държава за времето 29. 11. 2017 г. до 13. 12. 2017 г. включително. В тази връзка е и СЕД U2. Жалбоподателят по първоинстанционното дело иска да черпи права по Регламент (ЕО) 883/2004 г., твърдейки че е командирован в работен център на испанската фирма SERV. AGRICOLAS LYUBO, SLU в с. В.о, България, с която фирма трудовите му правоотношения са били прекратени, считано от 14. 12. 2017 г.
Но от писмо изх. № 18073567 от 3. 07. 2018 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” се установява, че от цитираната испанска фирма не са постъпвали заявления за командироване на 50 български граждани на територията на Р. Б, за извършване на дейности като временни работници по реда на чл. 12, ал. 1 от Наредба за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги. Във връзка с породените съмнения за закононарушения в областта на командироването и социалното осигуряване, в това число злоупотреби с осигурителните системи на двете държави и в качеството си на „бюро за връзка” по чл. 4 от Директива 96/71/ЕО и „компетентен орган” по чл. 3 на Директива 2014/67/ЕС е отправено запитване чрез Информационната система на вътрешния пазар до Инспекцията по труда и социалната сигурност на К. И - заявка № 44764 с изх. № 18072210 от 28. 06. 2018 г.
При това положение не се доказва Хаджиев да е осъществявал трудова дейност в Испания, а от испанската фирма не са постъпвали заявления за командироване на български граждани на територията на Р. Б за извършване на дейности като временни работници. Цитираното писмо на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” потвърждава тезата на административния орган, представлява доказателство, представено от него до приключване на устните състезания по делото и правилно е било съобразено от съда.
В тази връзка възникват съмнения, че жалбоподателят по първоинстанционното дело е осъществявал „дейност като заето лице“ по смисъла на чл. 1, б. a) от Регламент (EО) № 883/2004 г. на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социално осигуряване в цитираната чужда държава, а данни за осъществяване на стопанска дейност от испанската фирма SERV. AGRICOLAS LYUBO, SLU в с. В.о, България няма до получаването на отговора от Инспекцията по труда и социалната сигурност на К. И.
Съгласно член 61, § 1 от Регламент EО № 883/2004 г. на Европейския парламент и на Съвета, компетентната институция на държава-членка, чието законодателство поставя придобиването, запазването, възстановяването или продължаването на правото на обезщетения в зависимост или от завършването на периоди на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост, зачита доколкото е необходимо периодите на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост, завършени съгласно законодателството на всяка друга държава-членка, като завършени съгласно прилаганото от нея законодателство.
Въпреки това, когато приложимото законодателство поставя правото на обезщетения в зависимост от завършването на периоди на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост, завършени съгласно законодателството на друга държава-членка, такива периоди не се зачитат, освен ако такива периоди биха били зачетени като осигурителни периоди, ако са били завършени в съответствие с приложимото законодателство. Последният текст сочи, че правото на обезщетения не е безусловно, а е поставено в зависимост от спазване на приложимото законодателство.
Разпоредбата на чл. 54, ал. 4 КСО, при действието на която са били издадени разпореждане № 201-00-1351-6 от 9. 05. 2018 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при Териториално поделение на НОИ гр. С. и решение № 1012-20-66#1 от 27. 06. 2018 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ гр. С. дава право на длъжностното лице по чл. 54ж, ал. 1 да спира с разпореждане производството по отпускането или изплащането на обезщетението за безработица, когато има данни, които могат да доведат до издаване на разпореждане за отказ или прекратяване изплащането на обезщетението и/или е необходимо изясняване на осигурителен стаж.
Предвид събраните в хода на административното производство включително и в съдебната му фаза доказателства, несъмнено в случая са налице данни по смисъла на чл. 54, ал. 4 КСО и правилно производството по отпускането на обезщетение за безработица на Хаджиев е било спряно. В тази връзка се съобразява, че с процесните административни актове не се засягат права и законни интереси на лицето в по-голяма степен от най-необходимото за целта на тези актове, тъй като те не съдържат отказ да бъде отпуснато обезщетение за безработица.
Стигайки до аналогични фактически и правни изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което по изложените в тези мотиви съображения се оставя в сила.
Предвид изхода по спора разноски в полза на касатора не са дължими.
Административният орган е защитаван от юрисконсулт пред настоящата съдебна инстанция, поради което в полза на Териториално поделение на НОИ гр. С. следва да бъдат присъдени разноски в размер на 100 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение в минималния размер, съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от ЗПрП (ЗАКОН ЗА ПРАВНАТА ПОМОЩ) и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 391 от 8. 10. 2018 г., постановено по адм. д. № 214/2018 г. по описа на Административен съд – Смолян.
ОСЪЖДА Р.Х от [населено място], [улица], [област], да заплати на Териториално поделение на НОИ гр. С. със седалище в гр. С., бул. „България” № 12, сумата 100 лв., разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение за касационна инстанция. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.