Производството е по реда на чл. 208 -228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от Сдружение с нестопанска цел „Моряшки професионален съюз“ Варна (Сдружението), подадено чрез процесуален представител срещу решение №1358/19. 07. 2017 г., по адм. дело № 1248/2017 г. на Административен съд Варна, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 105/21. 03. 2017 г. постановено по преписка № 89/2016 г. на Комисията за защита от дискриминация. По наведени доводи за неправилност на решението на всички основания по чл. 209, т. 3 АПК се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което да приеме за установено по отношение Изпълнителния директор на „Пристанище - Варна“, в качеството му на работодател, че е извършил пряка дискриминация по признак „синдикална принадлежност“ спрямо работещите в „Пристанище - Варна“, които не са членове на синдикална организация, подписала колективния трудов договор (КТД), както и да му присъди направените деловодни разноски. Изложени са твърдения относно фактите, представени пред административния орган, въз основа на които се твърди извършена дискриминация и счита, че съдът е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като не е обсъдил всички наведени доводи в жалбата против административния акт.

Ответникът – Комисия за защита от дискриминация (КЗД) не взема становище по жалбата.

Ответникът по касационната жалба – „Пристанище – Варна“, представлявано от неговия Изпълнителен директор в представено писмено становище излага аргументи за недопустимост на решението, след което оспорва жалбата, като излага подробни съображения. Моли съда да остави жалбата без разглеждане и да прекрати производството по делото, а алтернативно прави искане жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното:

Обжалваното решение е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд след надлежно сезиране с жалба против административен акт от страна, по чието искане е образувано административното производство, по което е постановен акта.

Жалбата до КЗД е подадена от името на И.И, в качеството му на председател и представляващ Моряшки професионален съюз, при което както жалбата до първоинстанционния съд, така и касационната жалба са подадени от страна, участвала в административното производство и последвалото първоинстанционно съдебно такова.

Разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от ЗЗДискр (ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА ОТ ДИСКРИМИНАЦИЯ) (ЗЗДискр.) изрично предвижда изключение от принципа прогласен в ал. 1, че този закон да защитава от дискриминация всички физически лица на територията на Р. Б, сдруженията на физически лица, както и юридическите лица, се ползват от правата по този закон, когато са дискриминирани на основата на признаците по чл. 4 по отношение на техния членски състав или на заетите в тях лица. Съгласно разпоредбата на чл. 49 КТ синдикалните организации и организациите на работодателите придобиват качеството на юридическо лице след вписването им в регистър на синдикални и работодателски организации към съответния окръжен съд по седалището им, което в случая е сторено, видно от представите с административната преписка удостоверение по фирмено дело № 2736/1993 г. на Окръжен съд Варна и удостоверение от 17. 02. 2016 г. на Агенция по вписванията, регистър Булстат.

Разпоредбата на чл. 50, т. 3 ЗЗДискр предвижда, че производството пред КЗД може да бъде образувано по сигнал на физически и юридически лица, като същият следва да отговаря на изискванията на чл. 51, ал. 2 ЗЗДискр., които са идентични с тези към жалбите.

Посочените законови изисквания са налице, при което производството пред КЗД и съответно пред първоинстанционния съд е проведено с надлежно конституирани страни, разполагащи по закон с правото да инициират производство пред специализирания административен орган за защита от дискриминация и съответно да оспорват постановения пред него административен акт.

Ето защо възражението, направено от „П. В“ ЕАД, представлявано от неговия Изпълнителен директор за недопустимост на обжалваното пред настоящия съдебен състав първоинстанционно решение е неоснователно.

Неоснователен е и наведеният довод, както от „Пристанище –Варна“ ЕАД, представлявано от Изпълнителния директор, така и от процесуалния представител на КЗД, че в случая постановения от КЗД акт не подлежи на обжалване, съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 2 АПК. В случая цитираната разпоредба не намира приложение, предвид изложената по-горе правна уредба тъй като с подадения сигнал от Сдружението не е инициирано производство по реда на Глава осма, Раздел трети АПК - за установяване на нередности в работата на администрацията на КЗД, а такова по смисъла на чл. 24, ал. 1, предл. второ АПК във вр. с чл. 50 и следв. ЗЗДискр. - с искане за постановяване на административен акт, съобразно специалната компетентност на КЗД.

С обжалваното решение първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила и в съответствие с на материалния закон и неговата цел.

Спорът между страните е единствено относно правилността на извода на първоинстанционния съд, че решението на КЗД е постановено в съответствие с материалния закон.

Безспорно по делото е установено, че Сдружението е принципал на Асоциация на пристанищните работници (АПР) и е с основна дейност - синдикална.

С писмо вх. № 9000/28. 09. 2015 г. по описа на „Пристанище-Варна“ ЕАД с подател АПР, адресирано както до работодателя, така и до останалите подписали действащия към момента КТД синдикални организации е предложено на 01. 10. 2015 г. да се проведе Съвет за социално сътрудничество, на което да се определят срокове за представяне на предложения за изменение и допълнение на действия КТД. В писмото е изразена и готовност за участие в преговорите на АПР, предвид разпоредбите на чл. 54, ал. 3, чл. 51а и чл. 52 КТ, регламентиращи процедурата по сключването на КТД.

С писмо изх. № 9825/23. 10. 2015 г. Изпълнителният директор на „Пристанище – Варна“ е изискана информация от АПР относно действителния брой на членовете към 30. 09. 2015 г. на синдикалната организация.

С писмо вх. № 9914/27. 10. 2015 г. АПР-поделение на Сдружението изпраща исканата информация, като установява, че действителния брой на членовете е 14, от които 7 са в Управителния съвет и 7 са редови членове.

От съдържанието на Протокол за проведена среща между синдикалните организации – страни по КТД и работодателя се установява, че е прието решение за провеждане на Общо събрание (ОС) на работниците и служителите, организирано от синдикалните организации, страни по КТД в срок до 20. 11. 2015 г., което да се проведе по структурни звена на предприятието, с оглед организацията на работа с дневен ред: определяне на норма на представите по един пълномощник на 50 работници и служители, упълномощаване на председателите на синдикалните организации, страни по КТД да водят преговори с работодатели по приетия общ проект на 23. 09. 2015 г.; избор на пълномощници в съответствие с приетата норма на представителство.

Събранието на пълномощниците е насрочено на 27. 11. 2014г., като в деня на провеждането му на територията на „Пристанище – Варна“ ЕАД не са допуснати председателят на АПР – Л. К и председателят на „Моряшки професионален съюз“ – И.И.

С писмо вх. № 10856/30. 11. 2015 г. УС на АПР уведомява „П. В“ ЕАД за това, че е приел предложенията на събранието на пълномощниците проект за КТД за следващия период и е изразил готовност за участие в преговорите с работодателя и подписване на новия КТД

Установено е, че на 12. 01. 2016 г. е сключен Колективен трудов договор (КТД) между „Пристанище –Варна“ ЕАД от една страна и от друга следните синдикални организации – СПР КНСБ Варна-Изток, с председател Т.Ф, СПР КНСБ Варна-Запад, с председател П.И, СС „Подкрепа“, с председател Г.П и Синдикат „Докери“ с председател Т.Г.

При така установените факти КЗД приема, че в случая не е налице извършено нарушение на забраната за дискриминация по отношение на членовете на синдикалната организация – жалбодател, като обосновава това, че при сключването му не е допуснато нарушение на чл. 51а, ал. 3 КТ, а също и на чл. 8, ал. 3 КТ. Този извод е обоснован с приетото за установено, че в случая е приет проект за КТД и тези организации, чиито общ проект е одобрен от ОС на работниците е подписан като окончателен. Освен това приема, че не е установено в хода на производството осъществена пряка или непряка дискриминация при осъществяване на трудовите права на работниците и служителите – членове на АПР, както и при воденето на преговорите за изготвяне на проект на КТД.

Отделно от това приема, че не е осъществена дискриминация и с факта на недопускането на Иванов и Карани, като представители на синдикална организация на територията на „Пристанище –Варна“ ЕАД на датата на провеждане на ОС – 27. 11. 2015 г., като приема, че е недоказано твърдението им, че това е станало по разпореждане на работодателя по признак „синдикална принадлежност“ и изцяло възприема твърденията на ответната страна.

При това с постановеното по преписката решение № 105/21. 03. 2017 г. КЗП приема за установено, че изпълнителния директор на „П. В“ ЕАД, в качеството му на работодател не е извършил дискриминация по признак „членуване в синдикална организация“ по смисъла на чл. 8, ал. 3 от КТ срещу И.И, председател и представляващ „Моряшки професионален съюз“ и оставя без уважение жалбата му като недоказана. В мотивите на са изложени съображения, че и по отношение на членуващите в АПР работници и служители в „Пристанище – Варна“ ЕАД също не е извършена пряка или непряка дискриминация по чл. 8, ал. 3 КТ по отношение на трудовите им права или при воденото на преговорите за изготвянето на проект на КТД.

С обжалваното пред настоящата инстанция решение съдът приема установените от административния орган факти, за които страните не спорят. За да отхвърли жалбата против акта на КЗД съдът приема, че в случая предвид установените факти на разменена кореспонденция между работодателя и жалбодателите в качеството им на синдикални представители с факта на недопускането им на Общото събрание на пълномощниците, тъй като само от волята на синдикалните организации зависи участието в преговорите. Съдът сочи, че правомощията на работодателя в този процес са регламентирани в разпоредбата на чл. 52, ал. 1 КТ и са сведени до това да преговаря, когато е сезиран и и да предостави информация. Въз основа на това е изведен извод, че принципът на равно третиране на синдикалните организации не може да се прилага за сметка на свободната преценка да се упражни или не едно субективно право, а противното би означало работодателят, вместо синдикалната организация да прецени, че чрез участие в колективното договаряне интересите на синдикалните членове биха били по-ефективно защитени, което обезсмисля функциите на страните по и целта на договарянето (?!).

На следващо място е посочено, че не са изложени твърдения, че членовете на Сдружението изобщо са били лишени от участие в приемането на КТД. Прието е за правилен и извода на КЗД, че недопускането на представляващите Сдружението и АПРС на територията на предприятието в деня на провеждане на Общото събрание на пълномощниците не представляват дискриминация, проявена от работодателя спрямо тези лица, като също изцяло възприема твърденията на работодателя. Решението е неправилно.

Безспорно по делото е установено, че Асоциацията на пристанищните работници и служители (АПРС) е поделение на Сдружението (л. 20 от адм. преписка) и има членове, които са работници и служители на „П. В“ ЕАД.

За да приеме, че в случая не е налице нарушение на забраната за дискриминация по отношение на членовете жалбодателя – Моряшки професионален съюз, чийто колективен член е синдикалната организация Асоциация на пристанищните работници и служители административният орган е извършил повърхностна проверка на КТД и съпоставка на отделни норми на КТ - не е извършена дължимата проверка за причините, поради които синдикалната организация жалбодател, не е участвала в преговорите и съответно не е страна по сключения КТД, предвид нормите на чл. 42 и чл. 46, ал. 2 КТ. Отделно от това при преценката дали е нарушен принципа на равно третиране КЗД не е съобразила и нормите на 50, ал. 2; 51б и 52 КТ.

Не е обсъден установения факт, че страните по КТД, които са и участници на проведената на 03. 11. 2015 г. среща, след получената информация за броя на членски състав на сдружението са определили норма на представителност 50 работника, като това е една от сочените от тях причини да не допусната представители на синдикалната организация до територията на „П. В“ ЕАД на датата на проведеното събрание на пълномощниците.

При това не е обсъдено дали в случая Сдружението е третирано равно с останалите синдикални организации, предвид факта, че същото не е било уведомени и съответно не е присъствало на тази среща, въпреки, че нормата на чл. 37 от КТ, изрично предвижда, че органите на синдикалните организации в предприятието имат право да участват в подготовката на проектите на всички вътрешни правилници и наредби, които се отнасят до трудовите отношения, за което работодателят задължително ги поканва. При това не е съобразено и задължението на работодателя по чл. 46, ал. 1 и ал. 2 КТ да създават условия и съдействат на синдикалните организации за осъществяване на тяхната дейност, както и да съдейства на представителите на работниците и служителите за изпълнение на функциите им и да създава условия за осъществяване на дейността им.

Отделно от това не е извършена и дължимата преценка за равно третиране на синдикалните организации при работодателя „П. В“ ЕАД предвид нормата на чл. 52 КТ, задължаващ ги да преговарят с представители на работниците и служителите при сключване на КТД.

В тази връзка следва да бъде посочено, че никъде законодателя не е посочил, като условие определен брой членове на съответната синдикална организация, при което цитираната по горе нормативна уредба въвежда задължение за работодателя да изпълни посочените законови изисквания спрямо всички синдикално организации, за които са налице условията по чл. 49 КТ, на които, както е установено от доказателствата по делото жалбодателят отговаря.

Предвид цитираната правна уредба буди недоумение изводът, както на КЗД, така и на АС Варна, че недопускането на представителите на синдикалната организация в деня на преговорите за сключване на КТД не представлява неравно третиране, възприемайки твърденията на работодателя. Ето защо обжалваният пред АС-Варна административен акт е незаконосъобразен.

Като е възприел безкритично изводите на административния орган, при липсата на извършена от последния дължима преценка за извършено неравно третиране и като не е съобразил приложимата правна уредба цитирана по-горе Административен съд Варна е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено, като бъде постановено ново по съществото на спора, с което обжалвания административен акт бъде отменен като незаконосъобразен, а делото върнато като преписка на КЗД за ново произнасяне, при съобразяване на изложените мотиви.

При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 1 АПК ответникът КЗД следва да бъде осъден да заплати на жалбодателя направените деловодни разноски пред двете инстанции в размер на 774, 50 лв., представляващи заплатени държавни такси 10 лв. за първа инстанция и 5 лв. за касационна инстанция, хонорар за 1 адвокат – за всяка от инстанциите по 350 лв. и 59, 50 направени пътни разноски.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 1358 от 19. 07. 2017 г. по административно дело № 1248/2017 г. от Административен съд Варна и ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ решение № 105/21. 03. 2017 г., постановено по преписка № 89/2016 г. от Комисията за защита от дискриминация, като незаконосъобразно и

ВРЪЩА делото като преписка на Комисията за защита от дискриминация за ново произнасяне.

ОСЪЖДА Комисията за защита от дискриминация да заплати на Сдружение с нестопанска цел „Моряшки професионален съюз“ Варна деловодни разноски в размер на 774, 50 (седемстотин седемдесет и четири и 0, 50) лева.

Решението е окончателно.