Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на О. А. Х., чрез пълномощника й В. П. Х., приподписана при условията на чл. 284, ал. 2 ГПК от адв. И. срещу решение № 2955/02. 05. 2017 г. по гр. д. № 7797/2016 г. на Софийски градски съд (СГС), ІІІ – Б въззивен състав.

От ответниците по жалба „Елифра“ ЕООД, ЕИК 201738759, със седалище гр. София[населено място], И. Ц. М. и Ф. Фраттини, чрез техните пълномощници са подали писмени отговори в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в които (първите двама в общ отговор, а третият - чрез изложение, наименовано „възражение“) изразяват становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба. В общия отговор на касационната жалба от първите двама ответници е заявено искане за присъждане на всички сторени от тях разноски в трите съдебни инстанции.

По допустимостта на подадената касационна жалба Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение приема следното:

Жалбата е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, а образуваното по нея производство да се прекрати.

Предявени са субективно съединени отменителни искове по чл. 135 ЗЗД, предявени от ищцата против четирима ответници – длъжника й и третите лица, с които той е договарял, (т. е. ответници са две физически и две юридически лица). В исковата молба посочената цена на исковете е 9 900 лв., като се атакуват с доводи за недействителност по отношение на кредитора 4 прехвърлителни сделки с предмет дружествени дялове от капитала на ответните търговски дружества. Съгласно правилото на чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК размерът на цената на иска при претенции за съществуване, унищожаване или за разваляне договор, е стойността на договора. Така първият договор има за предмет прехвърляне на дружествени дялове на стойност 4 700 лв. (47 дяла по 100 лв. всеки); вторият е на стойност 200 лв. (2 дяла по 100 лв. всеки); третият – на стойност 3 400 лв. (34 дяла по 100 лв. всеки) и четвъртият – на стойност 1 600 лв. (16 дяла по 100 лв. всеки). До приключване на първото съдебно заседание по делото пред първата инстанция въпрос за цената на исковете не е повдигнат нито от ответниците, нито от служебно от съда (чл. 70, ал. 1 ГПК). Така с обжалваното въззивно решение съдът се е произнесъл по субективно съединени искове за обявяване относителната недействителност на договори с размер на цената на всеки от исковете под 5 000 лв. или под установения в чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК (в редакция преди изменението на чл. 280 ГПК с ДВ, бр. 86/2017 г.) минимален праг за допустимост на касационното обжалване на въззивни решения по граждански дела. Затова производството по отношение на тях е приключило с постановяване на въззивното решение, което е окончателно. Общият размер на съединените искове е без значение за допустимостта на касационното производство съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК, тъй като предявени самостоятелно, решенията по тях биха били необжалваеми.

Подадената при действието на чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК касационна жалба (на 12. 06. 2017 г.) се явява процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея производство се прекрати. Посочването в решението на въззивния съд, че подлежи на касационно обжалване, не създава обжалваемост на съдебния акт.

При този изход на делото жалбоподателката следва да заплати на ответниците „Елифра“ ЕООД, със седалище [населено място] и И. Ц. М. разноски за касационното производство, съобразно направеното искане за присъждането им и приложения списък по чл. 80 ГПК. Правото на разноски по делото е имуществено право на страната, която е постигнала благоприятен за нея правен резултат, като съгласно правилото на чл. 81 ГПК разноски се дължат за всяка една от съдебните инстанции. В случая тези ответници са постигнали такъв резултат както на първа, така и на въззивна инстанция, като разноски са им присъждани в съответната инстанция с решението, с което е приключило там производството. Затова претендираните от тях разноски за предходните съдебни инстанции не могат да бъдат присъдени в настоящото производство. Сторените за касационното производство разноски от посочените ответници за заплатено адвокатско възнаграждение възлизат на 1 968 лв. Последното е уговорено в приложения договор за правна помощ, където е вписан и начина на плащане - по банков път, като плащането е документално установено със съответните банкови документи, които го удостоверяват - така т. 1 от ТР № 6 от 6. 11. 2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК.

Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.,

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на О. А. Х. срещу решение № 2955/02. 05. 2017 г. по гр. д. № 7797/2016 г. на Софийски градски съд (СГС), ІІІ – Б въззивен състав и ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 3643/2017 г. по описа на Върховен касационен съд, ІІІ г. о.

ОСЪЖДА О. А. Х. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], ет.. ., ап.. ., със съдебен адрес [населено място], [улица], ет. 1, ап. 4 – адв. С. И. да заплати на „Елифра“ ЕООД, ЕИК201738759, със седалище гр. София и И. Ц. М. сумата от 1 968 (хиляда деветстотин шестдесет и осем) лева – разноски за касационното производство.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщението до страните, с връчване на препис от него.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.