Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на С.С от [населено място], против Решение № 417 от 30. 07. 2018 г., постановено по адм. дело № 537 / 2017 г. по описа на Административен съд Монтана. С него съдът е отхвърлил жалбата на С.С против Решение №2153-11-71 / 16. 11. 2017 г. на директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт – Монтана (ТП на НОИ – Монтана), с което е потвърдено Разпореждане № [ЕГН] от 18. 09. 2017 г. на ръководителя на пенсионно осигуряване при ТП на НОИ - Монтана, осъдил е лицето да заплати на ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, в полза на Административен съд Монтана сумата от 300 лева за назначена служебно съдебно – икономическа експертиза и 5 лева за издаване на изпълнителен лист. По изложени в жалбата твърдения за наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК, жалбоподателят моли съдът да отмени първоинстанционното решение.

Ответникът – директорът на Териториално поделение на Национален осигурителен институт – Монтана в писмено становище моли съдът да отхвърли жалбата и да потвърди първоинстанционното решение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване.

Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, намира следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Предмет на оспорване пред Административен съд Монтана е Решение №2153-11-71 / 16. 11. 2017 г. на директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт – Монтана (ТП на НОИ – Монтана), с което е потвърдено Разпореждане...