Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт –Търговище (ТП на НОИ - Търговище), срещу Решение № 58 / 06. 06. 2018 г. постановено по адм. дело № 76 / 2018 г. по описа на Административен съд Търговище, с което е отменено Решение № 2153-25-11/ 20. 04. 2018 г. на директора на ТП на НОИ - Търговище, с което е отхвърлена жалбата на К.К против Разпореждане № 43 / прот. № 01050 / 06. 03. 2018 г., в частта, с която е определен началният момент на отпуснатата му лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване. В касационната жалба се излагат съображения за неправилност на съдебното решение на основанията по чл. 209, т. 3 АПК и се иска неговата отмяна. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът – К.К не изразява становище по жалбата.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава аргументирано становище за неоснователност на касационното оспорване и за правилност на съдебното решение.

Върховният административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

При проверка на решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав счита, че е валидно и допустимо, а касационната жалба е неоснователна, по следните съображения:

Предмет на обжалване пред Административен съд Търговище е Решение № 2153-25-11/ 20. 04. 2018 г. на директора на ТП на НОИ - Търговище, в частта, в която е отхвърлена жалбата на К.К против Разпореждане № 43 / прот. № 01050 / 06. 03. 2018 г., в частта, с която е определен началният момент на отпуснатата му лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване. При осъществения контрол за законосъобразност на административния акт по реда на чл. 168, ал. 1 АПК и на основанията по чл. 146 АПК, съдът е кредитирал релевантните за спора факти и обосновано е приел, че решението на директора на ТП на НОИ – Търговище противоречи на материалния закон. От фактическа страна административният съд е намерил за установено, че К.К е с призната 73% трайно намалена работоспособност, с водеща диагноза [диагноза]. Поради това същият е подал на 15. 12. 2017 г. заявление за отпускане на пенсия за инвалидност поради общо заболяване. С Разпореждане № 25 / прот. № 1003 от 05. 01. 2018 г. ръководителят на „ПО“ при ТП на НОИ - Търговище и на осн. чл. 90а, ал. 2 от КСО е определил пенсия в размер на 133, 08 лв., считано от датата на инвалидизиране на лицето - 30. 11. 2017 година. Пред първоинстанционния съд не са представяни доказателства това разпореждане да е обжалвано, поради което съдът е приел, че то е стабилен административен акт и е зачел неговата доказателствена сила. С последващо разпореждане от 27. 02. 2018 г. ръководителят на „ПО“ при ТП на НОИ - Търговище и на осн. чл. 75 от КСО е определил на Кръстев пенсия за инвалидност поради общо заболяване в размер на 363, 22 лева, което е обжалвано пред директора на ТП на НОИ – Търговище. С Решение № 2153-25-10 / 29. 03. 2018 г. последният е оставил без разглеждане жалбата на Кръстев против Разпореждане № 43/ прот. № 01050 / 06. 03. 2018 година. След отмяната му в производството по съдебен контрол пред административният съд, касационният жалбоподател се е произнесъл по същество, като е издал Решение № 2153-25-11/ 20. 04. 2018 г., с което е отхвърлил жалбата на Кръстев.

При така посочените релевантни факти, съдът е очертал и спорния по делото въпрос, който е свързан с обстоятелството от кой момент на лицето следва да се отпусне пенсия за инвалидност поради общо заболяване.

С обжалваното решение от 20. 04. 2018 г. на К.К е признато право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване и на осн. чл. 74 КСО. В Кодекса за социалното осигуряване е предвидена специална хипотеза относно началната дата, от която се отпуска пенсията за инвалидност поради общо заболяване.

Според чл. 94, ал. 3 КСО в относимата редакция, пенсия за инвалидност и добавка за чужда помощ се отпуска от датата на заявлението до ТЕЛК (НЕЛК), ако необходимите документи за пенсиониране са подадени в териториалното поделение на Националния осигурителен институт в едномесечен срок от влизането в сила на експертното решение на ТЕЛК (НЕЛК). Поради това нейното приложение в конкретната хипотеза изключва правилото на чл. 94, ал. 1 КСО, на която се позовава директорът на ТП на НОИ – Търговище при определяне на началната дата на отпускане на пенсията. Експертното решение на ТЕЛК № 3596 / 30. 11. 2017 г. с дата на инвалидизиране 30. 11. 2017 г. е получено от Кръстев на 30. 11. 2017 г. и е влязло в законна сила на 15. 12. 2017 година. Лицето е подало документите за отпускане на пенсия за инвалидност в едномесечния срок по чл. 94, ал. 3 от КСО, а именно на дата 15. 12. 2017 година. След като Кръстев е спазил срока по смисъла на чл. 94, ал. 3 от КСО, то приложима е специалната разпоредба на чл. 94, ал. 3 от КСО.Пнтните факти, които обосновават основателността на претендираното от лицето субективно материално право, включват установяването на инвалидизиране, придобития осигурителен стаж, спазване на срока по чл. 94, ал. 3 КСО. Съобразно приетите за установени фактически обстоятелства, съдът е достигнал до верен извод, че след като пенсията на К.К е отпусната с неправилна начална дата, обжалваното решение на директора на ТП на НОИ – Търговище подлежи на отмяна от съда. Следва да му се отпусне пенсия за инвалидност поради общо заболяване в хипотезата на чл. 94, ал. 3 КСО и то от датата на подаване на заявлението – 27. 01. 2016 г., която е документирана в писмените доказателства по делото. Смисълът на разпоредбата е в последиците, а именно, че с издаване на експертното решение възникналото право на пенсия е със завършен фактически състав и може да бъде упражнено. С това експертно решение се установяват правнозначими факти преди издаването му като например датата на инвалидизиране, който факт придобива правно значение, когато бъде установен в експертното решение. Според нормата на чл. 73, ал. 1 КСО правото на пенсия се поражда от датата на инвалидизирането, а съгласно чл. 94, ал. 1, изр. първо КСО пенсиите се отпускат от датата на придобиване на правото. В случая пенсионните органи не са разграничили условията за придобиване правото на пенсия от правилата за датата на нейното отпускане. В този смисъл са постановени Решение № 1473 / 01. 02. 2018 г. по адм. дело № 237 / 2017 г., VІ отд. на ВАС, Решение № 2272 / 20. 02. 2018 г. по адм. дело № 1145 / 2017 г. VІ отд. на ВАС, Решение № 4347 / 28. 03. 2011 г. по адм. д. № 1077 / 2011 г., VІ отд. на ВАС и други.

По така изложените съображения атакуваното решение е правилно, поради което не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за неговата отмяна и същото следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на делото на ответника по касационната жалба съдебни разноски не следва да бъдат присъдени, тъй като такива не са поискани пред касационната инстанция.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 58 / 06. 06. 2018 г., постановено по адм. дело № 76 / 2018 г. по описа на Административен съд Търговище, с което е отменено Решение № 2153-25-11 / 20. 04. 2018 г. на директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт - Търговище, с което е отхвърлена жалбата на К.К от [населено място], против Разпореждане № 43 / прот. № 01050 / 06. 03. 2018 г., в частта, с която е определен началният момент на отпуснатата му лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Решението е окончателно.