Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) (ДОПК) във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - Бургас при ЦУ на НАП срещу решение № 1917/31. 10. 2018 г., постановено по адм. дело № 1351/2018 г. по описа на Административен съд - Бургас, с което е отменен Акт за прихващане или възстановяване (АПВ) № П-02002018030475-004-001 от 09. 03. 2018 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-Бургас, потвърден с решение № 103 от 10. 05. 2018 г., поправено с решение за поправка на очевидна фактическа грешка № 104 от 17. 05. 2018 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Бургас при ЦУ на НАП.
В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, обосноваващи отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът счита, че спирането на РА, след издаване на АПВ, няма обратно действие, поради което направените до този момент действия по изпълнението на РА запазват правната си сила. Моли съдебното решение да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което процесният АПВ да бъде потвърден. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът - "К. Анастасиу - 98" ЕООД, чрез адв.. П в писмен отговор оспорва касационната жалба. Моли за присъждане на направените разноски.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата.
Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на предявеното касационно основание и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
За да постанови процесното решение, съдът е приел за установено, че няма спор между страните от фактическа страна като с процесния АПВ са обективирани резултатите от проверка, извършена на „К. Анастасиу 98“ ЕООД по повод подадена от дружеството справка-декларация по ЗДДС, в която е деклариран ДДС за възстановяване в размер на 3 038, 50 лв. за м. 01. 2018 г., посочен в клетка 81 от справката-декларация на основание чл. 92, ал. 3, т. 1 ЗДДС. След проверка в данъчно-осигурителната сметка на „К. Анастасиу-98“ ЕООД е установено, че към датата на подаване на справката-декларация дружеството има изискуеми публични задължения по PA № Р-0200217005056-091-001/11. 12. 2017 г. в общ размер на 27 557, 03 лв. като няма образувани изпълнителни дела. С процесния АПВ на основание чл. 92, ал. 5 ЗДДС, е извършено прихващане на подлежащия за възстановяване ДДС за м. 01. 2018 г. със задължения на дружеството за корпоративен данък, установени с РА № Р-02000217005056-091-001/11. 12. 2017 г. Съдът е установил, че цитираният РА е оспорен по административен, а в последствие и по съдебен ред. Ведно с жалбата по административен ред срещу РА, дружеството е депозирало и искане за спиране на изпълнението на същия РА на основание чл. 153, ал. 2 ДОПК, по което е постановен отказ с Решение № 16/16. 01. 2018 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ - Бургас. Р. на административния орган е обжалвано пред Административен съд - Бургас, за което е образувано адм. дело № 331/2018 г. като с влязло в сила Определение № 747/29. 03. 2018 г. изпълнението на издадения РА на „К. Анастасиу-98“ ЕООД е спряно.
При така установеното съдът е приел, че към датата на издаване на процесния АПВ - 09. 03. 2018 г. е съществувало изискуемо публично задължение на „К. Анастасиу-98“ ЕООД, установено с РА, както и че към същата дата - когато е извършено спорното прихващане и е установено насрещното вземане и съответно е било възможно прихващане, не е било факт спирането на изпълнението на РА, установяващ компенсираните задължения. В този контекст съдът е приел, че последвалото спиране на изпълнението с определението от 29. 03. 2018 г. не се отразява на законосъобразността на извършеното прихващане, доколкото дългът все още е съществувал към релевантния за прихващането момент - 09. 03. 2018 г. Мотивите на съда, да приеме за основателна жалбата на дружеството, са свързани с установения в хода на производството по обжалване нов факт, настъпил след издаване на процесния АПВ, който според първоинстанционния съд касае последващата изискуемост на прихванатия дълг, а именно спирането на изпълнението на РА с определението от 29. 03. 2018 г. Като се е обосновал с разпоредбата на чл. 142 АПК, приложима с оглед § 2 от ДР на ДОПК, съдът е приел, че доколкото изпълнението на РА е спряно по реда на чл. 153 ДОПК и производството по обжалването му е висящо, то установените с него задължения, в т. ч. за корпоративен данък, не са изискуеми публични вземания и следователно не е налице предпоставка за извършване на прихващане по реда на чл. 92, ал. 5 ЗДДС. Решението е правилно.
По делото няма спор по фактите. Правните изводи на първоинстанционния съд във връзка с изискуемостта на публичните вземания по невлязъл в сила РА са законосъобразни предвид предвидената законова възможност за принудително изпълнение след издаване на РА.
Законосъобразни са и изводите на съда за наличие на установени нови факти от значение за делото, в който случай, на основание чл. 142, ал. 2 АПК, приложим на основание § 2 от ДР на ДОПК, следва да бъде извършена преценка на същите към момента на приключване на устните състезания пред съда. В случая нов факт, настъпил след издаване на обжалвания АПВ, представлява постановеното спиране на изпълнението на РА с влязло в сила Определение № 747/29. 03. 2018 г. по адм. дело № 331/2018 г. на Административен съд - Бургас. С. така постановеното спиране, отпада възможността за принудително изпълнение на РА за периода на спирането, а оттам и възможността и основанието за извършване на прихващането с АПВ, който не е влязъл в сила и не подлежи на предварително изпълнение предвид обжалването му по административен и съдебен ред. Правилно съдът е приел, че не е налице насрещно изискуемо публично вземане, поради което липсва законова предпоставка за извършване на прихващане с установени за възстановяване суми на същото лице.
Практиката на ВАС е последователна, че постановеното спиране изпълнението на РА по реда на чл. 157, ал. 1 ДОПК до приключване на съдебното производство по обжалването, препятства изпълнението на определените с него задължения, поради което кредиторът не може да поиска тяхното изпълнение и за него е налице едно неизискуемо вземане. Спирането на изпълнението е вид обезпечение и гаранция, че няма да се осъществят правните последици от един незаконосъобразен акт и именно поради това до приключване на производството по съдебното му обжалване, той не подлежи на изпълнение.
Като е достигнал до същите законосъобразни правни изводи и е отменил обжалваният пред него АПВ, съдът е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила.
С оглед изхода на спора на ответната страна следва да се присъдят разноски по делото в претендирания и доказан размер от 300 лв.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1917/31. 10. 2018 г., постановено по адм. дело № 1351/2018 г. по описа на Административен съд - Бургас.
ОСЪЖДА Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Бургас при ЦУ на НАП да заплати на "К. Анастасиу - 98" ЕООД, ЕИК 113048373 сумата от 300 (триста) лева, представляваща разноски по делото за касационната инстанция. Решението е окончателно.