Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с пар. 149, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби към Закон за изменение и допълнение на АПК (обн. ДВ бр. 77/2018 г.).

Образувано е по касационна жалба подадена от община Д. М против решение № 278 от 12. 06. 2018 г. постановено по адм. дело № 586 по описа за 2017 г. на Административен съд – В. Т (АС - В. Т).

Касационният жалбоподател излага доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Сочи, че изводите на АС – В. Т по всяко едно от четирите констатирани в оспорения административен акт нарушения, изведени като основание за налагане на финансова корекция, са неправилни, както и констатациите на съда по допълнително наведените възражения за неясно дефинирана основа, върху която следва да се определи финансовата корекция. Счита, че нарушенията нямат финансов ефект. По подробно изложени в касационната жалба съображения прави искане обжалваното решение да бъде отменено, като бъде отменено и решение от 17. 07. 2017 г. на Ръководителя на Управляващия орган на (УО) на Оперативна програма „Околна среда“ 2014-2020 г. (ОПОС), в частта, с която на община П. е определена финансова корекция в размер на 5 % от стойността на засегнатите от нарушението разходи и признати от УО на ОПОС за допустими за финансиране по ОПОС 2014-2020 чрез средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ) по договор № РД-12-69 от 27. 04. 2017 г., сключен между партньора по проекта и възложител - община Д. М и изпълнителя – Обединение „Инфрам 1“. Претендира разноски по делото.

Ответникът – Главният директор на главна дирекция „Оперативна програма Околна среда“ (ГД „ОПОС”) и ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Околна среда“ 2014-2020 г., оспорва касационната жалба. Претендира разноски по делото. Прави възражение за прекомерност на претендираните от община Д. М разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура излага становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд (ВАС), седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

За да се произнесе по съществото на спора, Върховнит административен съд съобрази следното:

С обжалваното решение съставът на АС – В. Т е отхвърлил жалбата на община Д. М срещу решение от 17. 07. 2017 г. на ръководителя на УО на ОПОС, в частта, с която на община П. е определена финансова корекция в размер на 5 % от стойността на засегнатите от нарушението разходи и признати от УО на ОПОС за допустими за финансиране по ОПОС 2014-2020 чрез средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ) по договор № РД-12-69 от 27. 04. 2017 г., сключен между партньора по проекта и възложител - община Д. М и изпълнителя – Обединение „Инфрам 1“. С решението съдът е осъдил община Д. М да заплати на Министерство на околната среда и водите сторените по делото разноски в размер на 350, 00 лв.

За да постанови този резултат, съдът е приел за установено, че на 18. 01. 2017 г. между УО на ОПОС, община П., като получател на помощта, и община Д. М, като партньор, е сключен договор № Д – 34 – 5 от 18. 01. 2017 г. предоставяне на за безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма "Околна среда“ 2014-2020 г., съфинансирана от Европейския фонд за регионално развитие и Кохезионния фонд на Европейския съюз, за изпълнението на проект "Интегриран воден цикъл - Плевен – Д. М". Неразделна част от договора представляват споразумения за партньорство между общините Плевен и Д. М и допълнителни споразумения към тях. Със споразумение за междуобщинско сътрудничество по изпълнение на партньорски проект от 01. 06. 2012 г., община П. и община Д. М са постигнали договореност да се подпомагат при подготовката, кандидатстването и евентуалното изпълнение на общ партньорски проект „Интегриран воден цикъл Плевен - Д. М" по процедура BG161P005/11/1. 12/02/25 „Подобрение и развитие на инфраструктурата за отпадъчни води в агломерации между 2000 и 10000е. ж“, Приоритетна ос "Подобряване и развитие на инфраструктурата за отпадъчни води на Оперативна програма „Околна среда“. Страните са се споразумели при евентуално одобрение на проектното им предложение и сключване на договор за безвъзмездна финансова помощ да изпълняват дейностите по проекта при разпределение на ролите община П. като водещ партньор-кандидат и община Д. М като партньор по проекта, при споделено управление на дейностите. В споразумението са определени задълженията на всяка от страните при подготовка на документите за кандидатстване за предоставяне на средства от европейските структурни и инвестиционни фондове, както и са разпределени разходите, която всяка община ще направи за финансиране на проекта. Посочени са изрично конкретните процедури за обществени поръчки при изпълнение на дейностите по проекта, които всяка община трябва да проведе като възложител. По силата на чл. 12 от споразумението за партньорство община Д. М трябва да съгласува, контролира и проведе процедури по възлагане на обществени поръчки с предмет, както следва: „Проектиране и изграждане (инженеринг) на канализационна мрежа и довеждащ колектор за отпадни води и реконструкция на водопроводна мрежа в гр. Д. М", "Предоставяне на услуги за упражняване на строителен надзор и инвеститорски контрол на обект: "Проектиране и изграждане (инженеринг) на канализационна мрежа и довеждащ колектор за отпадни води и реконструкция на водопроводна мрежа гр. Д. М“, "Проектиране и изграждане (инженеринг) на канализационна мрежа, помпена станция и довеждащ колектор за отпадни води и реконструкция на водопроводна мрежа гр. Т.", "Предоставяне на услуги за упражняване на строителен надзор и инвеститорски контрол на обект "Проектиране и изграждане (инженеринг) на канализационна мрежа, помпена станция и довеждащ колектор за отпадни води и реконструкция на водопроводна мрежа гр. Т.“. В чл. 12, ал. 5 от споразумението е предвидено задължение за община Д. М да внесе плащанията по нередности, финансови корекции и други наказания по изпълнението на договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, настъпили по повод изпълнение и/или неизпълнение на дейностите, за които партньорът отговаря. С анекс № 1 от 09. 01. 2015 г. партньорското споразумение между двете общини е изменено, като е постигната договореност за отпадане на споделеното управление на проекта, но са конкретизирани процентът на участие при разплащане при изпълнението на договора за възлагане на обществената поръчка, както и задължението възложителят на обществена поръчка да внесе дължимите суми по установените нередности, финансови корекции и други финансови наказания във връзка с провеждането и изпълнението на процедурите по ЗОП (ЗАКОН ЗА ОБЩЕСТВЕНИТЕ ПОРЪЧКИ) (ЗОП). Изрично е договорено, че партньорът община Д. М следва да внася плащанията по нередности, финансови корекции и други финансови наказания само и единствено за възлагането и изпълнението на дейностите, за които тази община е възложител на обществена поръчка по смисъла на ЗОП, както и че община Д. М не носи никаква отговорност при нередности и финансови санкции за дейностите, които се възлагат и изпълняват от община П.. Между община П. и община Д. М е сключено отделно споразумение с предмет изпълнение на партньорски проект „Интегриран воден цикъл – Плевен – Д. М“ по Приоритетна ос 1 „Води“ на Оперативна програма „Околна среда“ 2014-2020 в рамките на процедура BG16M1OP002-1. 006 "Изпълнение на ранни ВиК проекти" с цел подпомагане на двете общини при подготовката, кандидатстването и евентуалното реализиране на проекта, като община П. е водещ партньор и кандидат по проекта, а община Д. М – партньор. Договорено е всяка от общините, в качеството си на възложител на обществени поръчки за дейностите, които ще бъдат изпълнени на територията на съответната община, да носи отговорност и да е задължена да внесе за своя сметка дължими суми по установени нередности, финансови корекции и други финансови санкции във връзка с провеждането и изпълнението на процедурите по ЗОП.

В изпълнение на задълженията си по договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ и сключените споразумения за междуобщинско сътрудничество О. Д. М е провела процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: "Изготвяне на доклад за инвестиционно съответствие на работен проект и строителен надзор на обект Канализационна и водопроводна мрежа на гр. Т., помпена станция и довеждащ колектор до ПСОВ - етап I А" по проект "Интегриран воден цикъл Плевен - Д. М", въз основа на която е сключила договор № РД-12-69 от 27. 04. 2017 г. с Обединение "Инфрам 1" на стойност 749 360 лв. без ДДС или 899 232 лв. с ДДС съгласно ценовата оферта на изпълнителя, намалена с 5 % вследствие на прилагането на чл. 112 вр. чл. 116, ал. 1, т. 5 от ЗОП отм. , Процедурата е проведена през 2014-2015 г. при действието на ЗОП отм. .

С писмо изх. № 1-006-0004-2-59 от 05. 06. 2017 г. Ръководителят на УО на ОПОС е уведомил кмета на О. Д. М, че при осъществяването на контрол за законосъобразност на откритата процедура по ЗОП за възлагане на посочената обществена поръчка са установени едно нарушение, което няма финансов ефект и четири нарушения, имащи финансов ефект, които обосновават налагане на финансова корекция в размер на 5% от стойността на договор № РД-12-69 от 27. 04. 2017 г. с Обединение "Инфрам 1" на стойност 749 360 лв. без ДДС.

В срока по чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕСИФ е депозирано възражение от община Д. М с изх. № 3879 от 16. 06. 2017 г., с което са оспорени основателността и размера на посоченате в писмото финансова корекция.

Въз основа на горното от ръководителя на УО е издадено решение от 17. 07. 2017 г., в което е посочено, че УО на ОПОС поддържа първоначалните си констатации. С оглед на това с оспореното решение ръководителят на УО на ОПОС е наложил на община П. следните финансови корекции: финансова корекция по пропорционалния метод, като е приложен нулев процентен показател за установеното нарушение без финансов ефект и на основание чл. 70, ал. 1, т. 9 от Закон за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ) и т. 14, 16 и 18 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредба за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕСИФ (Наредбата) на община П. е определена финансова корекция в размер на 5 % от стойността на засегнатите от нарушението и признати от УО на ОПОС за допустими за финансиране по ОПОС 2014-2020 чрез средства от ЕСИФ разходи по договор № РД-12-69 от 27. 04. 2017 г., сключен от Партньора по проекта и възложител община - Д. М с изпълнителя Обединение "Инфрам 1". Установени са четири нарушения, които имат финансов ефект:

1. С протокол № 1 от 24. 03. 2015 г. комисията по чл. 34 от ЗОП отм. е констатирала конкретни несъответствия с критериите за подбор сред представените документи от участниците "ЕН Ар Консулт" ЕООД, ДЗЗД "Стрикар-Тръстеник" и Консорциум "ГКВ-ИКГ", поради което на основание чл. 68, ал. 9 от ЗОП отм. е изискала от тях да представят в срок от 5 работни дни от получаването на протокола документи, с които да отстранят въпросните несъответствия. С протокол № 2 от 22. 05. 2015 г. комисията е установила, че не са представени изисканите разяснения и допълнителни документи от ДЗЗД "Стрикар-Тръстеник", констатирала е несъответствия с критериите за подбор сред първоначално представените документи от "ЕН Ар Консулт" ЕООД и Консорциум "ГКВ-ИКГ", като на основание чл. 68, ал. 9 от ЗОП отм. е изискала последните двама участника да отстранят несъответствията в 5-дневен срок. С протокол № 3 на основание ч. 69, ал. 1, т. 3 от ЗОП отм. са предложени за отстраняване ДЗЗД "Стрикар-Тръстеник" и Консорциум "ГКВ-ИКГ", а участникът "ЕН Ар Консулт" ЕООД е допуснат до разглеждане на плик № 2, но с решение № 12 от този протокол също е предложен за отстраняване на посоченото правно основание. Прието е, че е налице неравно третиране на участниците, тъй като комисията е дала възможност единствено на "ЕН Ар Консулт" ЕООД и Консорциум "ГКВ-ИКГ" да представят допълнителни документи за отстраняване на констатираните несъответствия, но не и на ДЗЗД "Стрикар-Тръстеник", а процедурата по чл. 68, ал. 8 и, ал. 9 от ЗОП отм. може да се прилага само веднъж. Посочено е също така, че ДЗЗД "Стрикар-Тръстеник" по същество правилно е отстранен от процедурата. Прието е, че констатираното нарушение е с финансов ефект, за което на основание т. 16 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата се налага финансова корекция в размер на 5 %.

2. У. О „Инфра консулт" е предложен за отстраняване поради неподписване на техническото му предложение. Доколкото същото е част от плик 2 и установения порок не би могъл да се санира, комисията на основание чл. 69, ал. 1, т. 3 от ЗОП е предложила участника за отстраняване. При осъществения контрол за законосъобразност е установено, че Техническото предложение - образец № 9 е оформено като един документ ведно с Обяснителната записка. В края на документа на стр. 20 е наличен подпис и печат на представляващия. Доколкото се касае за един документ, макар и приложението - обяснителната записка, да е инкорпорирана в него, то е прието, че е налице надлежно подписан документ. УО на ОПОС е счел, че участникът Обединение „Инфра консулт“ е отстранен незаконосъобразно, което представлява нарушение с финансов ефект, доколкото е налице хипотеза, в която ако участникът не беше отстранен, то допускането му до оценяване би могло да промени крайното класиране в процедурата.

3. При сключване на договора за обществена поръчка участникът избран за изпълнител е представил гаранция за изпълнение, която не отговаря на законовите изисквания. Срокът на представената гаранция № 283 L от 25. 04. 2017 г. за изпълнение не съответства на заложения в обявлението и указанията за участие - "най-малко 60 дни след срока на изпълнение на договора". Договорът е с индикативен срок до 26 месеца от сключването му (27. 04. 2017г.), тоест би следвало срокът на гаранцията за изпълнение да е до 08. 2019 г., а съгласно представената банкова гаранция тя е с краен срок – 28. 02. 2019 г. или 22 месеца.

4. Промяна в цената по договора и тази в ценовото предложение. Видно от договора за обществена поръчка в чл. 3, ал. 1 е описано намаляване на цената с 5% в съответствие със сключения договор за безвъзмездна финансова помощ. Съответно от оферирана цена в размер на 788 800, 00 лв. без ДДС е сключен договор с цена в размер на 749 300, 00 лв. без ДДС. Описаното несъответствие в сумата представлява точно 5 % по-малко от предложената в офертата на участника избран за изпълнител. Доколкото възложителят е сключил договор, който не съответства с направеното първоначално ценово предложение на участника, е заключено, че е налице нарушение на чл. 41, ал. 2 от ЗОП.

Въз основа на така установеното съдът е приел, че жалбата на община Д. М е допустима, съобразявайки се със задължителните указания в определение № 14643 от 30. 11. 2017 г. постановено по адм. дело № 12693 по описа за 2017 г. на Върховния административен съд (ВАС), постановено във връзка с настоящия спор.

По същество на спора съдът е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган и в изискуемата форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел.

По първото нарушение е приел, че след проверка на документите по Плик № 1 са установени конкретни несъответствия с изискванията на възложителя при участниците "ЕН Ар Консулт" ЕООД и Консорциум "ГКВ-ИКГ", а именно непопълване съобразно изискванията на възложителя на Списък-образец № 7 и доказателствата към него за доказване изискването участникът да е изпълнил определени услуги през последните 3 години, считано до крайния срок за подаване на оферти. От съдържанието на протокол № 2 е установил, че отново е констатирано несъответствие по отношение на това изискване при "ЕН Ар Консулт" ЕООД и Консорциум "ГКВ-ИКГ". При това положение е счел за неоснователно възражението на жалбоподателя, че в случая комисията била открила нови несъответствия в Плик № 1 за двамата участника. Отчетено е, че помощният орган е констатирал, че е налице несъответствие между изискванията на възложителя от една страна и оферта на участника от друга и в рамките на закона - чл. 68, ал. 7 и, ал. 8 от ЗОП отм. , посочил е несъответствието и е изискал документи за отстраняване на същото. Изложено е, че правилно ръководителят на УО на ОПОС е посочил, че правото на участниците да получат указания по чл. 68, ал. 7 и, ал. 8 от ЗОП отм. и да представят документи се реализира еднократно, а не до отстраняване на несъответствието и в този смисъл, след като е дал възможност на участници да представят допълнително документи, в нарушение изискванията на закона, жалбоподателят допуснал неравно третиране на участниците, което покрива соченото от административния орган нарушение по т. 16 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата.

По второто нарушение съдът е установил, че на последната страница в техническото предложение на Обединение "И. К" ЕООД са положени, както подпис, така и печат. Доводите на жалбоподателя, че всъщност не е подписана обяснителната записка е счел за неоснователни, тъй като същата е инкорпорирана в посочения документ, при което е очевидно, че положеният подпис в края му се отнася и за нея. Изложил е, че обстоятелството, че обяснителната записка не е отделно приложение, съгласно изискванията на възложителя, а е обективирана в един документ с техническото предложение само по себе си не представлява основание за отстраняване на участника, след като не се е оспорвало, че обяснителната записка има необходимото съдържание. При тези доводи е приел за обосноваван изводът за допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 3 от ЗОП отм. , Приел е, че то правилно е квалифицирано като нередност по т. 14 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата. Приел е, че констатираното нарушение, изразяващо се в незаконосъобразно отстраняване на един участник в процедурата, чието офертно предложение би могло да бъде икономически по-изгодно от това на класираните участници, законосъобразно е обосновало налагането на финансова корекция, която е в минимален размер, а именно 5% върху стойността на засегнатите разходи.

По третото нарушение съдът е установил, че избраният изпълнител Обединение "Инфрам 1" при сключването на договора е представил банкова гаранция, която не отговаря на изискванията на възложитела по отношение на срока й на валидност. Общината е уведомила Обединение "Инфрам 1", че следва да удължи срока на валидност на въпросната банкова гаранция до 30. 08. 2019 г., но не е представена банкова гаранция с удължен срок. Съдът е счел, че описаното нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 3 от ЗОП отм. , правилно е квалифицирано по т. 18 "Преговаряне по време на процедурата за възлагане на поръчка" от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата.

По четвъртото нарушение съдът е приел, че решението за откриване на обществена поръчка е от 17. 12. 2014 г., при действието на ЗОП отм. , В тази връзка, по аргумент на пар. 18 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на ЗОП, договорът с изпълнителя Обединение "Инфрам 1" е следвало да се сключи при реда и условията на ЗОП отм. , Приел е, че възложителят и изпълнителят неправилно са се позовали на текстове от действащия ЗОП за да сключат договор с изменена цена в сравнение с предложената от изпълнителя. Счел е за неоснователно възражението на жалбоподателя, че в случая не е налице нередност, тъй като дори да са извършени вменените нарушения, те нямат негативно финансово влияние. Решаващият състав е изложил, че нередност има и тогава, когато е налице възможност за нанасянето на вреда на общия бюджет, като няма изискване да се докаже наличието на точно финансово изражение по аргумент на чл. 2 (36) от Регламент № 1303/2013.

За неоснователни съдът е счел и възраженията, че ръководителят на УО не е мотивирал избрания от него метод за определяне на финансовата корекция, както и че е определил неправилно основата, върху която е наложена финансовата корекция. Решението е недопустимо.

Настоящият касационен състав не е обвързан от разрешението на въпроса за допустимостта на оспорването, дадено с определение № 14643 от 30. 11. 2017 г. постановено по адм. дело № 12693 по описа за 2017 г. на ВАС. Съдът упражнява правото си на свободна преценка спрямо конкретната фактическа обстановка и анализ на приложимото право и това му правомощие не може да бъде дерогирано от наличието на съдебен акт на друг състав, обективиращ воля в различен смисъл. Следва да се посочи, че по силата на чл. 218, ал. 2 от АПК за допустимостта на проверяваното решение съдът следи служебно, още повече като се има предвид, че правният интерес по смисъла на чл. 159, т. 4 от АПК е положителна процесуална предпоставка от категорията на абсолютните за разглеждане на жалбата по същество, която следва да бъде доказана във всеки конкретен случай, като за наличието й във всяко положение на делото съдът следи служебно.

От доказателствата по делото се установява безспорно, че община Д. М е партньор на получателя на помощта – община П., по договор № Д-34-5 от 18. 01. 2017 г. за безвъзмездна финансова помощ, сключен между община П. и ръководителя на УО на ОПОС. Получаването на безвъзмездна финансова помощ от европейските структурни и инвестиционни фондове е субективно право, породено от надлежно одобрен проект за финансиране. Тогава, когато един проект е одобрен от ръководителя на УО за финансиране, за получателя на помощта възниква субективното право да получи определената безвъзмездна помощ при спазване на законовите и договорените изисквания за това. С оглед на предмета на договора и релевантната нормативна уредба е видно, че определянето на финансова корекция засяга субективното право на получателя на помощта да получи договорената финансова помощ.

Видно от съдържанието на договора за безвъзмездна финансова помощ, в т. ч. и от общите и специалните условия към него, получател на помощта по договора е само и единствено община П.. Само и единствено на получателя на помощта договорът и условията по него възлагат задължения, респективно само за него възникват права. Съгласно чл. 3, ал. 1 от договор № Д-34-5 от 18. 01. 2017 г. именно община П. (наричана в договора „бенефициент“) получава безвъзмездната помощ по проекта в размера, сроковете и условията на договора, а съгласно втората алинея на същата разпоредба именно получателят на помощта се задължава да изпълнява всички произтичащи от договора, общите условия и приложенията задължения.

Това означава, че въз основа на одобрения проект за финансиране и сключения договор за безвъзмездна финансова помощ качеството на получател на помощта има само и единствено община П.. Качеството на партньор по проекта не прави община Д. М страна по договора за предоставяне на безвъзмездна помощ и не й дава право да встъпва в правата на получателя на помощта. Липсва както правна норма, така и договорна клауза за упражняване на правата на получателя на помощта от партньора в рамките на извършваната от него дейност. В конкретния случай от представените по делото доказателства се установява, че страна в административното производство е община П., като последната изрично се е задължила в чл. 1, ал. 4 от Договора за безвъзмездна финансова помощ, да изпълни точно, пълно, качествено, в срок и на своя собствена отговорност дейностите по ал. 3, между които е и дейността, предмет на процесната обществена поръчка. Фактът, че община Д. М е подписала договора за безвъзмездна финансова помощ не означава, че последната е придобила правата на получател на помощта по него. Освен това съгласно в чл. 75, ал. 1 от Общите условия за изпълнение на проекти по програмата изрично е предвидено, че получателят на помощта гарантира, че задълженията произтичащи за него от този договор обвързват и неговите партньори, т. е. не е достатъчен подписът на партньора за съгласие с условията, а е необходимо изрично потвърждение от страна на бенефициера.

Финансовата корекция представлява намаляване размера на допустимите разходи или отмяна на предоставената финансова подкрепа със средства от европейските структурни и инвестиционни фондове за нарушение на приложимото право на Европейския съюз и/или българското законодателство, извършено чрез действие или бездействие от страна на бенефициера, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на средства от европейските структурни и инвестиционни фондове. Имуществена отговорност за възстановяване на сумите по наложени финансови корекции носи получателят на помощта по договора в качеството му на страната, която получава безвъзмездната финансова помощ при определени условия, при чието неизпълнение е длъжна да възстанови всички или част изплатените суми, тъй като същите не й се следват.

В съответствие с установеното от нормите на Раздел ІІІ от ЗУСЕСИФ оспореният пред АС - В. Т административен акт, видно и от неговата титулна и разпоредителна част, има за адресат именно община П.. Действително определянето на финансова корекция е факт, който засяга лично партньора община Д. М, тъй като с оглед на механизма на предоставяне на безвъзмездната финансова помощ и с оглед на установеното в сключените междуобщински партньорски споразумения е безспорно, че финансовите средства за заплащане на извършеното по този договор са на община Д.М.П това невъзстановяването на средствата поради наложена финансова корекция ще доведе до лично засягане на общината – нейни средства, за които е имала очаквания да бъдат възстановени, няма да бъдат получени от нея. Но това лично засягане не е засягане на субективно право на общината, което е регламентирано от договора за безвъзмездна финансова помощ или от нормативната уредба, свързана с договора за безвъзмездна финансова помощ. Това субективно право е породено от съществуващите между община П. като получател на помощта и община Д. М като партньор правоотношения по силата на сключените междуобщински споразумения. Уговорената между получателя на помощта община П. и партньора община Д. М в раздел ІV, чл. 12, ал. 5 от споразумението от 01. 06. 2012 г. (чл. 10, ал. 6 от споразумението, съгласно анекс от 09. 01. 2015 г.) и в раздел ІV, чл. 10, ал. 6 от споразумението от 01. 03. 2016 г. имуществена отговорност за наложени финансови корекции за допуснати нередности при сключване на договори за възлагане на обществени поръчки по реда на ЗОП, по които партньорът има качеството на възложител, не поражда право на оспорване на индивидуалния административен акт, издаден по повод отношения между страните по договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. Както се посочи и по-горе, видно от договор № 34-5 от 18. 01. 2017 г. получател на помощта по договора е единствено община П. като съгласно чл. 1, ал. 4 във връзка с ал. 3 от договора именно получателят на помощта има задължението да изпълни дейностите по договора, в това число и процесната обществена поръчка, точно, пълно, качествено и в срок, на своя собствена отговорност и при спазване на приложимото законодателство. В случая, макар общината партньор да участва в проекта и да се ползва от него, същата се явява трето лице и между нея и договарящия административен орган не възникват правоотношения, поради което и оспореното волеизявление не я засяга пряко и непосредствено. Това, което правото гарантира на партньора, е защита на субективното му право породено от правоотношенията, които има с получателя на помощта по повод на договора за безвъзмездна финансова помощ, но не и от самия договор за безвъзмездна финансова помощ. Поради това средствата за защита на правата на партньора са гражданскоправни, защото постигнатата с община П. договореност във връзка с договора за безвъзмездна финансова помощ се регулира от гражданското, а не от публичното право.

Макар оспореният пред АС - В. Т административен акт да има като правна последица засягане на субективни права на община Д. М, чрез определената финансова корекция, то общината няма субективно право на оспорване на този акт, защото засягането не е пряко и непосредствено от акта, а е в резултат на съществуващите между получателя на помощта и партньора правоотношения. По силата на чл. 147, ал. 1 от АПК правният интерес като абсолютна положителна процесуална предпоставка за упражняване правото на жалба, е основан на прякото и непосредствено въздействие на атакувания административен акт в правната сфера на съответния субект - негов адресат. В случая община Д. М не е адресат на акта, като общината се позовава на обстоятелства, които касаят възникнали въз основа на сключено междуобщинско споразумение между нея и община П. облигационни правоотношения, които са различни от административното правоотношение между получателя на помощта и административния орган – УО на ОПОС.

С оглед на горното налице е абсолютна процесуална пречка за решаване на делото по същество. Както се посочи, при формирането на волята си административният съд, на основание чл. 235, ал. 2 от АПК, е бил задължен да съобрази указанията в определение № 14643 от 30. 11. 2017 г. постановено по адм. дело № 12693 по описа за 2017 г. на ВАС. За настоящата касационна инстанция това определение на друг тричленен състав няма обвързваща сила и същата преценява допустимостта на постановеното решение в рамките на задължителната служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК. Като е решил спора по същество, съставът на АС - В. Т е постановил недопустимо съдебно решение, което следва да бъде обезсилено. Предвид обстоятелството, че съдебното решение е недопустимо, то няма как да бъде проверявано за съответствието му с материалния закон, поради което доводите на касатора не следва да бъдат обсъждани.

С оглед на изхода от спора, направеното от ответника искане за присъждане на разноски е основателно. На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК (Г. П. К) (ГПК) с чл. 144 от АПК, с чл. 37, ал. 1 от ЗПрП (ЗАКОН ЗА ПРАВНАТА ПОМОЩ) и с чл. 25 от Наредба за заплащането на правната помощ, касаторът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на ответника сумата от 300, 00 лв. за юрисконсултско възнаграждение, от които по 150, 00 лв. за всяка съдебна инстанция.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 АПК Върховният административен съд, седмо отделение,

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение № 278 от 12. 06. 2018 г. постановено по административно дело № 586 по описа за 2017 г. на Административен съд – В. Т и

ПРЕКРАТЯВА производството по делото.

ОСЪЖДА община Д. М да заплати на Министерството на околната среда и водите сума в размер 300, 00 лв. (триста лева) за юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.