Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на Н.Д като ЕТ „Н.-Н.Д“ – гр. Р. чрез пълномощник адв. П.З срещу решение № 2244/20. 11. 2018 г., постановено по адм. дело № 741/2018 г. по описа на Административен съд – гр. В., с което е отхвърлена жалбата му против РА № Р-03001717004171-091-001/28. 11. 2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр. В., потвърден с решение № 525/16. 02. 2018 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр.- Варна при ЦУ на НАП за установени задължения за ДДС в размер на 10 179, 17 лв., от която сума 9 495, 84 лв. главница за данъчен период 01. 02.-03. 02. 2017 г. и 683, 23 лв. Обжалва се решението и в частта за разноските за сумата от 835, 37 лв. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и съществени нарушения на съдопризовдствените правила отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касационния жалбоподател ревизионното производство било проведено при драстично нарушение на правото му на защита с оглед, че е налице позоваване на особения ред по чл. 122 ДОПК, без задълженията да са определени по този ред и счита, че това е самостоятелно основание за отмяна на акта и без в ревизионния акт да е обсъдено защо се прилага този ред. Относно оплакванията за съдържащото се противоречие и в ревизионния доклад и в ревизионния акт касаторът твърди, че ревизионният акт е незаконосъобразен и извода на съда за липсващи неприложени към доклада и акта доказателства, че не съставлявали съществено нарушение и е без значение за спора, са неправилни. В голяма част от касационната жалба оплакванията са свързани с...